Не беше млада, но с пищни клони,
които протягаше все към небето.
Аз ли бях малка, тя ли огромна,
но край Дунав свободни бяхме и двете.
Живителен сок от корена до върха ...

Пътеводител
Сънища, картини разни,
От деня-ноща на разумния
Човек - те пътеводител са.
Обединител-съединител ...

Истина ли е това? Не вярвам!
Всяка глътка въздух ми тежи.
Свещичка в църквата запалвам —
ледена тръпка по мене пълзи.
Животът ни поднася изненади — ...

СТИХ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
Ще си тръгна. Без шум и фанфари,
даже сянката своя ще скрия.
Някой ден, може би в Януари,
ще ме глътне неземна стихия. ...

Ще счупя крехката надежда,
закичена в витрината на самотата,
до вчера имаше любов, но днес със камък във ръката,
безсънно крачи болката човешка
и сочи с пръст и търси грешка. ...

Денем търся своя път към Бога,
дяволът ме буди в тъмна доба.
Две стихии борят се в душата —
гълъб бял и тигър до стената.
И сълза съм, скрита в самотата, ...

Това което прозрях в онова далечно време, наречено младост, е, че смисълът от съществуването на човешкия индивид се състои в това той да достигне до такова разбиране за нещата, което е диаметрално противоположно на постиженията на цялото човечество за цялото му историческо развитие. С една дума - см ...

Днес муза няма да те нарека,
макар че силно ти ме вдъхновяваш.
Пред мен безспир си нежната река -
и хем си тук, и хем ме отминаваш.
В душата ми мечти превъплъщаваш ...

Кратуна люшка,
пиянер се клатушка,
дърво намушка.

Тишина
Нощ е.
Навън е тихо.
Птички пеят насън.
Кола минава, ...

Коя съм аз?
Онова красиво цвете, което в плевели расте
и от бурени големи не може да се отърве?
Коя съм аз?
Една звездичка на небето, една прашинка в свят голям ...

От малка, уви, ни после нататък -
не ми е обещавано, щастие...
С добро и грешки животът все бяга,
на Бог благодаря - праведния -
взех полагащото ми се до сега... ...

Колко клетви за вечност, до гроб,
е изтрило морето от пясъка,
колко думи вълните в галоп
са отнесли далече след залеза...
А след него е само забравата ...

Observe patiently the way August hides it's luminescence,
absorbs it's magic through the veins of our town,
going back in time, conquering places,
searching for the last tone to catch the sound.
And it looks like we were here before ...

Към теб пролуки вече аз не търся,
че тих капан е всяка тясна ниша.
От бързането си ще се отърся
и търпеливо любовта ще диша.
След дъждовете сам нагазил в киша ...

И може би усещат ме студена,
и може би изглеждам променена.
И някак ледена на тях им се явявам,
а огън в себе си все още съхранявам.
А толкова копнея за дълбоко, ...

Ой ле-е-е-е, Света Елено ле-е-е-е!
Ой ле-е-е-е, Свети Костадине, тейко ле-е-е-е!
С не прехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа Мадона.
[ПРИПЕВ – в хорово изпълнение:] ...

Беше късен преди обед и малката група от яздещи напредваха на север, по главния път все по-далеч и по-далеч от сигурността на големия Джак-ран. Мистър Дък бе първи и водеше колоната от осем човека с него включително. Зад водача бяха Грен и Лиза на своите коне и се оглеждаха из околната джунгла, а за ...

Един агент на руския сатрап:
доносник наш от времето на Тато,
отново ни се прави на ербап,
пак плюва по Европа и по НАТО.
Дочуе ли го някой ще реши, ...

Един агент на руския сатрап:
доносник наш от времето на Тато,
отново ни се прави на ербап,
пак плюва по Европа и по НАТО.
Дочуе ли го някой ще реши, ...

Моят син е на четʼри години
и сега опознава света.
Той рисува красиви картини
и мечтае чудесни неща.
Непрекъснато той ми задава ...

Между звездите стои човекът сам,
не цар на вечността, не прашен храм,
а миг от светлина върху безкрая,
въпрос, който дори небето не познава.
Той гледа нагоре — към мълчаливи светове, ...

Там,
където свършвам,
започвам Аз -
тази, която не съществува,
не присъства, ...

Гледаш снимки до три през нощта,
снимки, навяващи само болка и тъга,
снимки- останал спомен за вечността...
Спомени за онези щастливи времена,
спомени, белязали моята душа, ...

Отрече те, сто пъти отрече,
сърцето. Двеста пъти те зачерква,
а после... пак безсънната ми вечер,
небето ми превърна в тиха черква.
И мислех само: Неин е. Отколе. ...

Не бързай още... малко потърпи.
Ако ли не – ти влюбвай се тогава.
За минали любови не скърби.
Той, корабът, предателски отплава.
Оковите на спомена счупѝ. ...

пак порой / 3
гнездото на щъркелите / 8
по-здраво от покривите на съседите / 13
/ само да напомня ..."фибайку" - броят на сричките съобразно числата на Фибоначи , т.е. доближава се до съвършенството на т.нар. "златно сечение" /

Заповед на народния комисар на отбраната на СССР от 28 юли No 227
И. В. Сталин
Врагът хвърля на фронта все нови и нови сили, и без оглед на големите загуби, които търпи, се устремява навътре в Съветския съюз, завзема нови райони, опустошава и разорява нашите градове и села, насилва, граби и убива съ ...

Понякога се случва да останеш сам...
Напълно изоставен....
На барикадата - почти като Йохан....
Но щом си още жив и здрав - стоиш изправен....
От никого неподкрепен или дори разбран... ...