В един неделен следобед седна да пише. Не знаеше точно защо го прави, може би беше нервен рефлекс от снощния сън или надежда, че чрез това писане няма да заспи толкова рано, че да сънува. Сънищата за него се бяха превърнали в кошмар – сънуваше будно денем, живееше сънем нощем. И не знаеше кога и как ...

Вървя безшумно. Есенният град,
със стъпките си да смутя не искам,
една звезда изгрява - ярка, близка,
фонтаните по цяла нощ не спят.
Забравени са песните отколе, ...

Будител, будителят буди,
Той събужда сутрин
Тез, които спят, да извършат
Те своите ритуали сутрешни.
Да отворят своите прозорци, ...

Те никога не бяха –
известни и богати.
И нямаха карети.
И нямаха палати.
Защото под небето – ...

Любов ли е, не
е половинчатост, а
от Рая святост!...

Любима моя дума - от детство,
пълна с обич, със сила и нежност -
на Теб, Боже - благодарност вечна,
че в този райски кът съм родена ...
За скъпите ни рожби чудесни, ...

Слънцето е спряло поглед вам,
на вас, народните будители,
горете с яркия си плам
и събуждайте от сън душите ни!
Че нощ дълбока е настъпила ...

Излишни думи не прошепвай,
за да отекват в пустота.
За бъдещето не потрепвай,
върви към вярната врата.
Не съжалявай за моменти, ...

Щом с тебе е – най- верен е приятел,
усмихва се, любезничи и ти се ма́зни,
но зад гърба превръща се в предател
да плюе и обижда все го блазни.
Малък лицемер, храни се със злоба, ...

То бива его-та, то бива,
но хайде - няма смисъл.
Животът е без перспектива,
когато няма мисъл.
А вечността е само дума, ...

Мастит поет беше Талант Гениталов. Мастит и вървежен.
Само името му бе гаранция за стотици прочити във всеки сайт за поезия, в който бе благоволил да присъства. Все пак самият факт, че той е член на подобен, го въздигаше в друга, по-висша категория.
Не, че на Гениталов му дремеше на перото за това, ...

CAUSA PERDITA *
Института по физика на твърдото тяло
и института по Електроника
са патентовали едно отдавна умряло
желание и въжделение човешко, ...

Създавам светове, измислям хора,
в които злото все с доброто спори.
В плътта си тленна на живот играя –
не знам дали ще има смърт след края.
И питам се – дали пък съществувам ...

Паднал е сняг през нощта.
Времето на изгубените ръкавици ще започне отново. Побеляло е навсякъде. Приказно бяло. Тази зимна картина не е нещо необикновено. Така е всяка година. Зимата идва и всеки ден могат да се видят изгубени ръкавици в снега, по тротоарите, в автобусите, в трамваите - навсякъде. ...

Мелодията ми е скучна,
липсваш ти като хармония.
Да си паснем в нежен тон
в океанската симфония.
Пращаш в отговор вибрации, ...

Вчера-спомням си, че беше моя,
Днес-пожела да си останеш своя.
Вчера в обичта ми се загуби,
Днес отново тя ще ме погуби.
Вчера срещнах те случайно ...

Велесова нощ
Сега е времето на
Зимната врата, където
Природният живот замира.
Велесовата нощ настъпва. ...

Вълшебна чешма,
течаща сама,
през сухите дни
на вярата ни –
едно видение. ...

Нощта се разлива — индиго в сребро,
Обляна от бледи лъчи на забрава.
Едничка надежда за ден и добро,
Миражът мъглив надалече отвява.
Вихрушка от листи танцува в гора, ...

Мартовото слънце падаше косо върху витрината на кафенето и правеше прашинките да изглеждат като малки златни зрънца, които се носят във въздуха.
Елена бършеше плота с навлажнена кърпа, както правеше всеки ден, но този път движението ѝ беше бавно, замислено.
Беше последният ѝ работен ден — макар нико ...

Телата са безформени,
косите ни са бели,
ала душата млада е
и мечтите - без предели.
Опитът ни в повече ...

Истинският българин :
-Не псува, той праща емоционални поздрави на роднините на опонента си!
- Може да е служил в трудови войски, но има потенциал да командва армия!
-Толкова разбира от футбол, че може да вкара всеки махленски отбор, във висшата лига, и да го направи шампион!
-Той не тича след трамв ...

Знаеш ли, повярвах в чудеса,
Въпреки че ти ме изостави.
Чудото е именно в това,
Че макар кървящо и макар със рани,
Моето сърце все още слабо тупка, ...

Мъгла... къде!? Как, мъгла...
то слънце грее! Къде, о ма никой
ли не вижда. Че как да видим,
то мъглата е голяма, гъста!?
Що така, нали бяха видими нещата ...

Задушница е, светят край гробовете,
свещичките от мъката пречистени,
борбата между старото и новото,
тук спира. Безпредметни всички истини,
превръщат се в две дати – знак безкрай ...

Цъфналата ябълка на двора
винаги ще ми напомня детството -
с усмивките и сълзите на хора,
оставили ми радост за наследство.
В тишината и в шума ги чувам – ...

Аз в очите ти откривам,
най-магическото синьо.
И безумно се опивам
с благодат, че теб те има.
Разпилявам парещ поглед ...

Тук не чакаме бъдещето.
Ние го пишем.
Но не с мечове, а с прах.
Не с надежда, а с вина.
Пишем с кръв, с думи, с мълчание — ...

Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...

Дискусиите относно произхода на нашата нация не стихват и не стихват.
Човек ще каже, добре де, фактите не са от вчера, нали? За толкова години все трябваше да стигнем до някакъв консенсус, коя от всичките теории около нашия етногенезис е най-вероятната!
Трябваше, ама нали хич ни няма по консенсусите ...

(един поетичен разговор на 31-ви октомври)
ГРАФИНЯ БАТОРИ (Жени Иванова):
Нощта е дива като черен ат,
в просъница пролайва старо куче.
Цъфти росянка. Кървав, вълчи глад ...

Светът ни често е шумен и крив,
понякога мълчалив, понякога див.
Но в хаоса тихо расте онова -
спокойното „ние“, без излишни слова.
Смехът се разлива по чашите с чай, ...

Морето пак ме вика с глас дълбок,
не шепот тих, а яростен прибой.
И аз съм сам, на този бряг висок,
в лятна глъч на гларуси безброй.
Във вените ми морска сол тече, ...

Не гоня интереси и съблазни,
не се вълнувам от разкош и лукс.
Общувам ежедневно с хора разни
и не заспивам край театър пуст.
Не търся светлините на прожектор ...

От всякакви лъжи навред,
в душата си не виждам ред.
Уморен, дълбоко наранен,
с купища вина и чувство на тъга,
душа обикалям аз света. ...

ЧЕРНО ВИНО
Земята болна спи от дъждове
Набръчка се стърнището от вади.
Гърнетата по черните огради
от влагата се цепеха на две. ...

Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...