(един поетичен разговор на 31-ви октомври)
ГРАФИНЯ БАТОРИ (Жени Иванова):
Нощта е дива като черен ат,
в просъница пролайва старо куче.
Цъфти росянка. Кървав, вълчи глад ...

Светът ни често е шумен и крив,
понякога мълчалив, понякога див.
Но в хаоса тихо расте онова -
спокойното „ние“, без излишни слова.
Смехът се разлива по чашите с чай, ...

Морето пак ме вика с глас дълбок,
не шепот тих, а яростен прибой.
И аз съм сам, на този бряг висок,
в лятна глъч на гларуси безброй.
Във вените ми морска сол тече, ...

Не гоня интереси и съблазни,
не се вълнувам от разкош и лукс.
Общувам ежедневно с хора разни
и не заспивам край театър пуст.
Не търся светлините на прожектор ...

От всякакви лъжи навред,
в душата си не виждам ред.
Уморен, дълбоко наранен,
с купища вина и чувство на тъга,
душа обикалям аз света. ...

ЧЕРНО ВИНО
Земята болна спи от дъждове
Набръчка се стърнището от вади.
Гърнетата по черните огради
от влагата се цепеха на две. ...

Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...

Истински смелият човек (реформатор) е този, който в името на истината е готов да се раздели с грешните си разбирания и богословие, независимо че те могат да са били част от неговите разбирания в продължение на много дълъг период от време. Истинският реформатор има доблестта да се спре от неправилнит ...

Мъглата се разстиля ежечасно
и лее равнодушно пирът сив –
самотна и заспала безучастност,
октомври е студен и заядлив.
Какво от туй, прогнозата отпратих, ...

И пак вървим към пирова победа,
поклонници на чуждоземни идоли.
Отдавна дядо Йоцо и не гледа
по пътя прашен светлината иде ли.
Заменяме словата си с чуждици, ...

Бездарността е супер гръмогласна,
претенциите и́ са бездънен гьол.
Сама се вижда и красива, и прекрасна,
напук на факта, че е с’ задник гол...
И все се чувства недооценена, ...

За мен винаги по-бърз си остава
естественият, натурален интелект,
свързан със съзнанието и чувствата,
одухотворен от многоизмерния Аз,
който не престава никога,да следи, ...

- Мамо, мамо, погледни!
Нещо в храстите пълзи
или движи се комай,
сякаш е килим безкрай.
Сякаш тупка барабан, ...

Явното бездействие съсипва -
писват ми измамите в съня.
Отровните ѝ, женските игрички
пропиват се в сърцето ми - кървя.
Но ти не виждаш нищичко нередно, ...

Градът беше като сцена между два акта — все още подреден, но без актьори.
Ултравиолетовите табели светеха, витрините бяха опаковани с листове хартия, а входните врати на баровете стояха заключени като устни, които не искат да проговорят. На ъглите имаше листовки: „Затворено временно“, „Моля, пазете ...

Много съм писал по тази тема, при това в достъпна форма за неизкушения от материята читател. Но един автор трябва да профанизира, за да изложи нещата с друг - по-елементарен език. А това води до вътрешното му неудовлетворение и желание да опита отново.
И така, уважаеми читатели, ние с вас често смел ...

ЛИСТ ОТ ДНЕВНИК
... все нявга зад отсрещните баири и мен ще ме повика есента,
мелтемът реквиеми ще ми свири, захапал суха сламка във уста,
морето черни ризи ще набръчка, ще се смълчи като след опело,
аверите във килнатата кръчма ще пийнат чаша-две менте мерло, ...

Петдесет свещи в тъмата ще светят,
петдесет години днес ще отметнат.
Сълзи по лицето ще има ли - не зная!
Знам, че обичам и че още мечтая!
Бързах, любих, учих се, трудих и хоп - ...

Тръгвай си, октомври, не бих се разплакала.
Не беше от добрите, признавам...
Прекалено много може би съм очаквала,
но и една от изненадите ти не заслужавам!
Омръзна ми от изпитания! Не, че не съм ...

Когато нямаше айфони,
слушалките прескачаха
прозорци и балкони....
Когато нямаше айфони,
се срещахме очи в очи ...

Някой, някъде посял семка...
една такава пожълтяла!
Тиква – жълта, зряла, за тиквеник
узряла, цигулка... с’ захар
овкусена със канела, но... ...

БЕЗ ОТВЕТ
Дух
и плът…
и душа
помежду им – ...

Създаден с дом. VST компютърно муз. студио и с аудио програма за композиране на музика. Всички ползвани муз. инструменти са виртуални. Хоровата партия е с виртуален хор разработен от мен. Забавлявайте се.

Морето – пристан с утринна прохлада,
отворено към летния безкрай,
предлага ни любов като награда,
в прегръдката на земния си рай.
Аз пак те търся в този слънчев ден, ...

Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...

Поезията беше жена, на която сърцето беше разбивано толкова пъти, че дори да тръгнеш пеш откъдето си до Китай, пак ще е повече, отколкото крачките, които ще извървиш. Тя мина през всички пътеки, които се надяваше да водят до някъде. И през трагикомедията, и през сатирата, мина през драматургията, но ...

Ищах пламти в очите ни и днес,
душите ни разгарят се немирно.
Не сме дарени сякаш със финес,
не сме с жакетче – а ла франка стилно.
Балканци сме и доста ни личи, ...

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...

Каква любов! Човек да се обеси.
Сред сушав климат все порой завлича я,
все търси ме на чуждите адреси,
а знае, че съм нейна... или ничия,
сред тъй опротивелите приличия, ...

Приповдигнато настроение, дебел пласт от кариеристи и натегачи, тук-там някой непрактичен, и усещане за заря. Фирмата не е случайна, зарята се очертава да е дълго запомняща се. Весела глъчка, звън на кристал, примесен с очаквани разговори между хора, които не се харесват особено, което ползва големи ...

Тишината е тихото бойно поле, щом утихнат
след страстите нашите голи прозрения
и от мрака невидим паяжина творец плете,
стъпки глухи засипва вятър студен, с виелица...
Тишината говори... Стига да можеш наум ...

Есен щедра е застлала
приказен килим,
ще помоля татко,мама
да излезем вън.
Слънце есенно във парка ...

От всеки ден искра вземи
и запечатай във сърцето.
От топлината посади
усмивка чиста на лицето.
От всеки път грабни следа, ...

Октомври задъхан почти се изниза,
усмихнат от слънце и бял от слана.
Дърветата свалят най-пъстрата риза
и бавно измръзват от студ без листа.
С носталгия тиха и с властваща сила ...

Жените ви са само протоколно ваши.
Сред вихъра на този брачен маскарад,
мен празната халка до днес не ме уплаши,
отказал кум да бъда, или сват.
След скучния уют на празните недели, ...