Забравила света,
изпаднал почти в делириум,
неподправено танцува петъчната вечер.
В зениците й слънчеви
ламбадно спускат се ...

Нашият 24 МАЙ
Пееща слънчева светлина
спуска се от небето,
духът ни лети в синева
и радост тупти във сърцето. ...

Знаеш ли, имам чувството, че през живота ми повечето хора минават само за да си откъснат парче от сърцето ми, някои по-малко, други грабят с пълни шепи, докато не взеха всичко. Ето така станах безсърдечна и се боя, че докато не се намери някой, който да ми даде част от своето сърце, едва ли ще зная ...

Защо
Как да те забравя,
когато в мислите те срещам?
Как да те намразя,
когато всяка моя клетка те обича? ...

24 май е днес, българино, празнувай,
напук че тук бездуховност царува!
Светъл празник на знанието е днес,
но малцина към наука имат интерес.
Чалгата, а не книгата в България е на мода - ...

"Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: събуди ме вчера..." Калин Донков
Аз мога да пиша за тебе на тъмно,
и мога на гладно да светя.
Обичам те вчера, преди да се съмне ...

Наричали Черно море гостоприемно,
помъдряла стихия, Понтос Еуксейнос -
с бронзовия изгрев на скулптора Каламис,
с Аполон, строг, бдящ над неговите брегове,
статуя, трийсет лакътя към небесата, ...

Може ли да те открадна?
Поне за миг или за ден.
Може ли да си измисля една лъжа,
във която ти си с мен?
Може ли от някой по-дарен, ...

Ще бъдеш и ти
Защо използвате перото,
за да клепате среброто,
нима завиждате - не би,
какво и от кого ще Ви?... ...

Ах, живот, защо към мен си тъй жесток ?
Чувствата, в сърцето са ми свити.
Мислите обливат ме като най-бурния поток.
Действията ми, като юмрук са свити.
С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни, ...

Обичам те, защото винаги си бил до мен,
винаги когато съм имала лош ден.
Обичам те, защото ти си топлина,
която не спира да ме топли в нощта.
Обичам те, защото винаги си ми помагал ...

Искам да изляза,
отвори ми!
Искам да изляза,
помогни ми!
Искам да изляза, ...

В Забрава
Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати. ...

Зад източният бряг на тишината
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северния склон на снеговете ...

След огън
и тъма.
Небеса от
нежност –
сливат се ...

Просто ме помилвай
(в памет на мама)
Оглушавам понякога, оглушавам -
от ръждивото скърцане на люлка…
Сред спомени се запилявам ...

Невалидна парола или грешен потребител? Достъпът ми е отказан, а уж отивам на същите места. Нищо вече няма да е същото, времето изтече, а следите от него капеха като от пясъчен часовник. Предел е някакъв - поредният. Уж се въртя в кръг, но и излизам от кръга - за малко. Мечтая да съм далече, а имам ...

Господи, защо не чу молбите ми?
Рики, папагалчето, е мъртво...
Пусти са без него дните,
без гласчето весело и звънко...
Рики, мъничък, така ми липсваш, ...

"Прошката - това е ароматът,
който цветето изпуска,когато го смачкаш..."
Прощавам ти и грубостта,
и неразбирането...
И отблъснатата си протегната ръка ...

СКАЛАТА ПРОСТО Е СКАЛА
Видях една скала.
Досущ приличаше на тебе.
Студена, сива и сама…
Под нея бряг, зад нея – време. ...

Генка Богданова
Работя като медицинска сестра в Дом за стари хора…
- Е, и? – ще свие някой недоумяващо рамена. - Какво толкова интересно има в това, че някой работи като обикновена медицинска сестра и обгрижва стари хора? Професия - като професия.
Така е. Но през тези десет години, откакто съм сред ...

Докосваш ме...
и тялото ми в миг
във жива струна сякаш се превръща!
А пламъкът на моя див копнеж
започва тялото ми бавно да обгръща. ...

ОСЪЗНАВАНЕ
Поредната илюзия си тръгна!
Застрелян миг. Затръшната врата.
Защо се смея? Защото ми е тъжно!
В ръцете ми – изкуствени цветя… ...

Минавам през тълпата,
погледите падат върху мен,
оглеждам се без посока,
в търсене
на някого, ...

Убивай ме. Убивай ме с любов..
нека само бъде споделена,
до мен заспивай всяка нощ,
милвай ме като мъничко бебе.
Да се родя.. в своя изгрев нов.. ...

ДУЕЛ
Очаквах тази среща със живота си
,
но я отлагах като маловажна и излишна,
обичахме се и красивото, каквото бе ...

Прага
Пътепис-есе
Някога, толкова отдавна, че чак ме е страх да пресметна преди колко години, в една хладна пролетна нощ случайността сблъска мен и група приятели в центъра на Прага с едно видение. Тогава това изобщо не беше видение, а си беше една абсолютна реалност. Но с годините споменът за него ...

Вълчицата в мен
Събуди се вълчицата във мен,
защото ме отхвърляха стократно.
Преминала през школата на Дзен,
до болка си подостри сетивата. ...

Горчивата чаша
Да отпиеш пълната чаша
на нощната горчива самота.
Животът ти, объркан като каша,
забрави свойта красота.... ...

Държеше ме за ръката, докато вървяхме. Каза тихо:
-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!
-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато ...

44/ДУМИ ЗА ДЕТСТВОТО МИ
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете. ...

Сърце,
идея нямам как болиш,
когато те облъскат ветровете...
Откъснат е езика – не крещиш
в далечното светулково просветваш. ...

Моят клас се пръсна по света
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат, ...

Върви Си
Върви си в твойта градина,
при твоите приятели безлични.
Не тъпчи върху мойта крепост
с думите ти така цинични. ...

СТРАНА СЛУЧКА
Влакът се люлееше от едната страна на друга, чуваше се трака–трака, трака–трака, огромни стоманени колела натискаха релсите, стържеха метала. Единствено на железниците може да чуете такива звуци. Като че ли чудовище искаше да излезе от оковите си и да навакса закъснението, коeто беше в ...

Константин
наречен Кирил
в бъдното напред
се взирал
и прозрял го ...