Отдавна българката е призната,
най-вкусни гозби готви и поднася тя.
От рецепта стара от някога позната,
тя с малко продукти прави чудеса!
Старото гърне отново над огъня къкри, ...

СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
… облаците чепкат мокра вълна вредом върху сурото небе,
дядо Станко мъкне откъм хълма диви круши в пътното торбе,
баба Лена чака под сачака – подир миг дъждът ще завали,
и ще грейне къщицата в мрака, сгушена край селските къшли, ...

Помогни ми Господи, да стана комита,
макар да приличам – на вода ненапита!
От Враца да тръгна! Да прегазя реката!
И после – от хълма, да хвана гората!
Че ми омръзна да бъда, вода ненапита – ...

бразди
от бузи на библеец.

Доброто, то навярно се забравя,
но ти дарявай, с чисти мисли, със сърце!
Докрай, каквото имаш го раздавай,
осмисляй дните си,
Човек бъди! ...

Понякога за да се реализира
на практика една страхотна идея,
е необходимо доста време,
тя спокойно да отлежи
в дебрите на вековната тишина- ...

Когато човекът докрай се раздава,
сърцето му не винаги здраво остава...
И колкото повече Го бъхтят, горкото,
То свиква със злото, не чака Доброто...
Сърце от желязо, от здрава стомана ...

Когато репетирахме до кръв
със свити и побелели юмруци...
Децата ни бяха невинна стръв,
не знаеха,че за смърт сме обучени.
Деца-- цветя от любов и плам, ...

Пътуването струва ли пари?
попита клетият страдалец в нищета.
— Не ме залъгвай, момко — продължи,
— за возенето колко ти дължа?
Брей, старче, туй от мене научи: ...

Две музики да свирят тази нощ,
да чуе даже Бог (ако го има)
за два живота – ту добър, ту лош,
се веселя... напук на сушав климат.
Две музики да свирят стар рефрен, ...

Доброто е корица приседлива,
останала от вчерашен обяд,
която бързо в кофата отива
на този зъл, преял и хладен свят.
Доброто е от камери отблясък, ...

Арената на Монт` Талонис бе изсечена директно в сърцето на планинската верига, където отвесните скали се издигаха като гигантски каменни стражи, пазещи древна тайна. Отвън, подходът към нея преминаваше през тясно планинско дефиле, обвито в мъгли, които сутрешното слънце пронизваше на златни струящи ...

Взирам се в тъмното. Луната хвърля сребристи отблясъци в тъмния прозорец. Осветява него. Или може би осветява мен. Косата му е сребриста. Очите му черни като нощта. Усмихва се. Белите му зъби проблясват хищно. Мирише на кръв. Сладникав, метален, стипчив аромат. Просмуква се в същността ми. Замайва г ...

Ей го септември с дъждовната крачка,
многоцветен във багри и плодове,
акварелно повдига вежди със краска,
напълнил шепи с безброй смехове.
Още е топло в нощите звездни. ...

Понякога изгубвам се от поглед
и мислено от тялото си се деля,
подобно на птиците в полет,
вися далеч от земната си плът.
На граница полягам в тишината ...

Аман от тази Мона Лиза,
направо ми додея.
Едва ли всичко произлиза
в изкуството от нея.
Усмивката й вяла ...

Тънки нишки изгревът плете,
ягоди с шампанко е небето.
Тишината, в плясък на криле
чупи се звънливо по морето.
Вдишали вълните любовта ...

Искам да обърна внимание на самото място, където се провеждат тези "преговори" -- Аляска, място забравено от Бога. И резултатите от
срещата са показателни и са на път да се превърнат в студено досие, подобно на щата, където са се провели. Тръмп посрещна Путин като побратим и заяви, че САЩ и Русия са ...

Ронят се листата тихо
в слънчев, листопаден кръговрат...
Тихо е и в мойте мисли.
Есен... Тишината в моя свят.
В багри, кехлибар и злато, ...

Когато те обичам, не, не спирам,
така живея и това избирам,
животът ми блести, цъфти, ухае,
и в тебе искам, и ще се позная,
и къдрава съм, мила и щастлива, ...

Всеки ден е борба…
тежка,
като камък – всяка сълза.
Не можеш да затвориш очи през нощта.
Тъжна си още от сутринта… ...

Налегна ни горещо дълго лято,
от месеци не капва капка дъжд,
жълтеят сухите треви в полята,
искра им стига за да пламнат отведнъж.
Цигара, хвърлена от лъскава кола ...

клавиш
потънал в рана.

В И Д О В Д Е Н
Видовден винаги идва
за всички,без изключение
и вади на показ кирливите ризи-
глупаците в тях пременени, ...

Дали, кажи ми, болката прекършва
и взема всеки атом кислород.
И как, по дяволите, я преглъщаш,
събаряйки последния си мост.
Пътеката ти колко ще е дълга ...

Първите слънчеви лъчи я погалиха по лицето, за да я събудят, но й се искаше нощта да бе продължила още. От днес вече бе сгодена за най-желания мъж в цялото кралство. Мъж, когото едвам познаваше. Мъж, който още дори не беше мъж. Бъдещият й съпруг бе момче на едвам две трети от годините й и също толко ...

Да отразиш гняв, болка, тъга, а дори и радост, щастие, любов.
В теб оглеждам се, да видя себе си такава, каквато в никое друго огледало не съзирам.
Оглеждайки се в теб, никога не се прикривам.
До последна частица душата разкривам.
Тъмното й, жалкото й дори не скривам. ...

Не е каквото мислиш- гръм без пламък,
и всъщност не боли, не ме тревожи
дали ще укротяваш зло под камък,
и промени ли скритите си кожи.
Застанал си помежду две комети, ...

всяка Мария
и жива - и здрава - и
нека я са̀мо
Добро
сполетява

Една мила Надежда роди се
и деня ни с любов приюти.
На света непознат поклони се
и с гласа си свенлив го плени.
Тази нежна Надежда разцъфна ...

Направих онзи ден, едно добро,
и не че чаках - то… да ми се върне,
но днес едно, човешко същество
успя с добро и мен да ме прегърне!
Аз онзи ден в софийското метро, ...

Все в свит юмрук аз любовта си стисках,
готова нежно да разтворя длан,
но нямаше кому и да я дам,
не бях любима никому, ни близка.
Дори и враговете си обикнах, ...

Небето над мен да попитам
луната горяща във мрака
мога ли с пръсти да пипна.
Лице да повдигна нагоре,
нежно ръце да протегна, ...

Вярвам в добрите хора,
вярвам, че винаги има,
коленичил до свойта изгора,
някой, намерил любима.
Вярвам, че солта на морето ...

Излизам навън
и срещам Доброто.
"Добро утро, Добро!
Защо си само,
защо си унило?" ...

Звигоите са малки, невинаги зелени същества от третата по важност планета на Прочутото съзвездие.Те често биват бъркани с марсианци, но освен, че това ги обижда до степен на средна тревожност, няма нищо общо с истината. Единственото, което ги свързва с марсианците е някой и друг брак, като обичайнат ...