Ранните ноемврийски вечери носят носталгия по отминалото лято. Понякога, ако денят е бил топъл, усещането, че есента не си е тръгнала, се засилва, дърветата стискат с последни сили сухите си листа, случи ли се циганското лято да се проточи, заблудата за стабилност поддържа определена доза оптимизъм ...

Живяла някога девойка,
с очи –лазур, коса – ръкойка.
Смъртта отнесла майка ѝ отколе,
баща ѝ дълго ходил като болен.
Цветина – гълъбица бяла, ...

Казват - имам хубави очи
и най-щастливата усмивка.
Синьото в очите заличих
с вода от сутрешната мивка.
Навярно някой ме обича, ...

Когато сложи очилата, Димитър прогледна. Дадоха му ги на долния етаж в луксозната клиника. Продавачката беше младо момиче, също с очила, малко беше прекалила с миенето на зъбите, те блестяха, за да привлекат вниманието на наблюдателя към своята неравномерност; но иначе девойката изглеждаше напълно з ...

В нощта светкавица –
ех – каква красавица,
небе на две разсече,
оттекна надалече.
В необуздания ѝ трясък ...

Не, аз не съм онзи Атлас
и светът не крепя на моите плещи,
будя се точно в уреченият ми час
с мечти и кафе, по прежнему ведри.
Разлиствам всеки новораждащ се миг, ...

Обичам утринните улици
Ухаят малко на тъга
И в тишината търся тайничко
Къде е твоята ръка
Ще ме докосне ли със нежност пак, ...

Свободно мисли се изливат на хартия,
отваря се душата, днес не спи.
Оставям се на истината своя,
потулила в утрото искри.
Заражда се в мен надежда, ...

Момче на 14 от сиропиталище. Име Мони. Докато спи чува призив от извънземен кораб тип болница. Призивът е вид покана съобщение.посланието неплаши мони,той го чува също така може да отговори. Мони приема оставя описание къде е и,че няма да се завърне никога.
Главата на Мони лежеше върху твърдата, тън ...

Семейно сме на село — без интернет...
Съзерцаваме и си припомняме лицата!
Хапваме боб и погача, осветени от свещи.

Като чепчица грозде в октомври,
носиш сладост с неземност наситена.
Капе мед от небесните клони
и икони се кръстят молитвено.
Моя малка, любов с дъх на вечност, ...

Днес, тук и сега, коя съм?
Материя – движеща съм,
по орбита своя пътуваща;
мислеща – малко знаеща,
шепа истини осъзнаваща. ...

1. Лорд Джордж случайно открива вибратора на лейди Гнустър. Виждайки размера му, само казва:
- Това не съм го видял!...
2. Лорд Джордж си говори с възрастния иконом.
- Доколкото разбирам, лейди Гнустър само с теб не ми е сложила рога в имението... и то, по обективни причини, мисля...
- Не бъркайте д ...

Мъгливо е. Дъхти на есен и е влажно.
По чергата разбридана от жълта шума,
прикрила ръбовете остри на паважа,
вървя към свойто минало, събрано в думи.
Не бях съгласен с младостта на мойто лято ...

Човек без хоризонт,
вчоплен в бита си.

Ти дойде в съня ми, прашен
от всичките си пагубни решения,
потърсил гара в пътя грешен,
и късни влакове със опрощения.
Не беше враг, а просто странник, ...

Музика и текст Соня Станчева
Аранжимент Кирил Гунчев

На прозореца, зимата струпа
две дантели надраскани щрихи,
в джоба носи рецепта за супа,
ако някой я мисли и киха.
Сприхав облак съдра си маншета ...

Гнездо си свий от чувства нежни,
че идват бури неизбежни.
С любов сърцето си покрий,
от вярата в душата пий,
мечтите нека са надеждни. ...

К У Р А Ж ЗА Д О С Т О Й Н С Т В О
Всички българи разбираме от футбол,
а сме Богове,когато става дума за политика,
но явно младите наистина се събудиха
и на съд Наглостта и Корупцията ще привикат. ...

– Прашинката от окото ми не излиза, въпреки сълзите, които лея денонощно – каза Бог и измисли потопа.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Страшен разказ в две изречения“ и не спечели награда.

Глава шеста
„Каква е тази ужасяваща епоха, в която идиоти водят слепия?“
Уилям Шекспир
Пряка видеовръзка Бомбай-Мюнхен-Торонто - вторник, 23 април 2103
- И така, дами и господа - започна председателстващият първата от 5 години насам среща между Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицина ...

Една неостаряваща душа
очите си умива. На разсъмване.
И опипом да тръгна не греша,
сърцето води. Да е тъмно – тъмно е.
И в мен неугасима лудостта, ...

На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите и, вторачени и двете, ...

Sœurs de destin
Soyons sœurs de destin,
nous cartographierons les orchidées
en kayak sur une rivière.
Nous suivrons des cours d'oubli, ...

Сестри по съдба
Нека бъдем сестри по съдба,
ще картографираме орхидеи
на бърз каяк в река.
Ще вземем курсове по забрава, ...

ДО КАМЪКА НА ПЪРВИЯ ЗАВОЙ
Привикнахме да хвърляме вина
връз другия, когато е различен.
Но кой ще ме принуди да обичам
разбитата от присмехи луна? ...

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...

За първи път ги забелязах в кафене „Little Britain“. Те влязоха вътре точно преди мен. Единият носеше червена скиорска шапка, която напълно скриваше косата му. Той се беше избръснал скоро и по лицето му се виждаха следи от порязвания. Липсваше му един зъб от лявата страна, но това не го смущаваше и ...

На чаша вино нека поговорим!
На чаша вино старо и пенливо.
Поне за час със тебе да не спорим!
На чаша вино сладко и горчиво!
Сгреших ли някъде до днес не зная. ...

Красива ни е, мъничка, рай китен
Родината, а пропаст – помежду ни.
Каквото да посеете в браздите,
изникват все безмозъчни кратуни.
Изчезващ вид – орлите, лъв наплашен, ...

"Беседы" — это то, чем мы, люди, занимаемся постоянно, и хотя у нас есть дар говорить на разных языках, мы не можем достичь взаимопонимания во многих отношениях и постоянно боремся за превосходство над другими, не имея возможности увидеть себя... Но, в конце концов, всё должно встать на свои места, ...

Казват че съм бил роде́н
в някакъв априлски ден.
Затова съм станал еж,
а пък после, таралеж!
За да скачам във Марица ...