Тя, старостта, на мене ми омръзна.
В миналото искам да се плъзна.
Тогаз за рими и не мислех хич,
а как пред гаджетата да съм пич.
С тайфата, там, покрай реката, ...

"Киев е новия Рим,
аз съм новия Дуче!
Украйна без Донбас и Крим -
озъбено свирепо куче!"

Ежедневки 148
1. Маскирах се, като гола патка... но късно се усетих, че трябваше да е птица, а не...
2. Имам малка роличка... в реалния филм на своя живот...
3. Хората говорят само лоши неща за мен... но то друго и няма, де...
4. Не завиждам на успелите... само, ако имам възможност, им подливам вода... ...

Разминавате се
на улицата,
в метрото,
в магазина.
Може би човекът до вас ...

На ръцете човешки с дъха на браздите,
на макове, слънце и полската шир.
На ръцете, горяли под слънце и вятър,
днеска аз правя поклон.
На ръцете, които са детска люлка люляли, ...

на Поли
Обичам те, а днес е сряда,
обичам те и дъжд вали.
Обичам те от тук до ада,
без защо и без дали. ...

Баба меца
Пак е крива
Снощи беше
Много дива.
И написа ...

Музика и изпълнение: Кристиян Налбантов
Идея:Кристиян Налбантов
Всички права запазени!!!

ИЗНЕНАДА!
Здравейте! След 3 години пак се завръщаме аз и Надя със ударен хит!
Музика, аранжимент и изпълнение: Кристиян Налбантов.
Музика и аранжимент вдъхновен от песента на Надя Уорендър - Лято и море, море и лято!
Инструментална версия. ...

Музика и аранжимент -Иван Неделчев
Текст -Любен Дашев
Запис и мастеринг -Детелин Йосифов

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Изгрява февруарското небе
и бавно се отърсва от мъглите.
А всеки хълм проблясва в цветове
от сблъсъка на слънчев лъч в скалите.
Дърветата обвити в скреж мълчат ...

Нощем дървото говори със Бога.
Някога тихо поронва сълза.
Може би вече е казало "Сбогом!".
Пусти са старите птичи гнезда.
Няма ги песните в утрини бели, ...

Николина донесе издръжката за манастира и почака да влезе при игуменката.
- Добър ден, майко – поздрави тя.
- Дал Бог, добро. Имам да ти кажа нещо…Ленка роди момченце, на десет дни е…здраво, силно дете… Да кажеш на чорбаджията и ще чакам хабер що да сторя…да го дадем ли хранениче на добри хора, какт ...

От седмица някъде, във входа ни обитава едно безпризорно шоколадче.
В Събота някой е оставил "Roshen" с лешници - редом до брошурите на "Lidl", като хитра мостра на промоциите им може би или неволно изпусната частица от асортимента в торбичката на баба, посетила любимите си внуци.
В Неделя бе премес ...

Лятото бе настъпило с топли, златисти лъчи и сладък аромат на цветя, носещ се из въздуха. Малкото момиче Блу беше развълнувано – тази година щеше да прекара лятото при Баба Ореховка в нейната чудна градина, място, където тревата винаги бе мека като кадифе, а вятърът шептеше древни приказки сред лист ...

ОСМИЯТ МИ ГРЯХ
Аз нося още белези от дъжд –
внезапно връхлетял ме в юлска утрин.
Полята с развълнуваната ръж
издишаха дихания барутни. ...

По морето кораб плува
По морето кораб плува, по безкрайните вълни. Двама с тебе си говорим за далечните страни. Капитан си и разбирам, имаш интерес голям, с мен опитваш се да спориш, лесно няма да се дам. Ти разказваш ми, не спираш приключения безброй – за акули и пирати, бурите пък нямат брой. Как ...

Следичките от босите крачета
показват ми, къде да те намеря,
докато Слънчо чезне от небето
и време е за вкусната вечеря...
В менюто ми, избрано с апетит, ...

ИНТЕРВЮ С ИЗБЯГАЛА ОТ ЗООПАРКА ГОРИЛА
Няма как да ти върна в зениците птиците, мила.
Няма как да ти стеля небеса, вкочанени от студ.
Аз приличам в снега на избягала зимна горила –
в зоопарка без мене цари суматоха и смут. ...

Коравите жени от моя род
в кръвта ми непокорството събуждат.
На този свят съм ничия и чужда,
но обич нося, вяра до живот.
Измерва ме съдбата с поглед строг ...

На летището съм. А в ръцете ми - сак.
Но кога заминавам? След час?
Огледалото гледам - висок съм. И як.
Но не зная кой всъщност съм аз.
Че пред мен е едно непознато лице - ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 6: Дом
Двете млади самодиви очакваха Ясика да поиска от тях нещо да направят. Да й помогнат може би. Те й бяха като сянка във всичките й дела. Всъщност те обикновено вършеха нейните дела, докато Ясика си почиваше, полегнала някъде на шарена сянка.
И сега двет ...

Искам стих специален да напиша!
И за твоята прекрасна външност,
и за “ядката” с умения – дар “свише”,
и за таланта във творбите всъщност…
Не питам колко са на брой годините. ...

Как пък все ще се намери
някой, който бърза много
и минава на червено,
и по телефон говори.
Или кара в двете ленти ...

Секундите са нищо без стрелки,
които времето да разчертаят
на минало и днешно, може би.
Но кормораните това, уви, не знаят…
Секундите са повик за любов, ...

Той живее винаги в мен и аз го пазя,
дъхът на България, ще го запазя.
Нося го в себе си, в моето сърце,
предавам го на голям човек и дете.
Той идва отдалече, от историята наша, ...

/по идея на Венцислав Василев от София/
Доналд Тръмп се обръща към терорист с чалма:
- Are You mad?
Терористът:
I am nomad!

До мене тази вечер се поспри
да ти разкажа приказка, която,
написах с песъчинките на лято,
фенер светулков имам до зори,
ще свети кротко в топлата ми длан, ...

Напред ехтят маршове от славни дни
На бой - шепне духът на горди прадеди
На бой - мощен рев оглася родните земи
На бой - да браним бащиният край любим
На бой - окриля ни завета на нашите предци ...

Не знам... да се радвам ли или да плача!
Или да търся по-лесно решение на тази задача!?
Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.
И да знам, че вече го няма началото.
Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва. ...

Мечтателка съм, да! Но без крила!
Орисана съм аз да си ги шия!
Откакто на земята съм дошла,
обличам се със своята магия.
От кръпките по моето сърце ...

Макар и с голи кълки на акъл,
навярно пак ще правя гъл-гъл-гъл.

Жената е в сърцето на живота,
импулсът, който ражда светлина.
Жената е в душата скрита нота,
и на съдбата райска долина.
Тя вяра е и силна, и сломена, ...

В болницата тихо е - помни!
При лекарят така добър, отиди!
С бялата покривка през нощта -
вечно ще живееш си напомни!
Но не тук на земята - а в сърцата. ...

Пожелай си да се срещнем!
Пожелай си любовта!
Със очите да докоснем
най-красивата мечта!
Пожелай си изгрев чуден, ...

Човек цял живот се труди
и мъчи да излезе от тинята,
докато накрая разбере с почуда,
че изкъпаното му тяло е безвъзвратно изстинало.