Напред, към края на Земята!
Лети към ширен хоризонт!
Дори в устата на ламята
да паднеш, своя кръгозор
да разшириш ще можеш смело. ...

Колко е тъжно, Боже,
да дърпаш косите на вятъра,
да вървиш срещу него сам
и той да размачква
старите бръчки в лицето ти. ...

Между капките дъжд се ражда песен,
а в нея две сърца вървят едно до друго.
Светът понякога е тих и тесен,
но любовта ни прави пътя кръгъл.
Вървим през времето ръка във ръка, ...

​Като нощ в пустиня самотата
ме обгръща тихо ден след ден.
Гладни вихрогони пред вратата —
дните галопират покрай мен.
​Свири вятър тъжно в сухи струни, ...

Светът забързан спомените мачка.
Ръката слага на горчива самота...
Рови и о... тишината как боли.
Загива добрината... а тя е..., Господи, простѝ.
Живи сме и тънем в свойте изгоди... ...

Дървосекачи.
Бавно процежда се клей.
Плачат листата.

И какво като днес трябваше да стана госпожа Николова — Някоя си или само госпожа Някоя си?!
Три месеца са много време, в което методично успявам да извървя стъпка по стъпка пътя от твоята „аз“ до моята „съм“. Не е лесно, но пък има толкова много, което си взех от теб. Ти успя да ме научиш колко силн ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и трета
Далечно бягство, съборени зидове и карантинен произвол
- Слушам ви, уважаема г-жо Елпара - започна Заралар, щом гостенката му се настани в креслото срещу неговото в кабинета му на сто двадесет и деветото ниво на кула ...

От лявата страна на бара, гледам,
от час ме флиртка някаква мадама.
Не е, май, никаква мадама туй,
а най е някой батко с мека китка.
Какво да правя? Яко съм фиксиран ...

Ако можех отново да се родя бих искал да съм същия. Звучи познато и обикновено, нали?
Хората често търсят необикновеното под лъскава опаковка, в представите им новото е нещо, което ще ги направи по-различни. Но не и по-добри. За добрината рядко се говори и още по-рядко се мисли. Но... да тръгваме ве ...

От лявата страна на бара, гледам,
от час ме флиртка някаква мадама.
Не е, май, никаква мадама туй,
а най е някой батко с мека китка.
Какво да правя? Яко съм фиксиран ...

Макар и в центъра, градската градина беше почти празна. Хората бързаха по своите работи, а бе и обедно време. На пейки по краищата три баби си бъбреха, младеж говореше по телефона, а двама дядовци с бастуни се грееха на кроткото слънце.
На три от пейките, разположени в кръг около централната леха, с ...

Трака-трак. Осем и осемнадесет. Влакът закъсняваше с три минути. Дъждът над Стокхолм не беше просто вода, а сива, течна апатия, която се лепеше по прозорците на вагона и размиваше света навън в безформени петна. Седях на абсолютно същата седалка, на която седях вчера, и на която щях да седна утре. С ...

Спиш ли? Ставай! Вън е лято
слънце ярко, топлина
и политна птиче ято
рано, рано сутринта.
Буден посрещни зората. ...

1.Станислав
Дните му бяха просмукани с вина. Нощите с кошмари.
Тази вечер Станислав сънуваше. Алекс отново беше в съня му – човекът, когото беше убил.
Човекът, чието тяло беше заровил в горичката.
Сънуваше дърветата. Алекс пълзеше към него – висок, с дълги ръце, силен и отблъскващо грозен. В гърлото ...

От рано слънцето изгрява,
показва се на хоризонта чист,
лъчите си разпръсква и пленява
света с портрета си златист.
Тези силни, огнени лъчи ...

Когато се разхождаш с внуче, това го правиш от сърце. Важна е разходката и внучето. Нищо друго не е важно.
Само удоволствието, че се разхождаш с внуче.
Когато извеждаш за разходка куче, пак е радост.
Излезеш ли сам на разходка, тъга е. Сякаш си извел сам себе си.
Но на разходка - едва ли. ...

Гледащите невиждащи
Защо мислите, съм се захванал
с тая тежка, непосилна задача -
между Отвъдното и Реалността щастлив и отчаян
да се чудя на границата между два свята, ...

Голи идваме на този свят —
Непораснали са ни крилата.
Бдят и грижат се за нас —
Те, Ангелите на Земята.
Забравили за своите крила — ...

В небесния ти дом е тихо, мамо,
и ангели ти пеят днес „Честит“.
А тук, под хладното и земно рамо,
копнежът ми по теб остава скрит.
Рождена дата... Тихо паля свещ ...

Непотърсената нежност
се изръси изведнъж
от небесната безбрежност
в облик на пороен дъжд.
Капе, капе, капе сляпо ...

Всички тъгуваме
по някого,
събираме парченца от души
на хора — хербарии.
Колекционираме минало — ...

Старите картини се покриват
със прах от минали звезди,
и виждат как пред тях загиват
безброй копнежи и мечти.
И ето - поколения отлитат, ...

Не съм ти никаква. Не си ми.
Познаваш ме и не дотам.
Дори ръка да ти подам,
ще е защото не върви ми.
Не са ми нужни, не, не са ми ...

Всеки рита
друг с копита,
без да пита,
като слава
величава. ...

Един човек вървеше през света
и носеше въпроса като камък.
Във всяка чужда истина търсеше врата,
а зад всяка врата още една загадка.
Попита мъдреца: „Къде е смисълът?“ ...

Есенни листа са очите ти,
Юни още виждам във тях.
Красив водопад са косите ти,
бих плувал отново сред тях.
Ръцете ти - лунни пътеки, ...

И месец септември през тази година
морето бе много “солено”.
Преминах на водка след скъпото вино
и зяпнах встрани отегчено.
Потърсих дефекти в една млада дама ...

Какво става с теб напоследък,
нито ме обичаш, нито ме оставяш…
Държиш ме близо до сърцето си,
а после тихо ме отблъскваш.
Нито ме обичаш, нито ме даваш на друга, ...

Недалеч от Театралния площад в Санкт Петербург се намираше дворецът на князете Лебронски. Последният от тях почина още през 1829 година, твърде млад и без да остави наследник. А там, тридесет и шест години след това, продължаваше да живее неговата вдовица, която не се омъжи повторно.
Княгиня Зинаида ...

Животът е
едно сърце
и способността да пускаш.
Дланта прилича на сърцето —
свива се, отпуска се. ...

Три български бригади на "Главболгарстройекспорт" строяха новото Депо за локомотиви в Ростов на Дон. В една от тези бригади Дончо беше назначен като технически ръководител на релсов път.
Естествено, още първите два месеца след пристигането си, на Дончо беше необходимо да се запознае с битовите и кул ...

В края на нивата имаше старо кайсиево дърво. Изкривено, понесло ударите на времето, то стоеше въпреки годините си гордо, разперило мощната си корона над синора. Беше отрупано с плодове, родило беше, сякаш още живееше в първата си младост. Много от тях бяха накапали по земята и от разпуканите кайсии ...

Безпомощно следя таз' лудост,
която пълни новините със съсиреци,
която прави неуместна всяка мъдрост
дарена ни от Бог в онези свитъци,
които (трябваше) да бъдат наши пътища, ...

Във времена на тишина и тайни скрити,
когато истината се продава на парчета,
един човек излезе пред тълпите
и каза думи, взети от сърцето.
Ивелин — с лице пред хората застана, ...

Танц
Танцът е движение всяко
Наше, в нашия живот.
Всяка дума, всяка мисъл.
Той е вечната утеха, той ...

Почакай, Слънце,
не бързай да залязваш.
Погрей ме още с твоите лъчи.
Огрявай с нежност всяка моя мисъл.
Погрей си още, денят ми продължи. ...