НА ИЗТОК ОТ РАЯ
Отгледах мрак. И се разсъмна.
Презрял се пукна тоя плод.
Разбрала съм, че най е тъмно
пред изгрев в сивия живот. ...

Вечерта пристъпи тихо и проникна през прозореца ми като неканен гост. Докато мислите ми блуждаеха, ръката ми посегна към телефона. Реших да хвърля един бърз поглед на социалните мрежи с надеждата, че ще осмисля текущия момент. Забелязах нещо, което ми направи особено впечатление. Сякаш алгоритъмът м ...

Ставаш, гримираш се, бързаш,
пиеш горещо кафе и излиташ.
Шофираш, изгрева забелязваш,
анализираш, че даже планираш.
Пристигаш, работиш, себе си лъжеш- ...

Щастието ми - с условия,
спокойствието пък - завзето.
То е розов нож с кристали,
който стискам в острието.
Нека капе кръв по пода ...

Паноптикум безкраен
от случки, бях аз
розови мраморни
колонади
около белия храм ...

Издраха те нащърбените тръни –
наследници на хиляди вини,
и с пламнали в условности очи,
пристъпваш ти самотна през съня ми.
Сърцето ти безкрайно дълго плака, ...

Балона весело надува
един усмихнат господин.
Той цяло лято ще лудува
далеч от твърдия си чин.
Изпънал бузки, зачервено ...

Стиснахме си ръцете, направихме договор.
Аз не съм огънят, когото търсиш.
Ти не си скалата, на която мога да се опра.
Направихме избор да се обичаме, макар и за малко.
Да намерим утеха от откъснатото човечество на случващия се живот. ...

Прозорецът я чакаше с години
в роклите на няколко сезона,
листата по решетките му фини
вехнеха в цигулкова агония.
И когато тя накрая се прокрадна ...

Бръмчи харемът повече от кошер,
че готвят се ханъмите за бунт.
Девизът е – ,,Тъй повече не може!“
и бой изяде главният евнух.
Султанът тук година не припари. ...

Животът е подарък на човека,
това се знай от памтивека.
Дали Господ ни го подари
или подарък е от рой звезди?
Аз знам, че има друг живот ...

Навсякъде пари ти искат,
навсякъде те лъжат, стискат.
От рекети и от грабежи,
не те оставят тез “младежи”.
Коли, апартаменти, вили ...

Пия. Пуша. Пия. Ям. Танцувам.
Сядам. Черпя. Смея се. Крещя.
Ставам. Удрям. Губя се. Сънувам.
Мисля. Търся. Яд ме е. Мълча.
Питам. Пренареждам. Искам. Зная. ...

Нищо със себе си няма да взема,
щом тръгна по черния, сетен предел.
Ни слава, ни дом, ни корона от време,
ни камък, ни злато, ни земен дял.
Ще тръгна без име, без плът, без одежда, ...

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...

Руснаците не могат без война.
Враждуват със съседните народи.
С войни забравят тежката воня
от блатото на своите несгоди.
Живеят във отдавна рухнал свят. ...

Мокрите ти гащички, уви,
не са следствие на моя чар...
Даже и за мен не мислиш ти,
или, въобще, за мъж, креватен звяр...
Просто чух те, плю на общината, ...

Обичам те без спирки и препятствия,
без сложни, многолистни пируети
и миговете са килим от щастия,
където минеш, после всичко свети.
Срез гъстите житейски безразличия ...

Едно среднощно пролетно небе
изплаква цялата си мъка земна,
а впрягът на небесните коне
пречупва с ярост стремената медни.
… и чак ми иде да заплача с глас, ...

Що е благоденствие и има ли то почва в... пестеливостта?
„Консумизмът е имунната система на световното общество срещу вируса на фанатичните религии.“
Норберт Болц, „Консумистически манифест“
„Икономията е майка на мизерията“ е популярна фраза, ала най-малкото е поне леееко притеснително, че сякаш (п ...

Излей си душата аз няма да плача
Не останаха сълзи в мен
Дадох ги за грешните
А сега за теб ме боли
Събирам всичко навътре ...

И в последните си дни
ний все пак не сме сами
а събрани сме във ято
Братя в братството крилато
И готови сме за път ...

Като се понатрупаха годините, усети как силният,пъстър, жив, привлекателен, вълнуващ и обещаващ свят се дръпна от делника му.В началото, почти несъзнателно, усещането започна да се избистря и една ветровита нощ с ококорена луна видя в съня си как се съсече живота му.Разсечени се разлетяха в различни ...

Когато автобусът остави Мина на разклона, беше късна привечер — от онези часове, в които светлината се държи така, сякаш не иска да си тръгне, но няма избор. Шофьорът затвори вратата и потегли обратно към града. Прахът се вдигна и за миг закри пътя, сякаш селото нарочно не искаше да запомни как се с ...

Един ден ще четеш всичко това,
но не ще помниш кой съм, откъде съм,
какъв съм бил,
за какво съм мечтал,
колко съм се борил и тъжал. ...

Излитам във синята вечност,
по пистата сякаш безкрайна.
Земята е толкова далечна -
като зашифрована тайна.
Десетки прибори гледам. ...

Сега е много модерно да се говори за турско владичество. Робство нямало. Кириак Стефчовците са се разшетали и изпълняват поръчки отвън - щедро спонсорирани от външни централи със Соросоидални профили. Правят се анализи с цел научни обосновки на новата терминология. Пишат се лъскави томове. За жалост ...

Рисувам те навсякъде с любов -
в действителност, в мечтите и в съня,
и твоя образ винаги е нов,
и все си ти - любимата жена.
Не те затварям в рамки от дърво - ...

Ветровете на зимата люта
тъй безмилостно вият навън
и молитвата моя нечута
се разтваря, подобно на сън
на бленуване сладко следобед, ...

За теб, любов, са тези редове –
ти си мъжът на моето сърце.
В очите ти, щом тихо погледна,
откривам дом за моята душа.
Характерът ми – бурен и сложен – ...

Поляга пак на хълбок вън
нощта. Звезди в косите носи,
през рамо хвърля поглед кос и
превръща хиляди въпроси
в един красив, несбъднат сън. ...

ЧАСТ 2
През деня явно докато върша каквото трябва да свърша съм се отнесъл и честно да си призная бях забравил какво съм обещал снощи. Но на вечеря той ми напомня.
И отново ме кани два часа преди полунощ да го посетя.
Няма как – отзовавам се на поканата.
Съответно ми заявява, как Калояна е при нас и ...

[Verse 1]
Да, този блус е спомен за онзи далечен ден,
когато се видях с нея. Беше тихо, почти нереално.
Очите ѝ светеха топло, като към добър, верен приятел,
а моето сърце мъждукаше – като стара лампа в коридор. ...

Иванчо: Тате, вярно ли е, че всички жители на Шумен ще гласуват за Румен Радев?
Бащата: Вярно е сине.
Иванчо: А защо тате?
Бащата: Защото ще им пусне една вода!

Песен ми такава избери,
да ми бъде благ мехлем на рана,
да поискам с тебе да остана,
да не тръгна – скитница в зори.
Вече наизуст навярно знам ...

Посвещавам на Богинята Афродита!
Брегове,
окъпани в сияние вечерно,
очакващи нощта,
дарете ме ...

Навън тъй ярко слънчицето свети
и думите разглезено край мен
промъркват тихо пролетни сонети,
блести снегът. Прекрасен зимен ден.
Прегърнал нежно сребърната лира, ...