_ Ха добър ден!
_ Дал Бог добро! Какво ви води в нашия край?
_ Гоня олигарсите. Да се е навъртал някой от тях тъдява?
_ Не съм виждал туканка. Що ще правят насам?
_ Знам ли? Може да си им станал ятак? ...

Парижките павета не сънуват
на стъпките следите ми ритмични.
Дори не знаят те, че съществувам,
че във една картина съм момиче.
Стоя на две пресечки от мечтата, ...

Яви се в чекмеджето на бюрото
за взора ми парче от стар молив.
От минало изплува в миг едното
прераждане на дух наземно жив.
Макар цветът графитен да е сив ...

Ще взема да се махна някой ден,
завинаги от нашата държава.
Омръзна ми да гледам как край мен,
народът ни тотално оглупява!
За енти път… във нашата страна ...

Откакто споменът за Петко избледнява,
край капрата на падналия мрак –
потъва всичко сякаш във забрава,
а Петко – зад баира в Омуртаг.
Изчезна като облак след градушка. ...

Не бих могъл да бъда херувим,
но бди над тебе моята любов.
Духът ми в хода си необратим
обича те пламтящо чистослов.
През бурите прелитам като миг ...

Не съм те забравила, обич. И как ли?
Свободна съм, дишам пак с пълни гърди.
Оставям ти песни и стихове – факли,
а пътят е същият, както преди.
Празнувам живота си. Светъл и нов, и ...

Да се разминеш с късмета
Нашето състояние, в което изпаднали сме в момента,
е адекватно точно на онова на оня беден човек,
който цял живот по правилни пътеки и пътища кретал
и въпреки огромната благодат на Божията милост, ...

Когато тръпне пътят под нозете,
а мракът над земята се привежда,
той вдигна я - звезда, която свети,
спасена от разкъсаната мрежа.
И стъпките му сливат се със мрака, ...

Беше добър с мен
някога.
Чакаше ме в дъжда,
носеше цветя,
сувенири, ...

Извива кози рог луната
сред тъмни, облачни къдели
и вятърът гризе платната
на всички празнични недели.
Крадец крадеца ще догони, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава двадесета
Трагедия в повратна нощ
Малаки едва дочака Сокор да потегли за работата си в кула №86 след като бе повикан за шестия за зимата енергосбор и въпреки натрупалия дебел сняг потегли към къщицата на старата Нита. Бе много студе ...

Мила моя майчице добра,
вслушай се в моите слова.
Чуй ги, татенце любими,
малки сме и сме раними.
Гледаме децата с дом, ...

В тъмнината пак се взирам в твоя поглед,
той връща ред във смутената ми мисъл.
Отстъпва бавно тежестта на дните
и в мен се ражда жажда за близостта ти.
От болката изгрява крехка светлина, ...

Вратата скръцва тихо
и нощта навлиза боса.
По ръцете ти остава
вкус на дъжд и роза.
В очите ти се давя, ...

Вратата скръцва тихо
и нощта навлиза боса.
По ръцете ти остава
вкус на дъжд и роза.
В очите ти се давя, ...

След думите е само тишина.
Нататък властва някаква заблуда
с целувката на сляпа тъмнина,
студена като абсолютна нула.
А може би е тъничка вина, ...

Писмо до един априлец
До Георги Бенковски
Пиша ти от едно друго време. Време на технологичен подем и не, няма летящи коли или къщи на луната, но има една малка България, която днес е свободна. Колкото и различен да е светът днес от твоето време, името ти е като буря, която пронизва въздуха при споме ...

Знай, казваше ми мама,
чудовища изобщо няма.
Но аз, уверен съм и днес,
те излизат в тъмното нощес.
Виждал съм триглавата ламя, ...

Не наричайте враговете си предатели. Такива може да бъдат само приятелите.
Има само два случая, в които човек може да излезе от себе си. Единият е ментален, другият - гробовен.
Когато не харесваш някого, не се преструвай, че е иначе. Така обиждаш себе си.
Какъв е смисълът да остаряваме, ако не обича ...

Не навлизай в сърцето ми мокро
аз отдавна приличам на дъжд.
Ще се хлъзнеш ти сам надълбоко
вън от мен, надалече се дръж.
Ще потънеш в тъга насъбрана ...

Пътят към свободата
Пиша тези думи в чест на 150 години от Априлското въстание. То не е просто поредната част от историята на страната ни, то е първата крачка на България към свободата от 500 години сивота в живота на българина.
Борбата за свобода не е просто битка, тя е избор. Обикновени хора са се ...

Не се променяй бързо с този свят,
пази естественост и автентичност.
Дори в големия и шумен град
да зрее арогантност и себичност.
Не се оглеждай в злобните очи ...

Аз от дете обичам месец Май!
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...

От детството обичам месец Май!
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...

Моя наранена Любов, не умирай. Не предавай сърцето ми.
То ти беше дом и постеля, в него живя.
Не притихвай в сенките привечер, не угасвай в звездите.
Приютила в прегръдките си толкова много тъга.
Унизена моя Любов, поплачи, не изтривай сълзите. ...

По-добре да вали! Илюзорни слънца
прегориха и малкото, дето остана.
Махмурлукът личи – по очи, по лица,
съвестта е безпаметна – мъртво пияна.
Светлината мъждука зад смътен воал, ...

Тъй както острия планински ръб
внезапно пролетният лъч събужда,
стори ме да не зная скръб,
ни глад, ни жажда или нужда.
Стори ме царствено да заблестя ...

Аз вярвам в чувството наречено тъга.
В далечния, но непреходен спомен
на лебед призрачен доплувал до брега,
с магията на любовта до гроб поробен.
И вярвам в хребета на бъдещето посребрен, ...

опит за история в
шест думи в
рамка на
хайку:
най-истинското ...

Изгряло е слънце в росата,
прегърнало нежно нивята.
Гергано, девойко засмена,
със здраве и чест накичена.
Името твое е пролет и песен, ...

По улицата с крачки бавни,
Ръце в джобове, поглед далечен,
Рамене сломени, дали сломени?
Бягайки, може би от своите травми,
Дали да броди вечно е обречен? ...

Изгряло е слънце в росата,
прегърнало нежно нивята.
Гергано, девойко засмена,
със здраве и чест накичена.
Името твое е пролет и песен, ...

Любовта ми маха, аз отивам.
Доближавам се, обръща гръб.
И макар да е позната тази скръб,
Се чудя защо сърцето пак изстива.
Чудя се със сърце, широко хвърчило, ...

Носи със гордост името голямо –
то щит е мощен, знаме е и чест!
Бъди за близките си силно рамо
и носи винаги добрата вест.
Свети Георги със десница свята ...

За всичко аз бях виновна —
За теб бях мазното петно.
Връзката ни е отровна,
Ябълка с гнило ядро.
Счупи моите крила — без жал. ...