Намразих те,
защото имаше
причина.
Обикнах те
и исках да останеш. ...

Мъдростта на вековете: "Cognosce te ipsum! Познай себе си!" все още звучи мъдро... (Плач в залата!)
Разбери, че не си това, което си... и си направи операция за смяна на пола! Докажи, че Бог е глупак! Докажи, че смяната на пола не е мода, а необходимост! Докажи, че равноправието на ЛГБТИ хората (лес ...

На път гъм гробищата срещнах Ивайло – мой съученик от близко до града ни село. Винаги усмихнат беше, един такъв изправен и горд. Беше и доста глупав, но се говореше, че имал славен род и бил богат. Горделив беше.
Сега вече, остарял и кротнал, ми се стори симпатичен. Не го поздравих и отминах, но си ...

Измслиците хорски – шепа прах,
от клада дим в - в зениците на болката
А аз вървя към теб напук на тях
и жива съм. Дотолкова, доколкото.
Каквото, знам, наистина го знам. ...

Гледаш към морето,
наоколо жасмин ухае,
грее слънцето в небето,
в пясъка пътека ти чертае!
Красива гледка, необятна, ...

Забравих себе си нееднократно:почти повярвах, че съм жив!
Нима от правилото златно, ще търся себе си под тих курсив?
Нима случайно търсих и намерих една любов в жадуван сън,
която страда, загубила доверието в показните чувства извън
естеството на живота? И който се лута между фалшивия шум ...

Полюшва вятърът нежно тревите
като спокойна зелена вълнà
нежни камбанки прецъфтяващи в дните
помахват за сбогом, тръгнали с пролетта.
А зад поредният залез с оранжев припламък ...

Градът се буди по свой алгоритъм.
Утрото съблича на нощта пашкула,
търкулва жълтата слънчева пита
и с бързи крачки денят се втурва
като порив, въздишка, светла мечта, ...

За изкуствения „интелект“ – или добро, или нищо
Знаете добре за кого, а в случая за какво се казва тази фраза. Още през 1950 г. Алан Тюринг, създателят на теорията на компютрите (и нашите сегашни компютри се наричат „Машини на Тюринг“) правилно отбелязва, че ще се доближим до „изкуствената интелиген ...

Така се стече, че родих се Път,
обвързан с цървули и потъпкване
и цялата ми същност се покри с плът,
твърде тротоарна за възкръсване.
Извих се...Тихо раждах камъни ...

ВЛАКЪТ ПРЕЗ ЧЕРЕПИШ
Понеже не обичам кроасани,
пък и, нали съм гараджийско псе,
във влака – в Черепишките балкани,
от глад направо взе да ме тресе. ...

Чакана среща,
или пък случайна,
трепет има
като детска тайна!
Чакам, или пък не чакам, ...

Нима сме прах от звездната вселена,
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие, ...

Вълшебница си, а вълшебствата си криеш,
магията ти никой не разбра,
а искаш всичкото, което имаш
да подариш на някого... чрез любовта...
Обаче как, когато колко пъти ...

За тихите ни революции
ракия люта ни опива.
На сутринта сме слепи, куци и,
каквито сме си – маса сива.
А ти, поете, вей байряци и ...

Помня една случка, която ме беше подсетила защо не отговарям честно на "Добре ли си?". И винаги минавам с "Добре съм!" или "Горе-долу.". Принципно избягвам да съм честен не за друго, а защото не искам да изпадам в дълги обяснения защо не съм и какво ме е довело до това. Да не говорим, че повечето хо ...

нека
работа поглъща -
творческа и вездесъща
нека
работа спасява ...

Обичам те като сияние
от влюбените светове,
възторг пропит с очарование
все по навътре ме зове
до най-дълбокия лиризъм ...

Когато паднах
всички очакваха
да съм завинаги
долу.
Когато бях почти ...

ПРИЛОЖНА АСТРОНОМИЯ
Автор: Марта Маркоска, Р.С.Македония
Докато ми казваш,
че нищо не се е променило,
космосът вече се е разширил, ...

"Ти ли, царче, с имот си се обзавел,
ти ли излъга народа с подлата цел
да си ходя чорен и злочестен ази,
да срещам туй, що Ленчето мрази?
Защо ми отне власт, моето имане, ...

След нежните ми многоточия
какво ли още да ти кажа,
копнежът зрее и надскочи се,
до шоколад ще се размаже,
до влюбено разнообразие, ...

КОЗМЕТИКА ЗА МЪЖЕ
Понеже копитясах подир теб,
пък и нали си нямам козметичка,
за да не тропам – див мустанг във степ,
си купих – за пети – една пиличка. ...

Детето в мен с най-чистите очи,
към този свят до костите разложен,
поглежда и все повече мълчи.
Това да е домът му? Не! Не може!
Жената в мене (знам ли докога) ...

На разходка бях в ада
и горях като на клада.
Ръцете ми горяха,
огнени камшици бяха.
Лицето ми гореше, ...

ПОЛЪХ НА ЖЕНА
От магическата ласка на душата,
се поражда във сърцето нежност,
загадъчно тя гъделичка сетивата
и те се прехласват от копнежност! ...

Спасов ден
След дни четиридесет от възкресението на Иисус,
Той възвиси се в небето при Бога, при отеца своя.
Такава е историята от някога и истината моя,
аз нося го в сърцето си, приеми го в душата своя. ...

Седя до тишината си. Разбирам,
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.
Но пак е тихо. Само аз ги чувам. ...

Свободата боли
като изстрел по млади поети.
Свободата кърви.
Паметта буренясва в куплети.
Свободата е гола ...

На луната седнах днес
една цигара да изпуша,
сънят ми тръгна си нощес,
че броя овце не слуша.
От цигарен дим кръгчета си правя, ...

Небрежно седнал съм на празна маса,
или по-точно, с пепелник на нея.
Допушвам си умислено-небрежен фаса
и търся Вдъхновителката фея.
Тя, Музата, нали по пол жена е, ...

1.Днес на лов е тръгнала Диана*
в зелените гори на равна Тракия.
Една девойка весела, засмяна
в Тунджа младостта си къпе.
С лък в лъките е хлапето Ерос*... ...