Пристанът на забравените сенки
Приливът стенеше под тежестта на нощта. Черното море не просто се плискаше в острите скали, то хриптеше – сух, гърлен звук на затварящ се ковчег. Вълните бяха прозрачни и сиви като очи на удавник. Те миеха основите на древната, полуразрушена кула, чиито зъбери раздирах ...

Когато от зимен сън се събуди
пролетта, слънцето плахо озарява зелените поля.
Аромат на цветя се носи във въздуха:
роза, ружа, карамфил – всяко със свой стил.
Но едно непокорно лале е вечен ...

Спомени пречупени
спотайват се във нас,
от лъжи погубени
в нечий ловък кръговрат.
В миналото сме изгубени, ...

В тишината на английската провинция написах книга.
Не знаех, че ще напиша книга. Не я бях планирала и със сигурност не знаех, че някъде в главата ми вече живеят пет малки същества, които само чакат да остана достатъчно дълго сама, за да ги чуя.
Първи се появи един таралеж. Казваше се Барнаби и обича ...

Защо ме будиш, пролетен полъх?
Защо наруши мира ми свещен?
Защо от дъха ти опияних се?
Защо като восък съм от тебе стопен?
Нима не помисли, че с твойта поява, ...

Свестните у нас считат за луди…
Христо Ботев, „Борба“
Скръбна и разединена,
не получи даже шанс
моята страна – сразена ...

НИЩО В СКОБИ
С аромат ли на кафе се вмъква
утрото, повдигнало резето?
Диря – подир първата си глътка –
колко е платено, но невзето. ...

В спомен мене ме превърна,
тръгна там и ме забрави.
Помня как си ме прегърна,
точно като ме остави.
Ръце, треперещи във мрака, ...

Когато му причерня пред очите, разбра, че малко остава до края на мъките. Ръцете му висяха немощно и едвам се държеше на краката си. Вече не усещаше нищо освен въжето, впиваше се още и още… Изведнъж нещо тежко се блъсна в едната му страна и накара тялото му да се свие от болка. Миг след това дойде в ...

Нароиха се толкова много поети,
всеки с уникален поглед към света.
С чувствителност от вятъра взета,
и с необяснима за друг красота.
Поетът се ражда завършен ...

В самотата на английската провинция написах книга.
Не знаех, че ще напиша книга. Не я бях планирала и със сигурност не знаех, че някъде в главата ми вече живеят пет малки същества, които само чакат да остана достатъчно дълго сама, за да ги чуя.
Първи се появи един таралеж. Казваше се Барнаби и обича ...

Беше утро. Ранно утро.
Витоша блестеше,
улучена от слънцето.
Беше вчера. Беше понеделник.
Стоях на спирката ...

Не ме търси в думите ми.
Думите са само врати,
а зад всяка врата
има друга тишина.
Не ме търси в очите ми. ...

Признавам си… че съм платен поет:
от Сорос взимам хубава заплата!
С валута - той ми плаща всеки ред,
против Русия и срещу войната.
Във БеНеБе аз имам срочен влог, ...

Без теб
Светът без теб пустиня е за мен!
Светът без теб е адът на земята!
Този ад е всеки следващ ден!
Всяка нощ съм буден в тишината! ...

Крилете ми опърлени лежат
като ненужен камуфлаж в душата.
Уплашени – тревожно те жужат,
безпомощни да стигнат висината.
Не пренаписах земните мечти, ...

Понякога заспивам точно в три,
когато най-накрая се пречупят
на болката подпорните стени
и върху мен небето се захлупи -
по-ниско от останалата вяра, ...

- Обичай се -
- Бъди себе си -
- Всеки човек е уникален -
___
Колко сладко звучи фразата Обичай се, и в същото време, колко е вредна и неправилна, имате ли си представа? ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
На копнеещите по безметежността на някакво - без значение какво - идилично битие: - „Безликите“ миражи не са по-„безболезнени“ от зашеметяващото многоцветие на света..., нали?...
Зиметария
„Светът е сцена, но постановката е твърде сл ...

Предавам времената на сълзите си. Говоря
защото нямам дните си. Защото онемях.
Не споря.
Ще дойде, мисля, нежно, може би,
моментът, в който кожата ми няма да гори. ...

Нещо ставаше с това дете, но какво – все още не можеше да се разбере. И майката, и бащата, и бабата виждаха промените, но ги приписваха на „съвременното детство“. Третокласникът все повече стоеше пред компютъра си или непрекъснато чоплеше телефона си. Все правеше нещо в стаята си и отключваше само к ...

Нощната буря над Малмьо блъскаше прозорците и се опитваше да нахлуе вътре, сякаш искаше да изтръгне и малкото останала топлина от къщата. Беше три часът след полунощ. Хладният есенен вятър виеше в комините, а дъждът шибаше стъклата с яростта на стотици малки камъни. Долу, в задимения хол, Петер седе ...

[Verse 1]
Нови гласове звучат от екрана,
водят живота към дигитален капан.
Съвети блестят като златна реклама,
а сърцето остава забравено там. ...

Вълшебен изгрев пясъка запалва,
изплува слънцето – копринен, златен плод.
Денят с лъчи косите ни извайва,
изпълнил синята безкрайност със живот.
Децата вдигат своите пясъчни замъци, ...

На поляната зелена
Шаро весело лудува.
Гледа с очи засмени –
пеперуда там танцува!
Тя е пъстра и красива, ...

Защо са нужни нам похвали!?
Дали тогава ще сме ви, Другари?
За его ли...словата пишем?
За да можем с другите да кажем,
че с нашите слова сме дали ...

Мразя онази дата,
когато те видях.
Хванах ти ръката
и тотално полудях.
Беше за веднъж, ...

Завръщам се във времето, когато
живял Орфей по нашите земи
и цветето с безсмъртие богато
прораснало от кървави сълзи.
Легенда от Родопите разказва ...

[Verse 1]
Вълшебен изгрев пясъка запалва,
изплува слънцето – копринен, златен плод.
Денят с лъчи косите ни извайва,
изпълнил синята безкрайност със живот. ...

Не усетих нищо особено, когато го срещнах. Нямаше никакъв знак, нито гръм от небето, който да ме накара да спра и да си кажа: „Ето го. Това е мъжът за мен!“. Той просто беше там. Стоеше до прозореца с чаша кафе в ръка и гледаше навън, докато останалите говореха шумно около него. Понякога се усмихваш ...

Разсъжденията на нищо-то или как да свържа 2 и 2
Преди десетина години, а може и повече, разсъждавах върху въпроса: защо хората имат едни проблеми или казуси в битието си, които ги вълнуват много, а човеците - освен злободневните, си имат и други свои казуси за решаване. Моят казус е още малко по-ко ...

Казват, че има път, който трябва да извървиш сам. Без семейство, без приятели, без роднини. Сам. За да повярваш в себе си. За да разбереш, че винаги си вярвал в себе си. За да кажеш, това съм аз, обичам се и вярвам в себе си. За да повярват в теб и тези, които никога не са вярвали в теб. Има път, ко ...

Глуха ли съм или тъпа,
че не чувам комплимент?
Ах, крилата ми настъпи
моят кавалер – левент!
Аз съм нощна пеперуда – ...

21 септември & Световен ден на Мира
Вярвам, че мир може да съществува, когато всеки от нас е постигнал такъв личен.
Мирът се постига с ежедневна борба по потушаване на пожарите, пламтящи в сърцето и укротяване на бесовете, опитващи се да окупират душата.
Вътрешно горим, избухваме, водим битки със са ...

Пътят беше стар. Толкова стар, че не помнеше рождения си ден (ако пътищата изобщо имат такива). Всъщност в началото той беше само една малка пътечка. Но тогава времената бяха съвсем други. Около него всичко беше гора – много по-древна от самия път и пълна с живот. Повечето животни отиваха на водопой ...

В съвременната мрежа редом с теб
сме и муха, (или молец) и паяк.
Градът отвън изваян е от лед,
но топло е в самотната ни стая.
И някак си успяваш гръмко ти ...