„Някои гласове живеят само в тъмното...
Заключени в старите кутии на миналото.
Ти не знаеш името ми, но аз дишам в твоя ефир...
Всяка нощ.“
Градът под мен заспива, нощта е вече тук, ...

Днес застанах пред моето духовно огледало, за да проверя дали образът, който виждам в него, все още прилича на това, което Бог иска от мен да бъда.
Но още преди да погледна отражението си, забелязах нещо странно.
На моето красиво, златно огледало имаше две огромни пукнатини.
Сърцето ми се сви.
Толко ...

Под утро у вокзала на скамейке человек лежит...
А на улице нет прохожих кроме галок и летящих птиц...
Я стою на тротуаре с сумкой и молчу в дали...
Сам приехал в город из краёв далеких не гостить.
Время необычное выпало мне... ...

Буболече Лече
Буболече Лече,
тръгна с шарено елече.
Из гората да си търси сестрата.
В близката горица влезе и едвам излезе. ...

«Олег из Кирова»
Всегда есть человек который заинтересован чем-то,
его всегда бесит в комнате одно, и календарь спешит рассказывать тебе одно,
Одно, или одну, дурную новость о тебе, возьми и мусор отнеси, или просто налей воды, и в комнате общаги открой окно,
Возможно будет тебе намного легче жить к ...

Не искаш да знаеш...
Дъждът ме обича,
умело прикрива сълзите.
Препъвам се в спомени,
забравям за тебе, ...

Мъртвият не чувства глад.
Мъртвият не ожаднява.
Мъртвият с туй е благ,
че никому вреда не причинява.
На гробищата е спокойно. ...

Лято е. Какво да е друго в тези географски ширини през август. В Занзибар е зима, доколкото знам. И понеже не зная много, бих предположил, че е лято, когато ти е топло на душата. Сезоните и мястото нямат значение.
Когато посетих Малдивите, се удивих. За малко да се удавя от удивление. Не бива човек ...

The dead do not feel hunger.
The dead do not thirst.
The dead are kind in that
they do not harm anyone.
It is calm in cemeteries. ...

ЕДНОПОСОЧНА УЛИЦА
Остана само ти – да поговорим,
защото всички други закъсняват.
По тъмните кьошета в коридора
отровна плесен клюката засява. ...

„Както Алберт Айнщайн е установил, Вселената е невъобразимо многообразие от кривини. Тя обаче е праволинейна поне в едно-едничко отношение - движи се от началната си сингулярност към нещо крайно, само дето е напълно неизвестно какво...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Една стъпчица малка, несигурна,
една усмивка топла и чудна.
Напред ме зове светът пъстър и нов,
а в сърцето ми грее вълшебен покров.
Туп-туп по пода краченца вървят, ...

Потърсиш ли ме, чуваш тишина.
Не спя докато ходя по небето.
Пресечна точка няма ни една
в маршрутите ни, пуснах си резето.
Отмина ме младежкият метеж. ...

За всичко е виновен Аристотел.
Нали е философ и тарикат,
Александър Македонски изработил
да търси майната на този свят.
И той си я намерил – гиберясъл, ...

1. Размах на пеперудени криле
Боряна трясна врата на колата и тръгна да се отдалечава. Тервел излезе от превозното средство и се опита да догони момичето.
-Къде отиваш?
-Махни се! - отвърна му тя.
Той я настигна, хвана я за ръката и я обърна. ...

Нали съм син на Горна Тракия
и се родея с тази древна планина!
Орфей за Евридика е плакал,
там витае скръбна тишина...
От възходи и нежидани падения ...

СЕДЕМ ДНИ ДО ИЗГРЕВА
Седем дни. Един измислен договор. И две сърца, които трябва да намерят общ ритъм, преди времето да изтече.
Синтия Харт се завръща в Тексас с отчаяна тайна: увреденото ѝ сърце брои последните си часове преди сложна операция в Хюстън. За да подсигури бъдещето на четиригодишната си ...

СЕДЕМ ДНИ ДО ИЗГРЕВА
Седем дни. Един измислен договор. И две сърца, които трябва да намерят общ ритъм, преди времето да изтече.
Синтия Харт се завръща в Тексас с отчаяна тайна: увреденото ѝ сърце брои последните си часове преди сложна операция в Хюстън. За да подсигури бъдещето на четиригодишната си ...

Крал Орсен Анторн се бе навел мрачно над масата. Отпиваше бавно от чашата си и размишляваше безмълвно. „Напоследък и ти и аз имаме поводи да пием все по-често.“ Едгар се стараеше движенията му да изглеждат плавни и отмерени, за да не проличи болката, която го мъчеше. Анторн дори не го погледна, кога ...

Ако можех да милвам лицето ти
като пролетен вятър,
да летя в небесата на думи за обич,
да съм млечния път под тънките глезени,
да те пазя от хули и пиянски раздори; ...

В топлите ти длани,
в устните, малини,
мигове избрани
толкова желани
рисуват ми картини ...

"Можещи" Неможачи
Кой "разбрал,разбрал",
отдавна се Кака ожени,
който преди да се случи това,
за Кака само си е мечтал, ...

Глава девета.
Битка по пътя-2.
Тоя падна по очи, неочаквано за всички, даже аз не очаквах, че така бързо ще падне. Но така е — една педя добра стомана в стомаха е противопоказна за здравето и живота. Навярно е още жив, защото шават крайниците му...
Одобрителните крясъци от куманската тълпа стихнаха, ...

Мъртвите не знаят глад.
Мъртвите не ожадняват.
Мъртвияте са благи -
вреда не причиняват.
На гробищата е спокойно. ...

Мазо... на филия!?
Че кой бяга от тия.
Но... много боли!?
Европа без огън гори!
Задружно погубваме континента. ...

Светът е сляп: сред хладен, вечен прах,
живеят светлина и тъмнина.
Природата не знае свян и грях,
вселената не ражда Добрина.
Но сред съдби, обвити във вина, ...

Ще бъда ли човек? Това не знам!
Но струва си и трябва да опитам.
Ако не успея, ще преглъщам срам,
в самоненавист ще ми минат дните.
Това ли съм? - Забравен мизансцен, ...

Ако можех да спра времето
щях да го спра в очите ти,
там, където вечерите
се раждат тихо,
а утрините не бързат да си тръгнат. ...

– Не слагай червило, виж, падат листа! –
ми съска в ухото набръчкана есен.
Разчиташ на младост, на ум, красота –
остàви те оня развейпрах несвестен.
За него дори ми е някак си жал – ...

Светът отвън е сив и сериозен,
възрастните бързат намръщили нос.
Проблемът голям е, но малко куриозен -
в магия не вярват, а чудото чакат. Що за въпрос?!
Но ти си тук и тайната знаеш - ...

Понякога съм пепел - не жарава.
Сивея. И търпя какво ли не.
За огнените, вихрени коне
в душата ги оставам да забравят.
Вменявам си вини и всеки грях ...

Не сме страна, а истински бардак,
с евтини съветски проститутки:
На всеки километър сме с фатмак,
готов да ни оправи за минутки.
От всеки ъгъл дебне рублофил. ...

Анастас живееше в село Долно Нагоре. В него все още не се беше раждал изобретател. Затова той реши да запълни тази ниша. Събра всички чаркалъци, които му попаднаха в ръцете, и започна да майстори. След усилена работа успя да сглоби нещо, което сам не знаеше какво е.
Когато съседът му мина край него ...

ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „РЕЧЕН ТРАНСПОРТ И СУХОПЪТНО ГАЗЕНЕ“
СЪОБЩЕНИЕ ДО ПЪТНИЦИТЕ И ТУРИСТИТЕ
Уведомяваме всички пасажерски групи и организирани екскурзианти, че поради временно спадане на водното ниво на р. Дунав (и превръщането ѝ в плитка локва с характер на бара), считано от днес се въвежда извънр ...

Пантофките ми стъклени мълчат –
по правило победите са лични.
След всеки бал краката ми кървят –
понякога тангото е със хищник,
ръката ми поел в студена длан ...

(Диалог между злата сила и синът му. Двамата стоят един срещу друг, а между тях има огледало, така че когато говорят, всеки да може да вижда себе си - какво представлява в своите собствени очи.)
Зла сила:
Детски плач - ювей, ювей -
кротко майка те люлей...
Не е майка, а звездица - ...

[MALE VERSE]
Избяга във земите Африкански-
Прокудена от лъвовете в прайда.
Бяга,бяга по шириниите географски.
Уморена- падна, но душата ѝ е млада ...

Сънено поле ме среща –
път през лятото, жита…
Млада съм и с плът гореща,
не познавам самота.
Вятърът – избраник нежен, ...

Здравейте отново прекрасни хора ! Ето го и моят нов кавър на една от любимите ми песни - Girl on Fire. 🔥❤️
"Избухна като огън и изпепели всичко" !
🧡🧡🧡