Елена Бернабе - Смелостта да изчезнем
Би трябвало да намерим и смелостта да изчезнем.
Да се ​​отдалечим от света,
за да се доближим още повече
до себе си. ...

В мен си
На купчинки малки трупат се
всички думи на тебе неказани.
Жадни погледи, чувствата глупави,
от страховете ми са премазани. ...

В мен ти си шепот, спрян на прага -
дума, която не посмях да изрека.
А колко бъдеща любов -
остана да чака зад една затворена врата.
И все още вярвам, ...

Седим в задимената кръчма на топличко на чашка червено вино и някакво мезе.
Седим и блеем около масата. Цинцара Митьо даже и телевизора не е пуснал та да видим и чуем кой е победил.
-Абе дочух спор някъде горе - съзаклятнически тихичко рече Ванчо горския - Още не могат да решат, да връщат ли стрелки ...

Не ходя по купони.
Не пия метакса...
Но виждам как се раждат!
И стават чудеса!...
От щракане със пръсти. ...

Косите ми от мълнии са. Палави.
Кроя си шлейф от нощната тъма.
И идвам непоканена на бала ви,
звездици. Ще танцувам и сама.
От мислите ми непокорно рошави, ...

П. Славейков е като брат на Яворов – „по-стар“ / от друга страна – „кръстник“ на Яворов/… Двамата наследници на Ботев и Вазов творят почти по едно и също време… Относно творческите личности – и при двамата съществува болест. При П. Славейков тя е в „началото“, а при Яворов – в края. При П. Славейков ...

Открих те в бяла светлина,
когато всичко се пробужда.
Не беше гръм, а тишина,
и нежност, дето в мен се гушва.
Не съм герой, но нося плам, ...

НАТАТЪК ВЕЧЕ НЯМА ПЪТ
Събирам мъртвите листа –
в опустошените градини.
И Август – както любовта,
от мен внезапно си замина. ...

Не усещам вече момента
когато идваш
не усещам момента
когато оставаш
не усещам и момента ...

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Имам доказателства за това и възнамерявам да ги изложа, ако има справедлив процес, и да потвърдя фактите, като подкепя ...

Чуваш ли как някой шепти?
Тихо разказва древна история,
за това как се родила любовта
от една трептяща алегория.
За поглед, изпълнен с топлина. ...

Не съм мило момиче.
Не съм бяло кокиче.
Не съм зайчето бяло.
Нито съм пиленце,което е пяло.
Аз съм сиротна,страшна коприва. ...

МЪЖ БЕЗ АДРЕС
... толкова красиво си живея, че не ми се мисли за смъртта –
паля си в кандилцето елея – светлите молитви си чета,
някой лев на просяка пред храма пускам му в дълбокото чашле,
черпих попа с водка двеста грама – напоследък пее много зле, ...

Пуйетичен дзвер съм - хапвам пуйетеси -
Толкова са сочни, крехки вкусотии!...
Та за туй те питам, казвай ми къде си,
да ти погостувам; айде, не се крии...
С тебе ще вечерям, даже и закуска ...

Затварям портата на двора,
улицата ме потапя в свойта глъч,
забързани, вглъбени хора,
намръщени лица, пропити с злъч.
Очи блуждаещи, очи студени, ...

(поезия за четене в две посоки)
“Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно”
Сьорен Киркегор
А навън напук пак слънце да изгрява!
Лампата, която само подчертава ...

Денят започва без предназначение,
едва улавя скритите флуиди,
но чака свойто нежно вдъхновение,
готов е и с надежда ще го види.
Изкачва се нагоре и просторите ...

Както извън трите Измерения
нищо не може ,да съществува,
защото всички останали са вътре във тях,
така и човешката същност и намерения
извън дървото на живота само са прах. ...

Замлъкнах аз, а онемя и ти.
Небето си подпирам и тежи ми,
побрах света си в шепичката рими,
за друг живот ли думите пестим?
И в тишината всеки звук разбит ...

Погледни ме в очите без страх –
да препуснем в мъгливата степ.
От картините твои разбрах
колко липси познаваме с теб.
Непокорните багри горят, ...

Светлинка трепти на небосвода,
тишината е открила дом,
дом, където всички са си свои,
"нося мамо, с думи ти дойдох..."
... ако някой ден и мен ме няма, ...

приятелството -
братовчед на любовта
немимолетна
приятелството -
благодат на любовта ...

Цветята прецъфтяха с ухаен аромат.
В купа заспа тревата,
сънува пролет пак.
Ветрец люлее клони
със падащи листа. ...

Ти си едното пространство, аз съм другото.
Ти си едното време, аз съм другото.
Най-обичам да те дразня, между другото,
но да ти се обяснявам е най-трудното.
И ето пак със тебе тичам, колкото и да го отричам. ...

Болницата беше безвремие.
Нито ден, нито нощ — само постоянна белота, миризма на дезинфектант и равномерното дишане на машините.
Светът зад прозорците бе изчезнал.
Нямаше улици, нямаше гласове, нямаше хора.
Само небе, което изглеждаше твърде далеч, за да принадлежи на живите. ...

Ти си прекрасен, изискан, замислен,
стъпваш уверен, че даже надменен,
само че аз ще стана твоята мисъл
и от полъх лек ще стана смисъл.
Ще бъда сянката, която не виждаш, ...

Свистят на бурята конете огнегриви,
препускат и гърмят неистови и диви,
а долу – светлина и мрак се сливат,
в неспирен танц нежността си изливат.
Каква ли мощ неземна развихрила е сили, ...

Отроче – под сърцето си го кътам
един различен и прекрасен свят.
От техния отдавна хванах пътя...
Звезди целувам, за да не заспят,
за да запомнят тайнствения ритъм, ...

Неведнъж са ме наричали лъжец и манипулатор. Сблъсквам хората с техните собствени страхове. После някак ги подтиквам да рискуват с мен. И си тръгвам точно тогава, когато е „прекалено късно“, за да набият спирачките на чувствата си. Често доброто ми отношение се бърка с флирт. Бягам от отговорност. Д ...

Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...

В театъра на дните лицемерни,
където всеки носи своя грим.
Върви Палач във мрака достолепен,
безмълвено хладен, сякаш тъмен мим.
Той гледа безпристрастно и сурово, ...

Ако потърсим
нежното съприкосновение
в дланите
на сивобрадия ден
в съня ...

Позлатени листи блестят -
приказна есен е в гората,
а след дъжд - на свежест ухае ...
Какъв мирис, все ме пленява -
ще се разходя отново там ... ...

Влакът унасящо потропваше. Светлинките на гари, селца, градчета проблясваха забързани след него.
Не мислех за нищо...
За какво да мисля, за леля Фроска, за този Наско или Людмила.
Животът е пълен с толкова прекрасни и истински приятелки,...а аз самозаблудих ли се, наистина ли повярвах в една безкори ...

СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА
… не е нормално всяка нощ в един да ме събужда глупавата мисъл,
че Господ Бог – нали съм негов син, на светли бъднини ме е орисал,
че няма да я карам ден за ден в мечти, в химери, в купища илюзии,
че аз – додето пея – вдъхновен! – животът и от мен ще се изхлузи, ...

Ако можех да напиша стих,
с който да се влюбиш в муза,
щях ли да снова край смъртен,
който нощем хвали друга?
Щях ли да се лутам в Стикса - ...