Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
392.2K результатов
След нас
🇧🇬
Когато си отидем от света
и времето затвори страниците стари,
какво остава всъщност след нощта,
когато и последният ни въглен прегори?
Не са вещите, трупани с години, ...
Вино „Бяло братство“
Сорт: Коктейл от каквото има в наличност (Блаватска, Рьорих, щипка Ницше)
Реколта: Началото на Шестата раса
Описание на продукта:
Изящно опакован духовна напитка за подбрано общество. Бутилката е обвита в снежнобяла етикетна хартия, оформена с изчистен минимализъм и слънчеви орн ...
Един човек стои напълно сам
на своята тераса много тясна.
Кога там е излязъл, аз не знам,
но от стоенето започва да брадясва.
И не помръдва сякаш векове, ...
На бара погледнах страхотна мадама –
мадона рисувана с тонове грим.
Аз пък си търсех пълна програма,
леко превключил на пияно режим!
С уискито паднаха мойте задръжки ...
Ако можех да изтрия всички думи,
с които светът ме е научил да мисля,
дали щях да остана същият човек,
или някой, когото никога не съм познавал?
„Добро“, „лошо“, „правилно“, „грешно“ ...
Обичам твоята усмивка широка,
на скулите твои прозира кожата под тъмни къдрици,
обичам очите ти, след като нещо разумно ти кажа
извръщаш поглед, все едно напук на режисьор на дублажа.
А Ти знаеш ли колко си красива? ...
Еленка купи това куфарче през 1975 година. Дотогава ползваше едно картонено, останало от младостта на майка ѝ. Но пък и къде беше ходила? В големия град, у сестра си, и то рядко, за по ден-два – квартирата им беше твърде тясна и за гостенка.
Детството и юношеството ѝ бяха преминали през Войната и в ...
Живот ,,напред" не е живот, а смърт -
за мъничко отложена и тиха,
жадуваща несмислената плът -
за мъничко - блаженстваща, за вечно - лиха...
,,Напред, мечти!" - животът мотивира! ...
Вървеше се по коловози, издълбани от вековно подчинение, където черната кал смучеше ботушите с влажно, хищно мляскане, миришещи на гнила пръст и застояла кръв. Гласове без лица, сухи и стържещи като есенна шума под тежка стъпка, повтаряха старата повеля: „Пътят е предначертан. Притисни клепачи. Смир ...
Живеем сякаш времето е наше
със шепи пълни с „още“ и „след мен“,
със ключове към някакви си къщи,
към чужди утрини и към един забравен ден.
Наричаме ги „моите“ годините, ...
Камбаните звъняха ли звъняха. Из целия Фаварос се носеше тяхната смутна и провлачена песен. Кралят е мъртъв. Това пееха. Тъмни облаци се протягаха към слънцето. Небето скоро щеше да заплаче. Навярно единствените искрени сълзи, които щяха да се пролеят този ден. Каретата с тленните останки на краля б ...
Ще мине да знаеш – експрес покрай гара,
по врелите релси от болка сърцето,
денят и нощта ти до смърт ще се карат,
пред път без посока до там откъдето,
билети за връщане никога няма ...
представяш ми се нещо за бедняк
и влизаш между ниските голтаци
ухо накланяш, уж във знак
че зор ти е за техните мераци
прибираш се, придойде ли часа ...
Земя – като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Георги Джагаров, „България“
Светлее утрото, а ти белееш –
земята ще покрие скоро сняг. ...
По време на Перестройката в работата ми имаше нещо като клуб за политика. Докато работех, чувах зад гърба си: Горбачов е новият комунистически Христос! А друг възразяваше: Той е бог!
Разбира се, оценката за един политик е рядко еднозначна. Но все пак Горбачов гений? Човек, който без да иска затри и ...
Върховната Истина съществува отвън и вътре във всички движещи се и недвижещи се живи същества. Понеже е неосезаема, тя не може да бъде видяна или разбрана с материални сетива. Въпреки че е много, много далеч, тя е и много близо до всичко.
Като Свръхдуша, Бог може да изглежда разделен сред живите същ ...
Не искам други награди: посадих финикова палма!
Зелените очи са младост, когато се срещнат двама.
Сега в душата ми расне обич, която ти ми поднесе!
Понякога чувствата са роби - и умират в ранна есен...
Наградата е, уж на финала, но някой пред мен излиза! ...
Там, където мислите нямат име,
където думите се връщат в тишина,
аз срещнах себе си не като име,
а като въпрос, останал без следа.
Не питах вече кой съм и защо съм, ...
16+Страхът на парвенюто или „стрък“ от „бурените“ на селскостта
🇧🇬
„...селянинът е човек не по място, а по дух. Едничкият му ментален „дом“ е нравствената теснота. Понеже само по себе си пребиваването му в големия град не разширява светогледа му, връщането му към селскостта е само въпрос на време...“
Текст и прочит: Иван Бозуков
На масата елитните поети
над стихове с харизма дебатират.
Любовни майстори, такива на сонети,
самодоволно един друг се аплодират.
Разменят си хвалебствия и химни ...