孤独な港 .
日没の後に近づく
叶った夢.
Самотен пристан.
Пристъпва след залеза ...

светът - за да не
е враждебен - нека - за
любов - молебен
...............................................................
една друга еднозначна ...

Имам въпрос, който поражда още въпроси. Какво е имало преди големия взрив, какво го е предизвикало и защо? Много хора казаха, че не се знае, но това не е отговорът, който да затвори този поток от нови и нови въпроси. Говорих и с други хора, които изказаха най-различни теории опитвайки да опровергаят ...

В началото на всичките начала,
кога било е знае само Бог,
на хълм и непристъпен, и висок
една самотна бука си растяла.
тя впила корен – жилав и дълбок, ...

ПРОЛЕТНИ СЛАНИ
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Къде са?
О, къде отидоха румените утрини:
младежката любов, надеждата, ...

Отново се срещат очите
в поредния приказен май.
Напират от радост сълзите,
пропити от спомен безкрай.
Прелистени дни се завръщат ...

Неда бе вече там. На уреченото място. Където трябваше да се срещне с баща си. С мъжа на мечтите си. Тя чакаше на морското пристанище в една такава утрин- слънчева, топла, лятна. Усмихната за нея също. И не след дълго, се появи един мъж на възраст. Някъде към своите 50. Той застана до Неда и я заглед ...

Небето като призрак се намръщи.
Лъвът е окончателно в решетката.
С кокоша кръв намазаха ни къщите.
Жертвите са губещи в рулетката.
Мазни обещания се леят ...

морската шир се
в сърца запечатва и
в тях необятва

Вече мирише на лято ...
Далечните наши лета -
с по-друг мирис сякаш бяха,
к ъ м игрища все зовяха ...
Безспир, волно играехме, ...

Цончо замени силата на аргумента
с аргумента на силата, възмутително!
Това ли трябва да има в парламента
и, най-лошото, има се за положително!?
Къде е тука възпитанието, ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
5.
Прогонена в страната нажежена
Лилит се влачи гола и сама.
И болката в душата е тъма... ...

Не! Историята на днешните Български земи, не е история на България и Българите.
Не! И на Траките не е! От Варна Провадия Юнаците и пр. до първите сведения за Траките има кажи-речи хилядолетие.
Не! Траките не са създали Елинската култура. Ако беше така гърците щяха да говорят Тракийски а не обратното ...

Най-накрая, след години,
в хубавата ни страна
левът наш, ще си замине,
ще преминем на евра!
Президентът… се напъна ...

ПРЕДИ ЗА СЪН ДА СЕ СВЛЕКА
... от котарака на перваза
научих древния урок –
света да гледам без омраза,
макар да съм готов за скок, ...

Оф, резилиада, резилиада!
Напоследък кът са уризиля
тъй са чувствам млада.
Ко ли пак ши ми ричети -
цъфна туй бабе кът цвети. ...

В тихите пространства на съня
отлитат към звездите мечти.
В очакван слънчев миг денят
светлата си щедрост не пести!
И тогава ме затрогна песента ...

Братя,
Нямам думи. Даже се задъхвам от вълнение. Иде ми да литна. Толкоз лек се чувствам...
Ама, нека карам подред!
Та, значи, отпуска съм. Планирана. На село се завеях, че отдавна се каня. Двора да изчистя, керемидите да понаредя. Овошки, градинка...абе работа има и за китайците. Плюс индийците.
И ...

Не желая да издавам нечии тайни,
колкото и омайно да звучат.
Клюкарските истории и драми
отдавна вече са ми зад гърба.
Искам в полъха на дните, ...

гущер върху камък
сграбчвам кожената си чанта
по-силно
lizard on a stone
gripping my leather bag ...

Защо да карам градски автобус
във Пловдив, пълен със забои?
Не ще да видя кичурът ти рус
дори и във отсечка без завои.
Кача ли те отпърво от ,,Рогошко" ...

Аз те обичам. Колко ли ми струва?
Не струва нищо. Само звезден зов
възторжено, щастливо нацелуван,
облял ме в къдравата си любов.
Аз те обичам. Колко ли ми струва? ...

Когато нещо съвестта събуди
и сърцето ускорява своя пулс,
човек усеща как в зори се губи,
шумът на чувствата не чул.
Тогава тъмни сенките говорят ...

АБОКАТ
Тази тишина е малко страшна.
Бялото ме плаши до полуда.
В болничната стая до перваза
нощем кацат грозни пеперуди. ...

Един мъж е успешен, когато
жената до него е щастлива.
Всичко друго е хранене на его
и фалшив успех…

КРАСИВАТА ИЗМИСЛИЦА ЛЮБОВ
... момичето, което мина снощи край мен – и лека нощ ми пожела,
написа в електронните ми пощи: – Здравей, Валерий, моля те, ела! –
ощипах първо лявата си буза и, май, повярвах, че съм още жив,
отново зърнах бялата ѝ блуза! – и линията очна – с чер молив, ...

Искам, Бабо, да ти кажа
как в училището букви зная,
как с чертички, колелца и точки,
пишат се думи, буйни, живи, кротки.
Как отпред на черната дъска ...

Тъща с къщичка в Бояна
След четири сезона самота до две три непорядъчни момета, нагазих пак - в дълбоката вода, с една жена - момиче на късмета. Тя бе на цели… тридесет и две. Отвсякъде във тялото перфектна! Психически оформена добре, тя бе за мен… почти великолепна! Освен това, тя бе и важен шеф на ...

МИЛКА ПЕТРОВА-КОРАЛОВА И
„САМА ПО СВЕТА“
Един горещ августовски ден пътувах по линията Сандански – София и до мен в автобуса седеше възрастна симпатична дама. Тя държеше в ръка книга, но очите й уморено се притваряха. Заглавието на книгата ме заинтригува и помолих да я видя. Дамата любезно ми я пода ...

Дом на злото 13 (+18)
25.
Сам усети как Мел започна да трепери в прегръдката му, и още по-силно я притисна към себе си. Точно сега нямаха нужда от пристъпи на паника, а от решение и действия.
- Сега не прави глупости, моля те. Искам да се стегнеш и да ме слушаш - по движенията на тялото й разбра, че ...

Тя обикаляше стаите както обикновено. Точно привършваше с чатенето и приятелката й излезе навън. Тя й беше повече от това, никой друг не проявяваше толкова много внимание освен нея. Бяха си пращали музика, която по свой начин тя започна да слуша и след края на съобщенията. Минаваше 21 ч. и тя се отп ...

Вали
Една мечта угаснала във мрака…
Безцветна спуска се нощта.
Докоснала е тайна на душата,
в която липсва любовта. ...

Първата цигара идва без да пита искаш ли я или не я искаш.
Или поне лично за мен беше така.
Не ми беше предложена от приятел.
Не я бях намерил на земята пред блока.
Нито пък я намерих в чувството да съм готин. ...

Сияйната руменина на залеза галеше кожата ѝ с кадифения допир на една вече нежна, но все още изгаряща топлина. Тя се взираше в далечината, стоейки на балкона му. За момент затвори блажено очи и усети парещите лъчи на отиващия си ден по клепачите си. Вдъхна бавно и дълбоко вечерния въздух, напоен с а ...

Отеква ехото на твоите стъпки
в сумрака на една далечна, топла лятна вечер —
с аромат на детство, на надежди
с дъх на липов цвят ала на тишина обречен.
Невидим ще приседнеш там, под лозата, ...

Топлиш като пролетно слънце,
Смразяваш като зимна нощ.
Питащ какво не достига,
Пред какво бледнее твойта мощ.
Връхлитат ме бесните ти урагани, ...