Една мъничка следа
остави ми във всемира
преизпълнен с чудеса.
Ще я открия аз и отнеса,
където чистото извира, ...

4. Игра на змия и мишка с един (все още) жив труп
Лудост бе, но детектив Шелдън не обичаше отъпканите пътеки. Връзката между колеги отдавна не се толерираше нито тук, нито където и да е из обширната му родина, но в момента правилата бяха на светлинни години от ставащото в спалнята на закътания мотел ...

Не поиска Луната посока –
ей я там, над върха бял виси,
озарява небето безоко –
не мислѝ, неин съдник че си!
Не мислѝ – само ти си безгрешник, ...

В тишината на нощта, когато светят звездите,
Душата ми търси, мечти да открие.
Вълните на времето в сърцето ми бият,
Търся своя път, в безкрайността летя.
Любовта е светлина, която не угасва, ...

На моя Тео,
който все още помня
и все още обичам-
макар и да ме е забравил!
-Хайде, детето ми! Приготви си нещата! – каза майка ми, хлипайки през сълзи. ...

БЕЗВЪЗВРАТНО
Не мога все да се завръщам,
домът е вече само къща.
Догарят изгреви и залези,
а мостовете от безброй порои ...

Баба Пена и дядо Пешо,
съседи са във този блок,
весели са, само дето,
имат котка със порок.
Дядо Пешо пийва бира, ...

Hey, aşkım
seni karanlığın
zindanlarında gördüm,
oklarla koşan atlet
kızlar seni kovalıyordu, ...

ЗОРАТА МЕ ПОВИКА В СВОЯ ДРУМ
Не знаех дълго, че отглеждам мрак,
в душата си – последната обител.
Човек пристига – гол и единак,
с надежда да политне към звездите. ...

С П Е Ш Е Н С Л У Ч А Й
Душно е в аптеката,
въпреки климатиците-
опашката е голяма,
а един млад,притеснен господин в края й ...

Светът, забравил минали войни
се готви пак по пътя на войната да поеме,
да жертва милиони чужди съдбини
за да спаси наследството от миналото време.
У нас във половината страна чешмите ни пресъхват ...

Само светли мечти? Не, не стигат.
Ами трябват и светли дела.
Че не са важни само мечтите ни -
дето днес ни дават крила.
Стига вече похвали, за Бога. ...

Защо няма хора, които за Родина да милеят.
Къде изчезнаха сърцати патриоти!
Защо Родина крие сама врага си!?
И пие от отровата лъжа.
Къде изчезнаха ,героите...тез дето, ...

"Железна съм. Пък и напета!"
Повтарям всеки ден с охота.
"Засукана и хубавела,
макар обрулил я живота."
Ще турна грим. Ще лъсна нокти. ...

Летен изгрев в косите ѝ грейнал е нежно закичен,
пъстра рокля, мъниста, в очите ѝ дързост и грях.
През света ви върви босоногото, лудо момиче.
Тя ми даде криле и над болка, и студ полетях.
Не поиска тя нищо. Куп книги и песните взе си. ...

Като прочете тази история, моят приятел Юри ще каже: „ Марко, голямо фантазиране си му ударил бе, брат“. Юри, кълна ти се всичко е истина. Е, може да съм вложил художествена измислица тук-там, може да съм преувеличил туй-онуй, да съм добавил това-онова, но като цяло историята... горе-долу си е истин ...

Оазис или мираж към последен бяг
да пробвам и тази история
без никой кого ли ми трябва
егоист съм за самотен бряг
Затънал в плаващ пясък от вас ...

Игра на зарове- 1
Зад стените на затвора времето не съществува. Живее в друго измерение, кикоти се мазно и лукаво, само за да напомни за себе. Да те накаже още веднъж!
Чувах го как кряска самодоволно от ъглите на миналото и злорадства- за онова, което дори Бог няма силата да промени.
Учудващо е, че ...

Какви благородни души, безмерно чисти,
близките ми – живи, или Там отлитнали…
В тях и в приятели се взирам, помощ искам,
слава Богу – и в спомени дори откликват…
Най-безкористни, почтени и с дух тъй силен, ...

Във огледалото поглеждам,
червило слагам, скубя вежди.
Залепвам мигли като четки –
от малка все съм си кокетка.
Но някак си без чар, безлична, ...

Свистеше бич жесток над правилата.
За съвестите нямаше "белина".
Но аз поех натам – към чудесата,
които баба вадеше от скрина.
Бурканче мед и сладко от смокини; ...

половин час самолетът кръжеше над летището. Имаше наземен проблем. Най-после съобщиха, че кацат. Получи се меко кацане и пътниците свалиха напрежението си с продължително ръкопляскане, дори на лицата на повечето от тях се появиха усмивки.
- Дами и господа, добре дошли на летище Модлин! - поздрави пъ ...

Случка в един бар през 2098г.
2098 г.
В бар „Река от електричество“ пристъпи нерешително П23 — имаше неистова нужда от ток след тежкия ден на космическа станция „Google“ собственост на К.У.Р (Космическо-изследователски университет за роботи).
Хромирания му силует, отразяващ неоновата светлина на миг ...

Ако загубиш вещи и богатство
малко си загубил-не тъжи!
Ако загубиш приятелство и братство
голяма загуба за тебе е, помни!
Но съвест да загубиш е най- тежкото ...

На Иванка Христова
Да не възседнеш ветровете -
това не е ли грях?
Да се спотайваш в мрака -
това не е ли страх? ...

Катрин се поразмърда несигурно, ръцете ми нежно я притискаха.
- Пит, искаш ли...
- Няма значение какво е, но искам...
И двойния спален чувал отново оживя, шаваше и се пукаше по шевовите.
Виждах вече онези наранени свивки, но от друг ъгъл, галех възбудено вътрешната страна на бедрата й, които до пред ...

Не мога все
да искам,
да съм прав.
Живота, като
криво огледало, ...

Погледни назад и кажи ми -
Виждаш ли ме там
Там зад гърба ти, стои ли сянката ми
Обърни се и се огледай добре
Пусто е там, даже сянка няма ...

📝
Пощенска кутия и писмо.
Пътека. Пустош. Двор.
Адрес. Подател и клеймо.
Църква. Изповед. Амвон. ...

Бикът е във мен и се цели с копито,
пречупил гръбнак, той е в яростен скок.
Бездомното слънце готов е да срита,
да стъпче надеждата, сякаш е смок.
Развързвам въжетата – слепи забрани – ...

Не знам дали ще ни помогне,
но няма да ни навреди,
ако запалим страстен огън
отново в нашите гърди,
и пак започнем да се търсим ...

ЕП. 52
ИНТ; ВЕЧЕР; АП. БОРИС; СПАЛНЯ
БОРИС леко повдига тялото си от жената. Застава върху нея. Гледа я право в очите Хваща я за гушата. Жената се опитва да махне ръцето му от врата си. Той се ядосва още повече и започва да я стиска все по-силно. Жената поглежда към нощното шкавче. Вижда голям крист ...

Питам се пак, кой ден е днес,
сменя се час, пореден адрес...
Настроенията летят с взор надалеч,
между слънце и дъжд... между тишина и реч...
Въртят се вселени далечни, без глас, ...

Един онемял апарат телефонен,
бавни стъпки по морския пясък,
дълъг, дъждовен, неделен следобед
и тишина, боляща до крясък.
Чаша една, на масата сложена, ...

Едно щурче на лунната пътека
бе спряло и създаваше в захлас
мелодия космическа и лека,
каквато слушам всяка нощ и аз...
Щурчето бе поет и композитор, ...

Тя беше мъничка Снежинка...
И през прозореца видях я аз.
Надолу литнала с усмивка
в най-късния за мене час.
Обратно исках да се върне- ...

Биас, един от Седемте, не взе (когато персите дойдоха) оръжие
тъй славно като на Седемте срещу Тива,
нито книга пълна с мъдрост- засега.
Не.
Говори се, че рекъл: Omnia mea mecum porto*, ...

Непознати улици, чужди лица
Мрачни човеци, нещастни деца
Фалшиви усмивки, прикрита тъга
Бурни вълни преминават брега
Този свят е моя, изкупен от удоволствия ...

ПОСЛЕДНО СОЛО
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...