Жега… Вървя и сякаш плувам през маранята и с присвити очи наблюдавам стадото от лисици на мислите ми как се влачи унесено и почти праволинейно по силата на навика напред.
Понякога са почти в индийска нишка, понякога разбъркани като нестройна орда, но винаги си спазват някаква тяхна си неписана йерар ...

Кой небето обагри в червени,
топли, ласкави краски над мен?
Капки кръв в изтънелите вени
на усмихнат пред другите ден.
Кой нашари дърветата щедро, ...

Стана за секунди.
Не успях
дори да се уплаша.
Изтрещяха ламарините-
катастрофа. ...

Иска ми се да те изплющя,
ама тъй, че да ме помниш и с деменция!
Да проникна в твоята глава,
като дядо във аптеката след пенсия!
Но това далеч не се постига ...

Отряза ми крилете и не мога да летя.
Отряза ми нозете и не мога да стоя.
Отряза ми ръцете и не мога да творя.
Отряза ми дните щастливи!
Отряза ми свободата безценна, дори. ...

Аз всяка нощ на моята тераса
с фенерче малко светех до зори.
Магия каза ми знахар от класа
за чиста обич, срещу зли очи.
Все чаках аз магията любовна ...

"Любовна комедия"
Яна и Ясен — в свой си свят,
в мечти рисуваха цвят подир цвят.
Светът бе черно-бял, като стар филм,
а те – цветни, като реклама на дъвка с джинджифил. ...

Художник млад – брадясал, не прочут – рисуваше с дъха си мълчаливо
рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.
Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол
с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.
Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам ка ...

Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака.. ...

1.
Вписах, че съм неоженен. Служителка осмя буква -о-. Зная, че не е по официален правопис.
Думи оженен, омъжена, неоженен, неомъжена показват брачно положение в момента (оженван, омъжвана, неоженван, неомъжвана - до момента).
Думи женен, мъжена, неженен, немъжена посочват наличие и неналичие на про ...

Сънувам уханието на пролетта
в изречените думи те откривам
и всичко ми е някак есенно
чак да стопля Земята от щастие
с листото прободено от слънчев лъч ...

Сънят на разума отново ни довежда
духът за злото, що е скрито в нас
а за мирът не вижда се надежда
когато за войните дойде час.
Воюващи откриват цел в тълпата ...

"Кажи ми, че не лъжеш!"
погледна ме с укор във очи
"Кажи им, че обичаш ме!"
и светът ми в погледът ти срина
Заключен с ключ различен ...

Стремеж…
На Дора Габе
‘‘Как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест, ...

Двадесет и втори век отмина,
Третата световна отшумя,
седнаха в подземното казино
Àдам Попдраганов и Змия.
Адам бе човек, а пък змията – ...

Прекрасна екскурзия. Анелия говореше по микрофона, жестоколираше плавно, равномерният й глас сякаш опияняваше...
- И отново сме в Атина, '' Олимпик турист сервиз'' Ви благодари, че избрахте нея и не забравяйте, еднодневна екскурзия до Вуна, двудневна до Алистрати...Очакваме ви, благодаря ви.
Погледн ...

КОСМИЧНИ КОЛАБОРАЦИИ И ЗАБИВКИ
Доста пъти говоря за Велики Енергии,
подвластни само на Космическа метрика,
които желая,да превлечем във нашето време,
да усетим полъха на Божествената Естетика. ...

КОРЕН В НЕБЕТО
... щом червеят започне да гризе,
дървото е обречено да падне,
и ще се срути в твоите нозе
във някое немилостиво пладне, ...

ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Съседът сѐче клонестия дъб,
защото му закриваше пейзажа.
И залезът, оголил златен зъб,
потъваше, без нищо да му каже. ...

ДЕВОЙКАТА ОТ СЕДМАТА МИ ПЕЙКА
Една девойка днеска ме хареса, поседна в миг на пейката до мен,
поиска телефона ми, адреса – и каза: – Ще ти дойда някой ден! –
и аз погладих голото си теме, прекръстих се и рекох си "Амин!",
тя отърча – три бири да ми вземе! – от стария квартален магазин, ...

ПИСМО, КОЕТО НИКОЙ НЕ НАПИСА
Следобед светлината е особена –
подир дъжда и краткото затишие.
Септември е богат на топли спомени
и редно бе на лист да ги запишете. ...

БЯЛА РИЗА С ЧЕРНО ПЕТЪНЦЕ
... бяла риза с черно петънце
моята съседка подари ми,
давам ти я – вика, – от сърце,
да ти топли в идещите зими, ...

Да захапя смокиня
директно от храста.
Да прекопам градината
на която съм порастнал.
Да напоя със потта си ...

В Ловеч
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Думата ме измами. Мисълта предполага,
че Ловеч не е бил място за лов на елени,
докато небесната Латинка Златна ...

Две рошави дръвчета
сред мътния квадрат на спомена,
подобно мен и теб,
и нашата любов,
отронена съдбовно... ...

НЕБЕСЕН ДОМ
... все вярвам – в по-добрите небеса, където някой ден ще си отида,
ще ми се случват само чудеса – ще вдигна дом от ключ до керемида,
ще порастя сюрийка-две деца, ще любя най-прекрасните женици! –
и всеки ден под щедрите слънца ще пея песни с пролетните птици, ...

Само миг е човешкият път
на земята, от Бог сътворена.
Всеки пристан, надежда и кът
са повеля, от вяра родена.
Само Бог търси вечния брод, ...

Имало едно време един мъж, който се чудел как да се спаси от жена си. Много му досаждала. Човекът не искал да влиза в пререкания и затова станал любител - рибар. Така се задържал по-малко време в къщи. Съпругата му забелязала, че често отсъства. Започнала да мърмори:
- Защо не ме вземаш със себе си? ...

Защо ли никой не разбира? Животът днес не е това:
храна, вода и чаша бира на фон на тихата жена,
която късно вечер плаче. Навярно някъде към три
роди ти прелестно юначе, а как отнасяше се ти?
Захвърли нейните копнежи. Изтри мечтите ѝ за вас. ...

ИЗПРИДАНЕ НА ОБЛАКА НОЩЕС
Потънаха ли летните недра,
където за покоя място има?
И вятърът през моята гора
напомня ми, че вече иде зима. ...

„Моля ви, спрете да ме търсите! Имам важни дела и ме разсейвате!“
Тези думи той написа върху стар лист хартия. Възнамеряваше да го подпише и остави пред вратата на родителите си. Не можеше да им прати съобщение, тъй като нямаше мобилни данни, а за обаждане по телефона дори не искаше да помисля. „Ням ...

ПЪТУВАЩИЯТ БУКИНИСТ
Понеже четох Джойс, Камю и Кафка,
и грохнах – Конник без глава във степ,
три бири пих на гаровата лавка
и хванах влака – бързия! – към теб. ...

Българийо за теб ще пея
додето дишам и съм жив!
А може би, додето мога –
да бъда искрен и щастлив!
За теб ще пея от Балкана ...

Независимост, така нужна си ни ти,
да диша свободно човек е чудесно!
Нека българският дух волно да лети,
но дали това днес е толкова лесно!?
Обичат ли те, които днес управляват, ...

(не всичко, което блести е злато)
Вятърът на промяната по презумпция духа от запад. Той по презумпция е чист и свеж, носител е на нови идеи, начинания, приключения. Но наред с тези неща той често довява и черен дим и сажди от запалени адски огньове. Огньове, които горят с мръсно гориво. Понякога смъ ...

Падението на хората доведе възхода на псетата.
Сменям не пол, но биологичния си вид от човек на куче.
То ползва издръжка в приют повече от пенсията ми.