Ich trat in jene Hallen,
Wo sie mir Treue versprochen;
Wo einst ihre Thränen gefallen,
Sind Schlangen hervor gekrochen.
Heinrich Heine ...

Кадифените воали на мъглите,
крият мълчанието в абаносовите влюбени очи.
Ситни пръски смесват се с кадифените воали на мъглите.
Има ли кой, някой да попита,
какво е времето в абаносовите очи на дивата кошута? ...

Ежедневки 134
1. Маскирах се, като жена си... и тя ми забрани да обличам повече дрехите й...
2. Ожених се за принцеса... и заживях с вещица...
3. Сънувах, че съм беден,.мързелив и глупав... оказа се, че не е сън...
4. Имам чест, морал и съвест... но нямам представа, къде са... ...

МЕДЕН МЕСЕЦ В СОФИЯ
Най-после се дотътрих с „Биомет”-а.
И Влада ме посрещна в три без пет.
На гарата изпихме две кафета
със по едно пакетче липов мед. ...

Когато през нощта се чудя,
да мечтая или да спя,
когато в старата кухня
не ям, но пак там седя.
Планината когато е красива ...

Още рано е да тръгваш .
Спри се ,ще паднеш
Моля те,почакай.
Греховете си измий
Ти си Бог на илюзията . ...

Всички вече бяха тръгнали. Тихо, тайно. Събираха се силите за Великата война. Нашите селяни щяха да превземат София. Заедно с хайдутите на Баба Новак. И с Димо. Не, че го вярвах, мечтаех си. Мечтаех Димо да е с нас пред портите на стара Сердика. Исках да го видя. Но нямаше. Той беше с царя. Имахме ц ...

И никой няма да иска да те гледа,
душо проклета,
и никой няма и как да те хареса,
чумо човешка.
Не можеш небето да видиш, ...

Господин Цветарко Светлинчев
чат 1
Завърших за ландшафтен инженер в Софийския - почти с пълно отличие. Заради добрия успех ме включиха към Еразъм - програма магистратура в Нидерландия – специалността ми бе „Адаптация на екзотични растителни видове към умерените географски ширини.“
Еее…
Да! Да! Да! ...

СИЛАТА НА КРАСОТАТА В ЛОВЕЧ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Тъжно е,
като студеният
зимен дъжд, който ...

Сивият й Хюндай Санта Фе спря пред входа на плажа. Награбах чантите, намерихме посочения номер чадър. Засуетихме си. Кой ще се съблече първи.
Направих се на разсеян и заразкопчавах ризата си уж загледан в синьото море, но с периферното зрение я гледах. Свали очилата си, премига на слънцето и без мно ...

Снегът вали
Снегът вали и спомени донася
от времето, когато на шейни
се спускахме по склона бляскав
в безоблачните детски дни. ...

БЕЗСЪНИЦИ
„И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си...”
Никола Вапцаров
… животът е едно черпаче сол, ...

М А Ш И Н А Н А В Р Е М Е Т О
Тежка е на царя короната,
още по-тежък е пътя към смисъла,
глинени биват често краката на трона,
а борбата вътре в човека винаги душата разнищва. ...

Рисува слънцето със цветни тебешири
в прозорците, наместо по асфалт.
Разресва се със клонки от чимшири,
а от лъчите капе шоколад.
Денят сладни. Виж, сладко от смокини ...

Всеки ден си зелена ,но никога променена .
Внасяш пърхащи и дишащи треви.
На животните даваш хранителни сили.
Всеки иска върху теб да седи и без време да не си ходи .
Ти си убежище на много чеда и на земята си солта . ...

СЕЛЦЕ КРАЙ ПЪТЯ
Селце без поп, ченге, дори без кмет,
с ошетани от цигани кошари,
гърнето от разнищения плет
го взеха калайджии катунари, ...

Облечена е само по снежинка
и е невинна, като първи сняг.
Съвсем е истинска, не е картинка.
Рисува на стъклото знак.
Сърце, листенце, малко цвете, ...

Вчера навести ме внезапно ... Щастието,
от всеки търсено и желано.
Облечено като чаровната есен,
с топли, червеникави, нежни коси...
с аромат на капещи лѝсти и дъждовни мъгли. ...

Суингър
Модерно стана някак напоследък да слагаме на някого кордон; Отбягвах с дни - жената на съседа, не пиех с нея денем Периньон. Страхувах се, че мога и към нея, случайно да покажа интерес. Усещах че безумно я копнея, от миналия век… та чак до днес.
Съседът ни не беше много свестен, но аз не мож ...

Гледам към небето,
мечтая за бяла коледа.
Да започне като ново начало.
Искам да сме сгушени под
блясъка на коледната елха. ...

ЖЕНИТЕ СА ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВИ
… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд
ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,
перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,
и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори? ...

По примера на древния диктатор
направил своя кон сенатор,
и ние, тест, целият народ,
направихме и правим този ход...
Е, само че увеличили сме мащаба, ...

Дъжд вали, душите и сърцата мие
и тъжно - май че вече сме на вие!
Твоят светъл ден рожден
с трепетен миг отекна в мен
Мислех със едно благодаря ...

Забравила съм как се плаче.
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...

Гледам те, Боже. Гледам иконите по олтара, на всичките си все красив и велик. Мърдам с устни, коленичил на студения камък. За да мислят братята, че уж ти се моля. Не се моля аз. Гледам. И мисля. Не ще да си такъв, какъвто са те изтипосали зографите. Нека лъжат децата, аз вече ти видях и доброто, и з ...

И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...

Здравейте,
Пиша ви, защото ви уважавам донякъде. Анализирам литературния процес в Коняво и областта през последните сто години и мисля, че постигам успехи, особено в областта на архитектониката на съвършенството. И на липсата му.
Искрено съжалявам, че трябва да ви съобщя неприятна за вас новина. Про ...

А хазаите през събота или неделя ги возех до едно малко селце Кукуция, смешно е Костилка, на около 40-45 илометра от Атина, пак на брега на морето, но доста пусто селце и плажа уж хубав, а безлюден. Помагах им из двора, някои дребни ремонти, разхождах се из селото. На площада магазин, фурна, две каф ...

Сняг вали, трупа с красота
хладните тротоари и улици.
А децата гледат учудени
валсът на снежинките
и танцуват заедно с тях. ...

Обичам те свободно и щастливо,
и стих след стих красиво се разлива,
и къдравите ти коси дочувам,
как влюбени са в мен, и се вълнуват
от всички споделени дреболии, ...

И Н Т У И Ц И Я
Интуицията е сбор от логични доводи,
образувани на подсъзнателно ниво,
които провокират съзнанието,да води
Ума към всички натръпнали,нестандартни Защо. ...

Сащисан съм! Животът е непредсказуем!
Истина или сън? Трябва ли ни блага дума?
Не вярвах от душа, че ще намерим сговор!
Как исках да греша: защо спорим, бе хора?
И някак изведнъж — хоризонта лъч огрява! ...