Част 5
Та така.
Влизам в нет-облака.
Подкачам системата.
Съответно чертежите в едно с всичките ми текущи бележки по страниците около скиците започват да се появяват един след друг върху екрана на стената. ...

Във залеза изскачащо съмнение,
препъва скритата мечта.
Реката ще измие спомена.
Дано! Кога? Дали?

Наказано е днес морето.
Сърдито е небето.
Бели плесници удрят неспирно.
.....
Хора и лодки, застанете мирно! ...

и
,,истината" е
робиня на властта -
израждайки се в
лъжеистина и ...

Гледам министрите. Всички са заети. Един ходи със запретнати ръкави да обяснява ползата от еврофондовете, обръсната му е главата, та да лъщи в тъмното и като фар да хвърля светлина наоколо. Друг министър, по пол жена, обикаля без сутиен магистралите на родината, изучавайки техническите характеристик ...

Любовта ни се роди от
утробата на общите ни
страхове и създаде нов
живот в капсулата на
постоянната ни празнота, ...

Понякога ми се иска да спра да съществувам
на този свят прокълнат, дето винаги тъгувам.
Да изчезна кат' прашинка – почти незабелязана,
на мънички парчета да бъда аз нарязана.
И без туй съм ничия – като някаква сянка, ...

Рисувай ми, художнико – жена,
от изгрев, капнал в шепа диаманти.
От морски дъх и шепот на вълна,
и от жарта, в окото на вулкана.
С едно движение рисувай ѝ очи – ...

Поп Стою вървеше след нея и мълчеше. Досрамя го, че къщата беше толкова мръсна и занемарена.
- Аз ще излизам…ти оправи тук…после ще се прибирам…
Момичето закима като влезе и веднага се закашля от спарения въздух. Отиде и отвори прозорците, после се загледа в мръсотията по пода, паяжини висяха по ъгл ...

Възвръщане
(27.02.2026)
В Твоята благост намирам покоя,
Словото Твое - поука за мен,
оставям в ръцете Ти грижи, тревога, ...

[Verse 1]
Сега сме тук на този бряг,
вълните рисуват по златния пясък.
Небето се оглежда в тишината,
и светлина от хоризонта ни докосва. ...

В ТИШИНАТА НА НЕЧИИ СТЪПКИ
Аз облака смръщен помолих да слезе –
да хвърли в боклука сакото дъждовно.
Изящна брезичката с мраморен глезен,
разпусна коси над смирената локва. ...

Обикне ли те рана чужда,
тогава знай, че си я втасал.
Не плътска жажда, или нужда,
кармични пътища това са.
Душите знаят (или помнят) ...

Сигурен съм,
все пак всичко е за добро.
По неписани вечни закони
ако нещо ти бяга и не е дошло,
не е твое, не струва да гониш! ...

От звезден прах, в живот и смърт
започва земният ми път.
Животно, взело се за Бог
надува черния си рог.
Всяко зло в себе си събрах. ...

ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Съседът сѐче клонестия дъб,
защото му закриваше пейзажа.
И залезът, оголил златен зъб,
потъваше, без нищо да му каже. ...

Навярно разбрал си – надеждите щастие носят,
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле, ...

ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото на залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...

Безкрайният ни преход продължава,
докаран до неясни бъднини
народът мъчи се да оцелява
в панелките от миналите дни.
Да, някъде на жълтите павета ...

Пее ми скорецът, мамо,
песен ми свирука.
Зимната одежда, мамо
качих на улука.
Първа пролет, мила мамо, ...

Човекът с портфейла
Един човек с високо вдигната глава
върви с усмивка и с портфейл в ръка.
Заглежда младите жени с надежда една,
да го забележат те както някога. ...

Параноя те гони,
и по-лошо, те стига.
И бушуват хормони,
като в бурята, клони.
Лудостта ти намига. ...

Жената ме нарочи, че съм мързел!
Майтапът й съвсем не бе учтив.
Не знам защо, аз много й се вързах.
Та аз не бях изобщо мързелив!
Понеже аз отглеждах злобно куче, ...

Няма несбъдната мъка,
няма простен давен грях –
пак обещава разлъка
в клоните птичи луд смях.
Пак предвещава летене ...

Част III
101. Столетницата стана на сто двадесет и една, ние - не. - И това ако е справедливост!!! - по повод празненствата на социалистите на Бузлуджа на 2 август 2012.
102. По-добре да бъдеш роб на желанията си, нежели на манията да им се противопоставяш!
103. Чалгата е тишина в миниатюра, тъй кат ...

След толкова Отклонения, някой може да си помисли, че Авторът е Загубил Посоката и се Лута, търсейки Пътя, по който да продължи. Може и да е така. И Авторите са Хора и се объркват понякога. Отклонения е имало, а ще ги има и в бъдеще, но в това няма нищо страшно. Не се плашете!
И така, Ученият бе нап ...

Има няколко неща, които могат да те накарат да умреш от смях. Особено в България, където смехът е кът, а смъртта - масова. Ако изключим умозаключенията по време на заседанията на правителството, разбира се. Те се стенографират за поколенията. Дето ги няма.
Едно от тези неща, които могат да те накара ...

За утрешният ден... не зная,
все още ничий е, далечен.
Роден от чудо, следващ плана,
приготвя ни незнайни срещи.
Дали в лъчи, или в сълзи ...

Тъй тихо заромоли...
май никой не разбра,
кога и заваля!.
Дойде за малко...
Уж , да напои земята, ...

да даваш - без да
получаваш - е - на Бог
да подражаваш
да даваш - без да
получаваш - е - до Бог ...

Посягам с немощни ръце,
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.
Сега са те в цвят ръждив, ...

Уж безразлично февруари кимна,
предаде се и тръгна. Накъде?
Душата му – ту пролетна, ту зимна,
В градините игликите краде,
та бялата си риза да закичи, ...

Напоследък все ми натрапва паралела между двойките тандеми Путин - Медведев и Радев - Йотова ... в смисъл -
Медведев се слави като ястреб и си позволява да казва много солени приказки ... които самият Путин НЕ може да ги каже ... но това не означава, че нямат единомислие ...
Според мен, същото важи ...

Високите сухи треви
полюшват се леко
пред зимен пейзаж.
Високите сухи треви –
далече зад тях планини, ...

Недей угасва в бледата мъгла,
аз още чакам своето желание,
държа бурканче, празно,
би могла –
да сбъднеш там последно обещание. ...

Обичам всяко утро, щом сипва се зората
спонтанно да мечтая за хубави неща.
От слънчевата ласка, понесла топлината,
аз искам в нас да има любов и доброта.
В денят, когато тръгне с енергия и сила ...