Толкова мило изглежда лицето,
тази усмивка така го краси!
Толкова силно пулсира сърцето,
погледа твой щом за миг улови.
Помня очите ти нежно красиви ...

ЕДИН ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...

Сърцето? Непокорно вечно бе,
авлига, славей или бяла врана.
Там, в клетката сънувайки небе,
по-лошо и от смърт, ако остана.
Душата? Аз сама не я разбрах, ...

днес на сърцето
денят е и нека и
преблагодат е

Дело
Светлина се в делото съдържа.
Първо разчистване, първо разлагане,
На нещата разполагане, подреждане,
Или разбъркване дори е нужно. ...

Аз искам в този свят да те обичам!
Всеки ден да бъдеш с мене ти!
Любима всеки ден да те наричам!
И да потъвам твоите очи!
Като морето мамят с дълбините ...

На 1-ви октомври
наслука на всички ловци
По стръмното било на един от странджанските баири, в ранната ноемврийска утрин, бавно пълзеше колоната на ловната група. Някъде по средата й вървеше Райчо, най - младият ловец. Дрехите му, в камуфлажен цвят, бяха чисто нови. Пушката му лъщеше от неизчистената ...

Лицето ми е мрачно, а сърцето ми-прозрачно.
Чувствата ми са толкова преплетени,
а сетивата ми са напълно изхабени.
Слънцето става все по-бледо, вече нищо не виждам.
Ръцете ми се стапят, ...

Градусна ферментация,
авторска дементация.
У всеки хартилерист
да е маршалски харт диск!

И загърмя пак ковачницата на Бога, и захвърчаха искри, и се вдигна пушек и мъгла до небесата. А Бурян Ковача стоеше насред дима, гол до кръста, навил крачоли до коленете, препасал тъмносиня дочена престилка, мощните му мишци – напрегнати, жилите на огромните му ръце – опнати до скъсване, гърбът – пр ...

Грен вървеше бързо към лагера с пострадалите, като част от него искаше да се обърне назад, за да довършат на момента пререканието си с проклетия Раман , но този път вече с мечове в ръцете. По-важно му беше обаче да види дали любимата му се е свестила и дали има нужда от нещо. А и Корнел бе напълно п ...

Оазис е там
където сърцето от жажда
любовта да намери
към луната започва да вие
и щом я открие ...

Ще се срещнем, нали
Всички есенни дни
обещават любов.
Всички сиви мъгли
идват с облака нов, ...

ВЯТЪРЧЕ НА ХЪЛМА МЕ ПОГАЛИ
... ледена, сланата взе да пари,
горският поток да рохолѝ,
гарван грачи в борови върхари,
птиче пее в сънните ели, ...

След грохота настана тишината-
огромна,
тежка
и оловносива.
Страхът се спря, ей там, в далечината, ...

Животът е низ от магистрали,
улички криви, кози пътеки,
джунгли, пустини, голи чукари,
и много още неизвестни пред всеки.
По тях берем плодове, ...

последните ли
времена са - любовта
че изфиряса
и ще се смили ли пак -
на помощ да довтаса

Щ А Ф Е Т А
Смъртта е част от Живота,
но Живота не е част от Смъртта,
тя не съществува,а само е слово,
изразяващо на друго измерение същността. ...

Свободата е нещо голямо
и не на всеки трябва да се дава драго.
Който я е губил се учи да я цени,
иначе много боли да си глупав, нали?
Светът само това чака! ...

Учат ни от малки да се пазим от жарта,
на горещия котлон да не слагаме ръка.
Че той ламя е страшна, с огнена глава,
която ще остави пареща следа.
Но защо се не научих аз от това ...

Не бих могла, дори да искам да я скрия.
Понякога е като кръст и ми тежи.
Онази бялата, потомствена магия,
опитай, ако можеш и я излъжи.
Когато лъжеш само ти очи не свеждай, ...

Това е въпрос, който с лека ръка може да бъде зададен от всеки аматьор. Но отговорът му - отговорът му изглежда невъзможен. Защото допускането, че всеобща връзка съществува предпоставя наличието на съществуването на едно единствено Нещо, което притежава изумителна множественост при представянето си ...

СЯНКАТА НА БОГА
Да вземем даденото Божем
и да го подържим в ръка –
доколкото – и както можем
според секундната стрелка, ...

Облаци протягат се с усмивка,
небето носи в шепи есента.
Просторът е изпъстрен, а обвивка
оставя златни дири по дланта.
Чадърите запяват свойта песен ...

Дните си минават, но дали
ставаш по-хубава ти?
Да, истина е това
Нека всички знаят сега.
Ирина е обречена на красота, здраве и късмет ...

Бинокъл имам и далекоглед,
живея на последния етаж...
В живота си съм просто силует,
но нощем... се превръщам в страж...
Следя със тях за престъпления ...

Къде сте възрасти мои...
лудешки препуснали по младия път,
парапети прескочили и коловози опасни
днес тихо въздишате в стави и плът.
Къде ви застигна суровата хватка ...

Когато трупаме трупове,
слушаме органа и тупват в дупките.
Веселите гробари с мъх под ноктите -
барабанят по ковчезите.
Мъглата е наглото копеле, ...

И този месец си отиде,
изчезна бързо, яко дим.
За нещо вятърът обиден
до мен се сви – да помълчим.
Ти знаеш, ветре, че го мога ...

човек
е милостив -
защото е влюбчив
и колчем любовта му
му свише дава рамо - ще ...

В пропастта на отчаянието
пропаднах от страха да не се проваля.
Видях и други там.
Никой не искаше да остане в калта,
заровен в пръстта. ...

Роден през прусашко,
живял през казашко,
умрял през апашко.
До пред стопа
на Европа. ...

Грен седеше мълчаливо на мократа трева и мъхове, сред кръга от воини и слушаше съвещанието, на което беше изненадващо поканен да присъства. Корнел говореше на останалите, които също внимаваха и поглъщаха всяка дума:
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук ...

Сивата врана смяташе трамваите за чест от пейзажа. Шумна, ярка, разнебитена, застрашителна и може би поради това абсолютно ненужна, но все пак неизменна част от градската действителност.
Виж, на хората трамваите бяха необходими. Враната не разбираше много добре защо, но приемаше този факт и не разсъ ...