Quiero escribir sobre la gente valiente
que trabaja en el frío y el calor
y a quienes vemos en los altos andamios
y a quienes llamamos "hombres pájaro".
El gremio me miraba con ironía: ...

Полето отворих, отворих полето,
през светлина цялото ми се откри.
С него свързах звездите в сърцето си
и за трансформацията своя напълно се открих.
Отворих полето, полето отворих, ...

Мига.
Пробуди ме щастлива, но и нежно ме прободе.
И се търколи...
Като капка нежна, бистра.
Като моята сълза. ...

Сред шум от думи и чужди мечти,
аз търся пътя към своите следи.
Не искам маска, не искам лице,
което крие истинско сърце.
Ще падам може би хиляди пъти, ...

Сигурно съм задрямал, слушайки разказа на дядо. Усетих как една ръка ме разтърси леко. Отворих очи и с изненада установих, че съм се излегнал на сламата. А над мен зелените листа на дъбака шумяха и танцуваха, подмятани от вятъра. Изправих се. Главата ми още беше замаяна от съня. Разтърках очи и погл ...

Със стари курви, нов бардак:
Днес няма как да стане!
Народът иска свеж юнак!
А не менте по пладне.
Тук всеки чака нов герой! ...

Цяла нощ въртях се, зная,
без да мигна миг дори,
от прозореца на мойта стая,
гледам едрите звезди.
Във килера, сам увиснал, ...

След работа Симона се отправи към бара, където вече я чакаше компанията от обичайните заподозрени. Дори бяха ѝ поръчали любимия коктейл.
Наближи 23:00, и Симона се раздели с приятелите си с оправданието, че с една приятелка щели да качват Черни Връх сутринта и искала да се наспи хубаво преди това. Т ...

Не очакваше да си тръгна, нали?
Да се хвърля от тези високи скали?
Сама да си сложа прободни рани?
Сама да се предам на черни врани?
Вярваше, че си ме хванал здраво, ...

Вече гасне, вече гасне
в залез слънцето отчаян.
Беше младо и прекрасно –
старец е сега незнаен.
Ще потропне, ще потропне ...

Вълчицата в гората е обречена-
ако е сама от подкрепа има нужда-
Ала ако в овча кожа е облечена-
Тя в глутницата сред своите е чужда.
Душата ѝ от болката се превива ...

Хвърчат годините май на скокове,
не бързаме ние, а животът...
Тъй кратък е той и все ни напомня
за смисъла - в полза на хората...
Дали не забравяме, тук сме гости, ...

В прегръдката на слънчев лъч
започва днешния ми ден.
И пъргав, весел шарен кос
ми казва бодро добър ден.
И цветенце ми прави реферанс, ...

Душите са различни.Моята е такава.
Огнено кълбо в средата на нищото.
Пустинята на всички кръстопътища.
Прах в очите на непознати.
Звезда в нощно небе. ...

Вълчицата в гората е обречена-
ако е сама от подкрепа има нужда-
Ала ако в овча кожа е облечена-
Тя в глутницата сред своите е чужда.
Душата ѝ от болката се превива ...

В магията аз вярвам. Самоцел,
не е животът. Нужда, глад и жажда,
навред край нас е чудесата вграждал,
сред тръните цветя уханни вплел,
един магьосник - щедър и умел. ...

_ Добър ден какво ще желаете?
_ Добър ден! Ние относно коалицията на желаещите…
_ Желаете да се запишете?
_ Не! Ние няма да участваме в коалицията на желаещите, тъй като там има желаещи нежелани от нас..
_ Желаете да се отпишете? ...

Последен дъх пое
и издиша го живота…
А молехме се от все сърце,
да запазим те!
Четях ти стиховете мои, ...

Взех си беля на продраната шапка,
дето ми варди главата,
че ти допълних последната капка
в чаша, с простъпки налята.
Пустия нрав на полвинката моя, ...

Пет години са само миг,
но къса се сърцето с неистов вик.
Боли, скърби!
И болката не преминава,
като вчера споменът се съживява. ...

Отдавна спрях да виждам хората.
Само човешкото в тях виждам.
Онова, което усмихва в тъга.
Защото минава зад нея,
избутва я настрани ...

С времето учиш, че светът навън си го има, дори и ти да не участваш в него. И се движи с онази същата скорост, която замайва глави.
С времето учиш, че да се побираш в чужди представи те смалява. Дотолкова, че да си чужд на себе си.
С времето учиш, че противно на онази уж страшна, раздираща болка, в ...

Срещнах се с болка.
Рани ме отляво.
Плаках, не можейки
рязко да стана.
Пълзях и на длани ...

Едва ли един живот е достатъчен за да пребориш миналото, защото в един момент и самият живот става минало.

Welcome into Babylon!
Here is my virtual home.
Welcome to the century new.
Here we are, I...
and the Artificial Intelligence too. ...

[Verse 1]
Пееше пясъкът. Ти ли догони ме?
Нашият дъх нарисува кубе.
Пак прожектира в душата ми споменът
снимки от цъфнало лятно небе. ...

В паметта на кръвта,
е заключен кодът.
що подпира сводът,
на човешкия възход.
Без тая памет ...

Любов е... когато ти си избран,
само ти... сред множество шумно.
Когато случаен лъч на теб се е спрял
и забило е сърцето ти лудо...
Без гръмки думи, е вълшебният миг. ...

От Африка дошъл е първият човек
така науката ни убеждава
но днес оттам приижда страшен пек
и от небето лъха на жарава.
Бетонните панели не изстиват даже вечер, ...

Да започнем с въпросите
Млад мъж е призован да даде показания под клетва пред съдия. След рутинно-деловите процедури следователят започва разпита:
- Знаете, че този човек тук е съдия. И че сте под клетва - нали!?
- Да знам!
- И че трябва да говорите истината и само истината. Защото от това зависи да ...

Като разпилени от вятъра прашинки
бягаме цял живот… Бягаме. Бягаме…
А после се чудим защо сме бягали?
Когато установим, че сме се въртели
непрекъснато около едно и също ...

Дупе клати
като пате
малко таралежче.
Този смешко
непослушен ...

Щом слънцето ще ме събуди
за летен и щастлив живот,
денят изглежда ще е чуден
с усмихнат палав морски ход.
Сърцето ми с възторг ще учи ...

– Истина е, Ваша Милост, колкото и нелепо да звучи – увери го генерал Беркинстер. – Златото е много, дори за офицер от кралската гвардия.
– Откъде го е взел тогава? – попита Анторн, въпреки че вече се досещаше за отговора.
– Това не мога да кажа – генералът отвърна навъсено.
"Вие не, но мисля, че аз ...

Какво ми трябва? — Чаша старо вино,
гъсто и червено като прииждащ здрач,
да ме опива бавно и невинно,
и да разпалва спомени в мене пак.
Приятел верен, с топъл смях до мене, ...

Тодор седеше на шофьорската седалка на колата. Двигателят още работеше. Погледът му беше зареян някъде напред, напълно разфокусиран. От устата му стърчеше наполовин изгоряла цигара. Пепелта висеше от нея, прегърбено, сякаш крепена от магия.
Фаровете осветяваха вяло горската пътека. Единият от тях пр ...

Стана случайно - в предишната зима,
срещнах се с моята бивша жена.
От дума на дума, след каничка вино
тя малко внезапно мe пожела!
С радост откликнах на тази покана: ...

Стана случайно - в предишната зима,
срещнах се с моята бивша жена.
От дума на дума, след каничка вино
тя малко внезапно мe пожела!
С радост откликнах на тази покана: ...

На черно бяло поле мълча,
срещу себе си седнах без съдия.
Едната ръка мести надеждата,
другата страха.
Царят е гордост, ...

в петно мастило
на белия, празен лист
нула като луна
моментна слабост
щората пропусна лъч ...