Здравей и днес, госпожице Тъга!
Отново идваш ми на гости?
Ревнуваш ме от мойта самота
или пък наминаваш просто?
При мен се чувстваш като у дома. ...

Истинската красота...
"Окото само по себе си не вижда. - Хипократ"
Тъгата ме придружава, когато виждам суетата
в която се съдим ние хората с повърхностност...
Принципите, уважението, добротата забравят се, ...

В очакване на изгрев до морето
започват най-щастливите ни дни,
погалени от хладен, нежен бриз
потапяме се в съкровените мечти!
С мъничка усмивка на лицето ...

таèнето на
тайни отчуждава и
отдалечава
ближните и че увѝ
неближни са - вменява

Брегът пустее без слънце,
морето объркано плаче,
хоризонтът го тегли навътре,
то се връща обратно.
По пясъка спуска се здрачът, ...

Нека играем на ,,пусни, пусни кърпичка"...
Затвори очи и протегни ръце...
Аз ще сложа в тях сърцето си,
а ти стисни силно и не го показвай на никого...
Нека си бъде само наша тайна... ...

Вече съм голяма,
станах на една,
подарих на мама
слънчева мечта,
а на тате дадох ...

Никъде не мога да открия
къде са скрили пустата ракия –
от радост или мъка аз да се напия
и после с болнични да се покрия!
Бас спечелих със комшия, ...

жени и вино
вино и жени
възобич са -
небето тъй вменѝ
жени и вино ...

Корабокрушенец пиян
се носи орисан
по вълните пенливи.
И дръзките морски
начупени плисци ...

Мечтите ни,
разбити на брега,
нашата кръв – по пода,
краката ми –
треперещи на покрива, ...

САКО ВТОРА УПОТРЕБА
Годината се намираше в най-красивия си стадии, когато зеленото лято е отстъпило пред жълто-оранжевата есен. Слънцето все още милваше бузите и челата. Сладострастният вятър, който развяваше разголени тела през жегите на отминалия сезон, не можеше да се сравнява с романтичният есен ...

Тя...
как без нея живея
в далечната чужда страна –
самотен, тъжен без нейното
"на никой няма да те дам" ...

В бръчките под моите очи,
годините като в албум си нося.
В погледа ми, всичко прочети,
задай ми после важните въпроси.
Но без да прочетеш и миг не смей ...

14 февруари е. Ден като ден, при мен: нищо интересно – работа, още работа и пак работа. Ето така изглеждаха всичките ми делничните дни.
Работният ден беше към своя край, а аз се чудех с кого да изляза... Бях решил, че ще празнувам Трифон Зарезан. На този ден беше трудно да се намери приятна компания ...

Ти не знаеш, че пътя до теб не избирам
и няма да спра, докато не те намеря,
това желание се засилва с всеки ден изминал –
да те видя до мен, за това аз копнея.
Ти не знаеш, че без теб сърцето ми е празно ...

„Лъже ме в очите и пак ѝ се обаждам,
бавно ми танцува и вече се предавам.
Шапка ти свалям, шапка ти свалям, шапка ти свалям“
Някаква музика достигна до все още спящия ми мозък. Не ми се става. Топло е, уютно е, искам още пет минути. Обръщам се на другата страна и се опитвам да изгоня натрапчивата ме ...

Не знам защо така боли
и сякаш в клетка ме затвори.
Не ме видя и ме разби,
след всички мои бедствия, неволи.
Копнеех да погледнеш ти ...

След тежката ни зимна раздяла,
днес преоткрих любовта си към теб
и отново се почувствах цяла.
Когато съм с теб, тъгата си отива,
друг не ме е правил толкова щастлива. ...

Ако ти ме погледнеш сега
ще изтръпна...
Вълнение лудо
ще танцува,
ще пали кръвта ...

Онова, за което мълчим
и премисляме в нощи настръхнали,
се разсейва по изгрев - слаб дим
от цигара. Зората разпръсква го.
Онова, за което мълчим, ...

Много време отмина.
Откакто не съм виждал Калина.
От онази
далечна утрин в чужбина.
Когато погледът и ...

Едно самотно огледало
висеше на олющена стена.
Отдавна бе престанало да бъде
за някого начало на среща с жена.
Макар да беше само вещ, ...

Колко малко време отделяме
на близките си понякога.
Любовта с тях не споделяме,
а трябва, винаги, всякога.
Отминават ни забързано дните, ...

Душен ми е този град зловонен,
снобската му суета ме трови,
пошлостта му угнетява ме
и душата ми облива на талази!
А духът ми как копнее ...

Епоха мрачна, люлка на беди,
дърво, което нивга не разлиства,
дотегнаха ми твойте свободи,
свободни сме, а истината липсва.
Епоха на несбъднати мечти, ...

Няма тайни, има неоткрити истини.
В пазвата си пазим сърчицата.
Да ги открие някой само колко искаме.
А посрещаме го с нож в ръката.
Но за някои размисляме. И с ножа ...

Тъмно ми е.
Мъчно ми е.
Цигарен дим се вижда.
Сгради.
Познати при това. ...

Обзе ме гняв, първичен, див. Отново
преплете пръсти Дявола и щрак, готово.
Спокоен съм отвън, а вътре всичко ври,
душата ми, сърцето ми, умът и той кипи.
Утехата си тръгна сутринта самичка, ...

Нарисувай ме с ноти,
облечи ме във стих,
изсвири ме със полъх,
после пак замълчи.
Покажи ми безкрая, ...

Болката и тъгата
останаха далече.
От теб не очаквам нищо
и не те обичам вече.
Само не разбирам, ...

Денят е в мрак. Светът не свети.
Тъгуват влюбени жени.
Нащрек са днешните поети -
те тръпнат пак за новини.
Стрехите - вече умълчани, ...

Надиплила се е нощта, като къделя -
Вселената изпрела за покров.
Аз по традиция умирам във неделя,
изпратена с камбанен богослов.
Възнесох се, вратите ме очакват ...

Привет, издателю с кесия пълна!
Ти виждаш ли как светят като мълния
и как се стичат като тежка лава
словата на един поет без слава?
Не чуваш ли как в рими днес разказва ...

ПРЕРАЖДАНЕ
Нежни капки щом окъпе дъждът
във лъчите на слънчево злато,
ще се сипне над земята дъга,
на преситени багри богата. ...

Простих ти
Отдавна всичко ти простих,
омраза, горест не тая.
Отминалите грешки аз изтрих,
прикрих ги надълбоко. ...

Омая се със свойта рутина
в галактики ме караш да танцувам
и само ти със твойта добрина
променяш ме към по-добро и менл
Ще те последвам и добро и в зло ...

Добро утро на новия ден,
изпълнен с надежда и вяра!
Добро утро, ще кажа от мен,
на любовта към всички, без мяра!
Добро утро и на Света, ...

Няма човек, който да не е изпитвал страх в различните периоди от своя живот. Като деца сме се страхували от всичко.От тъмнината, от непознати хора, от гръмотевични бури и от всичко, което може да ни нарани. Плашат ни дори и нереалните неща, като историите за призраци, за които вярваме, че наистина с ...