Изплакват струните красив и тъжен блус,
акордите нощта ги знае наизуст.
Перце - парченце от душата ми ли свети?
Мелодията ѝ да претворя ли в стих,
за всички мои болки да запее тих ...

Актуално и значимо е да знаеш
и на младини да се не мотаеш.
Та когато дойде люта зима,
доверие в кола и жена да има!
Никога не давай на друг ...

Не е ли дадено на всеки свише,
да живее щастливо, в свят мирен...
Ала дали би могъл да си щастлив
днес - епидемии какви, войни...
Но, поне малки радости да имаш, ...

Татко,
Все се мъча да ти пиша...
Думите не идват
Нито в реч
Нито във писмо ...

Махалото на Фуко неуморно чертае
следите съдбовни по белия лист.
И мъки, и щастие вае, дълбае,
проправя неуморно пътя ни чист.
Каквото било е, ще бъде отново, ...

Не стига до никъде но си върви
часовникът. Живи са още,
в душата ми люляци, меки треви
и славей – с рефрен полунощен,
възпял я в красивите сънища блян, ...

„И ако възкръсна нявга от пръстта,
ще бъде само, за да се напия!“ П. Пенев
Още
заканително,
страшно, ...

В загадъчното царство на съня
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина, ...

Веднъж, като се скитах из Банкóк,
препънах се - и кръста ми се схвана!
За кратко ме удари силен ток,
а болката, бе страшна и голяма!
Препуснах към хотела на мига, ...

На глава на бедняка
се качи богатяга.
Злато брои,
шашма крои.

У наше село Триклюнци - революция!: Пейо кръчмарина курдисал на видно място в хоремага някаква ваджия, дето мяза на кутия за градски опинци. К'о туй, бря?! - а той се хили и сучи мустак. Туй, казва, кой го познай к'вой, халал да са му три павурчета за моя сметка, и то не от пърцуцовата, а от синджир ...

колчем е човек
сърцат - е
млад

Вървя, а пътят е илюзия във нищото,
единствено едно е ясно – няма връщане!
По него изкушава ме излишното,
а важното... жадува за прегръщане...
Но колко рядко за това се сещам... ...

Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото, ...

Тази кукувица малка
ме избута от гнездото.
Свята наглост и нахалство
с поглед равен без ,,защото”.
Пчелоядът мил отне ми ...

Кървя наравно със сълзите
тридесет и два сезона.
Раните ми не зарастват,
сякаш пазя в тях патрона.
Мисълта – операционна, ...

Глава тридесет и девета
„Не значи любов самотата съвместна... - не значи.
„Горчив послеслов“ е светът за нещастни играчи.
Душата ти ще разгадае случайно момиче...
Не ще подозираш дори, ала сетне несетно тя нещичко у теб безкористно ще заобича...“ ...

Ела при мен и замени ги -
белезите с красота.
Искам муза, вдъхнови ме.
Дай ми шанс да продължа!
В твойте думи ще повярвам. ...

Виждам себе си в теб.
Онази щастливата, вярваща в доброто.
Онази нещастната, убита от живота.
Но знаеш ли преборих злото.
За туй не казвай, че не можеш. ...

Разхождам се из парка — любимо място за отдих, което много хора избират, за да поемат глътка свеж въздух и да се отърсят от бита и ежедневните грижи. Сядам на пейката и очите ми се спират на двойка тийнейджъри, които седят пред мен. Прави впечатление, че двамата не отделят особено внимание един на д ...

Егото... досадният просяк с вечните нужди,
е щастливо да взема, каквото е нужно.
С всякакви способи флиртува, старае се...
заблуждава сърцето... с гордоста си играе.
Любовта му, е някак подопечно далечна. ...

Виж тъгата в очите ми – взор на сърна,
как навежда надолу клепачи омайни.
Виж леда между нас – непрозрачна стена -
чувства, криещи вечни и истински тайни.
Виж копнежа в сърцето – въпроси и знак, ...

Виж тъгата в очите ми – взор на сърна,
как навежда надолу клепачи омайни.
Виж леда между нас – непрозрачна стена -
чувства, криещи вечни и истински тайни.
Виж копнежа в сърцето – въпроси и знак, ...

Уж кръстена съм. Слаба и могъща,
преглътнах сто горчилки, ща не ща,
крилете – две – едното за нощта,
а другото – насън да те прегръща.
Уж кръстена съм. Никога не млъква ...

Има… хиляди морета
и океани по света,
но в България - небето
е изпъстрено с дъга!
Затова… аз ще замина ...

Оплаквачките са познати по нашите земи от дълбока древност. Уважавани, търсени, добре платени. Техният майсторлък си е едно високо изкуство, без което животът не може да свърши както трябва. Едно погребение без плачещи е потискащо, а не винаги родата рони сълзи по починалия. Тогава си даваме сметка ...

Вървя към някаква Голгота...
Рано-рано, без кивота.
Една-едничка имам мисъл –
Май от живота няма смисъл.
Едва ли туй си е прозрение, ...

НАПИСАНО ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
На квартала в потайните пазви
се е скрило къщенце отколе.
Нощем приказки кратки разказва
онемелият денем прозорец. ...

Симеон лежеше неподвижно и дишането му бе затруднено. Отвори очите си и бавно огледа болничната стая. Отровнозеленият ѝ цвят, стерилната обстановка и равномерното пулсиране на апаратурата дразнеха сетивата му. Реши да опита отново да поспи.
Стресна го звукът на телефона. Погледна към екрана, на койт ...