Живееш в спомена
В градините цъфтят цветя,
октомври бавно си отива.
Все още е красива есента,
вълшебно някак ме опива. ...

Противниците на войните пак мълчат
за всичко ставащо извън Украйна...
Или ракети другаде да не летят?
Или са теглили на другите конфликти майна?...
Или не е... да кажеме, политкоректно? ...

БАБКАТА ОТ ЦВЕТНИЯ ПАЗАР
Едно бабенце стиска минзухари
на Цветния пазар ми подари –
навярно покрай своите дувари
за мен ги бе накъсала в зори? ...

"Изгорим до основи"
Цикълът се повтаря,
Докато експлозиите избухваха в небето.
Всичко, от което имах нужда
Беше единственото нещо, което не можах да намеря. ...

Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен ...

Какво пък толкова - ще стана
в неделя рано сутринта,
ще смъкна старата пижама,
ще се наплискам със вода,
ще се избарам с прана риза ...

PIZZICATO ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
... едно щурче през мокрите треви заскърца ми прощално pizzicato,
момче, ми каза, карай да върви, пак ще се видим следващото лято! –
след миг небето ми обърна гръб – и мокра вълна облакът разпреде,
вървях, потънал в мировата скръб на есента – беднякът аз последен, ...

САТАНИНСКИ СТРОФИ
... къде си тръгна светлият човек
от твоите прекрасни мъжки филми? –
не би го разгадал дори след век
такъв добър чекист като Ким Филби, ...

Ние не можем да правим големи неща, а само малки с голяма любов.
Майка Тереза
Аз не мога да правя големи неща.
А за малки не зная дали съм способна.
Прецъфтях докато те очаквах в ръжта. ...

От все сърце
за моето момче.
Ще преплувам моето море
от суеверия и неволи,
за да не бъдат душите ни голи. ...

Продавам роман ненаписан.
И бъдеще - също продавам.
Ще купя с парите
това, което не ги притежава.

Виктор Петров, петдесет и девед годишен автор, седеше на бюрото си, докато износеният кожен стол скърцаше под тежестта му. Той беше среден на ръст, но годините, прекарани в писане, бяха съсипали стойката му, правейки го да изглежда още по-нисък. Виктор не се интересуваше от външният си вид; всичко, ...

След дълга нощ от тъмнината
изплува есенният ден,
дъждът потропва по стъклата
и вее вятърът студен.
Аз още чакам светли дни, ...

Във филма “ Лейди бърд” ( 2017 г.) главната героиня Кристин иска да напусне родния си Сакраменто, защото за нея това е малък и скучен град, лишен от култура. Когато обаче се премества, младата жена осъзнава колко красиво е мястото, на което е отраснала, и колко ѝ липсва. “ Не мислиш ли, че може би л ...

Някой ден звездите ще засветят тъй ярко,
светлината им пошлото ще заслепи.
Ще покълне любов, благородство... тъй жарко,
че жлъч и омраза ще изпепели.
Някой ден ще настъпи човешко смирение, ...

Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.
Събрала в шепа слънчеви целувки, ...

Есен е –
Вятърът си настройва
цигулката
между босите пети
на Хоризонта ...

Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...

Животът събира нашите усмивки!
Надежда изтрива горещи сълзи!
Търсим упора в хората близки!
Неусетно изнизват се отредените дни!
Горим в огън от грешки и прошки! ...

Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива, ...

Жълтеят днес под слънцето листата,
Художник някакъв е минал тук!
Премени ярки кипрят дървесата.
Уж същ света, а вече странно друг!
Разпъват пак пердета и мъглите. ...

Шуми тревожно леденият град,
превръща се страхът му в кални буци.
Измамен следва дадения такт,
погълнат от засилващите звуци.
Обсебен от прастарата лъжа, ...

Тя чакаше да я потърси Той.
Той чакаше да го потърси Тя.
На пътя след поредния завой
очакваше ги... старостта.

Как те искам за себе си, истино!
Без фанфари и тежки сълзѝ,
сред огньовете буйни пречистена
и без сянка, която пълзи!
Как те искам за мое светилниче ...

Има надежда все още за нас -
че ще отворим очи и човечност,
че ще изтръгнем фалшивия глас
и ще запалим добро и сърдечност.
Има надежда, че ще преродим ...

Аз съм костовче, обичам
вашите пари зелени.
Подир двеста хиляди да тичам
първа радост е за мене.
Аз съм костовче свободно, ...

ШЕПА ЖИВА ВОДА
... животът ми навярно ще е дълъг, почти като на моя стар баща –
ще се търкалям с есенния жълъд – отвъд проводил птичите ята,
с протегната душа ще ги посрещам, по-як дори от пролетния дъб,
по старичкия метод "проба-грешка" на всяко зло обърнал тежък гръб, ...

Правя кафе
и мълчаливо приемам монетите
на уморени мъже,
на жени, загубили вяра в късмета си.
Връщам рестото точно, ...

Чудя се
Тялото тип материална преходност било!
Душата и Духът - субстанция неземно трайна!
Чудя се! Така ли е? И ако да – как и защо?
... при условие, че дори Вселената е крайна. ...

ИЗ ДРУМИЩАТА ДЪЛГИ НА ВСЕМИРА
Понякога ми става страшно,
запитам ли се за какво
съм била пътищата прашни
към слънчевото зарево, ...

Добър прост - неук.
Лош прост - простак.
Добър умен - умник.
Лош умен - подлец.
----------- ...

(Album: Living Things)
"Замък от стъкло"
Заведи ме до речния завой...
Отведи ме до края на битката...
Отмий отровата от кожата ми... ...

ХРАМ ЗА ПОЕТИ
... започнах да живея ден за ден,
без никаква надеждица за утре,
и как да ви изглеждам вдъхновен? –
във windows-а на вашите компютри, ...

Зехтин: Натурален,
оригинален,
пълномаслен;
хем евтин,
хем фин. ...