За тебе бях забравила дори -
сега си тук и носиш изненада.
Запомнил си рождените ми дни
и миговете пълни със наслада.
Трепериш от вълнение обаче, ...

Момиче, полуголо и красиво –
Съобщи по телевизията сутринта:
Синоптичната прогноза е досетлива –
Облечете си палта.
Обичах я естествено и нежно ...

Това са празни обещания -
на вечност, на обич, на топлина.
Това са лъжливи сказания -
на преданост, на вярност, на свобода.
Не бих те излъгал, кълна се. ...

Обществата се
рушат от нищетата,
вместо да я спрат...

Пропука вейка, търколи се орех,
уви се мракът около стеблата.
Не знам какво гората стори,
разля се лунен лъч в тревата.
Политна сова, кацна, поговори. ...

Your Love
Josie's on a vacation far away
Come around and talk it over
So many things that I want to say
You know I like my girls a little bit older ...

Cheri Cheri Lady
Oh, I cannot explain
Every time it's the same
More I feel that it's real
Take my heart ...

In den Küssen welche Lüge!
Welche Wonne in dem Schein!
Ach, wie süß ist das Betrügen,
Süßer das Betrogensein!
Liebchen, wie du dich auch wehrest, ...

Behind Blue Eyes
No one knows what it's like
To be the bad man
To be the sad man
Behind blue eyes ...

Always somewhere
Arrive at seven the place feels good
No time to call you today
Encore till eleven then chinese food
Back to the hotel again ...

Все още. Дори от далече.
Дори и от по-нататък.
Отвъд нещата. Помня те.
Всеки един миг те помня.
Твоя топъл бриз вечно чувствам. ...

Накарай ме да чувствам.
Да чувствам душата ти...
Душата ми. Преобърни ме.
Покажи ми сладостта
и нежността в живота... ...

Натежала нежност
В безумна страст душата тръпне,
протегнала завинаги ръце.
Напира пулсът
и ще хвръкне през лудо влюбеното ми сърце. ...

Бях малка и пораснах,
далеч от теб така и не ме видя.
Забрави ли?
Играех на поляната,
а ти ме вдигаше високо като птица. ...

Така ли ще се срещаме със теб...
и двамата копнеем да се видим.
В съня ни се докосваме с ръце,
а после от деня ми ще си идеш.
Но вярата, останала във Бог, ...

Отказах се от думите,
чувствата и екстазите,
от неизпълнените обещания,
несбъднатите мечти,
от призрачната еуфория и тишината. ...

Като писма...
Една загадка е това, което сега
минава през живота ми
Една отсъстваща самота в тази вселена
любов, която не знаех, че е любов, ...

Само гледаш,
не преживяваш,
а искаш, как искаш,
и поглеждаш,
и се свиваш, ...

Замразих сърцето си,
сложих го във фризера
и не мисля да го вадя оттам.
Отдавна не ми служи за нищо вече,
а и за какво ми е. ...

Самооценка
Напразно не прекарах мойто време!
Света навсякъде обиколих...
Дълбах по много важни теми
и много труд в живота си хвърлѝх. ...

Пак четири стени ме задушават,
а телефонът ням, мълчи конкретно.
Власите, на плиткото се давят,
а нашите изгарят за да светнат.
Мъгла е скрила утро предстоящо. ...

Всяка утрин е родилка –
ражда новия ни ден.
Времето му е носилка,
светофарът е зелен.
Бърза този ден нататък – ...

Today I left you, because I couldn't
Build everytime the life you ruined.
Today I left and sworn no come back;
It cost too much to keep my heart from running...
You never changed, even when ...

Тя прилича на циганско лято
с топлинката, която ни носи,
идва тихо и радва душата,
не задава излишни въпроси...
Отшумели са бурните страсти, ...

Колко е преживяното и колко ни остава от него, когато извърнем поглед назад...? Зад мен са отминалите години и в пепелта им намирам твърде малко от онова, което заслужава внимание. Но и то в спомените остава повече с оценката за лошо и хубаво, с усещане за една неяснота, която се губи на малки облач ...

Имам цялото познание.
За света.
За хората.
Имам голяма сопа,
различавам правилно ...

Коя съм аз –
мехурче на повърхността,
камъче на дъното,
перце,
от гургулица паднало ...

Изминаха няколко години
от както татко го няма на света.
Сърцето плаче а душата страда,
по загубата на свидния баща...!
Но аз помня и няма да забравя, ...

Тихо е, чувам листата как падат,
но не чувам техния стон.
Те покриват с благодарност земята
върху нея откриват последен подслон.
Ще си спомнят за своята пролет, ...

"Суетата е враг на амбицията; тя обича да омаловажава това, което не може да получи." Ан дьо Стал
Стремеж е, да се качваме нагоре,
да стигаме до лични висоти,
надраснали и счупили окови,
запалили фенери в трудни дни. ...

МАКОВЕ
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...

Писмата, потънали в прах,
разказват за някакви хора -
студ не познават и няма у тях
следи от тъга и умора.
Словата, изписани с плам, ...