Муха еднодневка не ще съм,
не си падам по мръсни неща.
Аз искам да бъда принцеса,
та дори да е кашкавал с кайма.
Аз искам да летя към безкрая, ...

От отдавна имам шмайзер:
От Балканската война!
Още стреля… не отказва!
Тате ми го завеща.
Моят шмайзер е безгрешен! ...

Бесилото ли, Дяконе? Виси.
И твоят блян остана си неслучен.
Орли в гнездата празни не търси,
лъвът е станал циркаджийско куче.
Народ сме от продадени души, ...

Славеи
Славеи, славеи не безпокойте войниците,
нека те да поспят, да притворят зениците.
Нека малко поспят.
Дойде на фронта пролетта, ...

В съня си пак танго танцувам с татко.
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...

Знам, че учител ти си бил.
Учил си и гений и дебил.
Навярно, си ги разнознавал.
Но, равен шанс, все пак, си давал.
Изпадал си във някаква дилема, ...

Индустриалната зона „Молдованка-4“ приличаше на извадка от атлас по топографска анатомия на града — тръбите наподобяваха артерии, силовите възли бяха подобни на лимфни такива. Релсите се точеха като оголени нерви. Киселинният дъжд се стичаше по ламаринените покриви и се изпаряваше със съскане, сякаш ...

От седмица Гергана живееше в апартамента на Гела. Ремонтираше въодушевено стаите. Искаше да изтрие всяка следа от предишно присъствие, така че да остане само нейният мирис в домa. Алекс се оказа сам и тишината на стаите му навяваше глуха тъга. Спомняше си последното идване на Юлия и му горчеше. Избл ...

Снежинките през облачното сито,
пресява най-грижовната ръка,
в полята спи щурче с любов покрито,
сънува нежен ромон на река,
плашилото – разперило и двете, ...

Работейки,
човек
е пълноценен!
Работейки,
твори ...

Любопитство
Веднъж синът ми ме попита:
-Тате, ние дали някога имали сме крал?
-Имали сме, сине и още имаме!
Защото, само този, който не е крал, ...

Накрая се реших, поканих снощи
музите свои на гости.
(Усетят ли, че имам проблеми,
не идват ни нощем, ни денем!)
Наредих трапеза богата, ...

Неделята е перфектният ден за жестове които носят спокойствия и нежност.
НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
В деня в който времето
спира, ти подарявам тези рози -
в тях всяка багра се побира за да ...

Имало едно време,
една голяма любов..
Така се родил света!
И в Космоса,
тъмен, суров, ...

С колко процента
е обезценка
изтекъл мандат
в държавен комат?
Негова воля - ...

Не се научих да крещя.
А имам нужда да го сторя.
Да вия с глас срещу нощта
от счупения си прозорец.
Вълчица в мен да се роди, ...

Разтварям се тайно в лика ти, любима.
В гласа ти отпаднал пред моята зима.
Отпивам неземните твои черти.
Сърцето ми - прелетна птица, лети.
И сякаш безмълвно живота сънувам. ...

За варварина от далечен край
природата е само дом и храм.
Животът му е между ад и рай,
смъртта готов е да посрещне с плам.
Когато мечът и лъкът почиват ...

Слънцето ни приласкава в този януарски студ!
Вятърът замръзнал остава,донякъде още нечут.
Но очаква снежни капани да търсят пътен знак...
Лисичите стъпки в закани търсят жертвите пак!

Ноемврийски спомен, ти във мен създаваш
януарски вятър. По съня – копнежи.
Сняг завихря жадно, кожата изгарящ,
заледява в миг – и споменът е скрежен.
Песен за начало. Цялата в позлата… ...

Морето е тихо... и толкова синьо
в прегръдка с небесния свод.
Чайка прелита - крилете венчило...
предрича им вечен живот.
Миг на покой, подарък от времето, ...

ДЪБЪТ
На стената висеше дъбът
от прочута картина на Шишкин.
Той протягаше клони в нощта,
но се чувстваше сам и излишен. ...

ДЪБЪТ
На стената висеше дъбът
от прочута картина на Шишкин.
Той протягаше клони в нощта,
но се чувстваше сам и излишен. ...

Глава четиридесета
„Злодеецът ще крие свойте козни.
Ще „спят“, растейки, в него бесовете.
Копнеейки за подвизи фамозни,
до щурма ще пресмята часовете. ...

Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най-малко мислех за себе си, когато ти беше около мен, но не и с мен, до мен, но не и при мен. Когато аз се надявах на нещото-онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах, че е на п ...

Когато се усмихваш,
Безпричинно, искрено и чисто
Когато грееш от сърце
Когато себе си намираш
Когато бурите в тебе стихват ...

Гърми заря до пчелояда -
наблюдавате, блести.
Коледа е и желая
да ме видиш, но уви.
Ето, цветовете избледвяват ...

Явно смяташ за ненужна
моята душевна рана.
Просто търся топло чувство,
за което да се хвана.

Това се случило в далечни времена, преди 400 години...
​Селото, сгушено под Балкана, години наред живя в привидна тишина. Но страхът, стар и студен, седеше на всеки одър. Един ден той излезе от сенките. Девширме.
​Костадин, чедо на Стоян и Яна, бе здрав и умен, като дар от Бога, но сега бе отбелязан ...

— Изгубена си в нощта. Студено е. Очите ти казват повече от думите. Нуждаеш се от мен, нали? Животът не е такъв, какъвто изглежда. Спри да живееш в мечтите, самотна, топла душа в този свят студен. Късно е. Ела. Да се махаме от тук.
— Млъкни! Замълчи!
Гласът продължаваше да говори. Тя го чуваше, не в ...

Настъпи ли последната минута
на гроба ми да не пристъпва поп!
Живях такава - еретичка люта,
не проста пешка, а гръмовен топ.
И вещицата в мене не корете, ...

Когато бях край Турция на служба,
в баирите на Странджа и Сакар,
със куче, там завързах вечна дружба!
До него аз бях славен граничар!
То можеше - да хваща във зародиш ...

Аз не живея вече на земята,
от теб си тръгнах тихо, без следа.
Но ето ме пред твоя праг, в мъглата,
а между нас се спуска тъмнина.
Аз знам, че няма да ме видиш, ...

Думите ти са подарък
само като си пиян.
Пробваш ме и се проваляш
даже мек и настоял.
Шота с уиски пак надигаш - ...

Три бидона с пет стотинки влача от мазе на Марс,
въжен мост, строен от инки, издържа на този фарс.
Банката ги разтовари, изброи ги вещ щангист,
прясно евро имам, па́ри, вече съм евротурист.
Триста килограма „юро“ друсам в талашитен бус, ...

Не слушай Горгона Медуза, когато
зове те с гласа си от двори незнайни.
Тя казва " Ще бъдеш дарен най-богато! " ,
но в думите раждат се мрачните тайни.
Не сливай с Горгона Медуза мечтите, ...