Уби ме, още в зародиш.
Защо ме зачена изобщо.
Чувствам страшна агония.
Кървав е скалпела остър.
припев: ...

Проплаква тихо вън дъждовната ми вечер,
дори градът забрави някак, че е лош,
липите злато ронят – за цветче по грош,
за да откупят любовта и непредречен,
не обещан, в химери само виждан рай ...

Земята се обръща наобратно.
Преди да тръгне слънцето назад,
небето гледа тихо, безвъзвратно,
и праща към света изконен хлад.
Водата е некръстена и дива, ...

Купувам си литър и половина минерална вода. Отварям капачката и съм изумен. Тя остава в ръката ми, нещо което от месеци не ми се е случвало...
Всички знаем как е въпросът с тях сега.
В едната ръка държа шишето, в другата, нея. И започвам да мисля. Водата от стара партида ли е? Да не би пък да е изпо ...

Очакване, събудено от нищо,
обзема ме в прегръдка страстна.
Омръзна ми да бъде всичко,
и любовта да е прекрасна...
Тихо е, когато няма ги звездите, ...

Спомни си, спомни,
върни се, върни –
не съм дъжд, не съм,
а сняг бял навън.
Не съм и поет, ...

Една случайна онлайн среща-
Една любов новородена.
Уж бяха само две кафета,
а осъмнах в прегръдката му нежна.
Прегръдката за която съм копняла- ...

Цветята на България увяхват,
остават тез изкуствени –хартии.
Цветята на България изчезват,
топят се заприличват на мумии.
Защото днес царица е парата, ...

В тъмна доба будна трепвам,
чер катран навред светлей.
Жар под кожата усещам,
стара кръв у мен лудей.
Вън омара се надига ...

Ще следвам разпилените копнежи,
ще търся извор нейде в пущинака.
Аз нямам време повече да чакам,
за да отпия глътките надежда.
И ще вървя, докато имам сили, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава осемнадесета
Обезлюденият архипелаг
На ригерите им бяха нужни 58 денонощия, за да се озоват пред югоизточните острови от Ламския архипелаг малко след средата на зимата в северното полукълбо. Два от тях - най-големите, тези с номера 792 ...

1.Господин Фернандес
(1)
Всеки ден от 15 до 16 ч обядваме с господин Матиас Фернандес (роден 1925 г. в Мадридд). Това ми влиза в задълженията на домашен асистент. Обядът е в малко количество, но го допълваме с разговори и няколко глътки мадридско червено вино.
- Какъв глад беше през войната! – казва ...

И пак тъгата в тъмното ме гложди!?
Човърка, мам... му, не знам?
Остарях, а още не разбирам...
откъде е този срам.
Не искам никого да съдя. ...

Искам с теб да помълчим
и да стана аз невидим.
Да ме търсиш тихичко
и откриваш във всичко.
Спомените мои да изтриеш ...

АЗ ПРАШИНКАТА
Мъжът отвори урната и започна да изсипва праха – първо по малко, после повече. Урната олекваше. Ръцете му трепереха. Наблюдавах го и макар че той виждаше праха, не виждаше мен, прашинката. Лекият ветрец ме понесе в своята посока. Боровата гора, макар и притихнала, с лека въздишка издух ...

Закичил златната си брошка,
денят в сърцето ми засвети.
Тъгата днес поиска прошка
и радост пърха в мен с крилете.
Тъга, отивай си от тука ...

Сеното окосено - как ухае -
разгаря се жегата, лято е...
И Еньовден иде с изгрева ранен -
магичен празник - от всеки чакан...
За лечебни треви, в познати места ...

Закичил юнската си брошка,
денят в сърцето ми засвети.
Тъгата днес поиска прошка
и радост пърха в мен с крилете.
Тъга, отивай си от тука ...

обдарените да пророкуват
Второто Пришествие
бленуват

- Мачович! Дръж се на положение моето момче! – смушква го в ребрата гаджето му Диди.
- Добре деее… Добре! – Вдига ръце Глупачо – Просто си помислих, че след като той си кара насам-натам кола, значи бъзиктокарантината му вече е вдигната.
- Ами - не! Все още не е! – вирва по дидактически показалеца си ...

Там, където свършвам аз, започваш ти
като изгрев след безлунна нощ,
като тиха песен в моите мечти,
като дом, намерен след дълъг път.
Там, където думите ми онемяват, ...

„Всичко наред ли е?“
Отговаряш с кратко: „Да“.
Но почакай, замисли се.
Подавам ти ръка.
Не си длъжна да я хванеш, ...

В моя сън ангел небесен дойде
и със светлина ме озари.
Исус също от Свят дух бе осенен
и показа, че е Божествения син на
света. В живота е така, всеки носи ...

Еротиката ти дори покрита с дрехи
с голотата си ме провокира.
Червилото, облякло устни меки,
ми шепне, че в тях много се побира,
а гледката на планините скрити ...

Записах песента сам с телефона – пеене и китара едновременно. След това използвах изкуствен интелект и го инструктирах да запази около 95% от моето изпълнение, без да променя съществено начина, по който свиря и пея.
Безгрижни дни
Минутите падат от ръба на деня,
и пак е красиво тук на брега.
Идвам съ ...

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...

Толкова Бърза комета
Имам нужда от астероид до мен
Да променим таз планета!
Винаги не стигаме до там
Дето мечтаеш ...

Удар.
Падам.
- Долу стой!
Разумът ми повелява.
- Ставай! ...

Гледах през прозореца слънцето. То бавно събуждаше малките сънливи улички, които все още спокойно спяха в студената утрин. На перваза на прозореца бяха кацнали два цветни синигера, които си търсеха храна в саксията на мушкатото, което майка ми беше оставила. Наблюдавах ги как се ухажват и се сетих з ...

Слука, сполука, забързан свят...
Клюки, брътвежи, лъжи употребени!
Мокри сънища, изневери.
Тиктака часовникът, умират другари.
Гладуваме пак... криза, какво!? ...