Заспивам
с нежна милувка за теб
с дъх опитвам от твоите алени устни,
галя снагата ти с поглед стаен,
да не дишам, ...

Поглед замъглен късно вечерта
Сънят отсъства пак до края на нощта
Сладък студ прокрадва се по моите устни
Първо лед, а после отлежали спомените вкусни
Нещо те придърпва силно в мъглата ...

В М Е С Т О Д А С Е П О К А Е Т Е
Да не се срещнем, решихте.
Защо? Какво ви направих?
От себе си вие се скрихте,
чиста аз пак се изправих. ...

Под синята камбанка на синчец,
между тревички ниски и зелени,
прописа поетичния писец
за мойте думи от небе свалени.
На страница по пролетния лист ...

Мъжът за миг се замисли, погледна прясно окъпаната буренясала градина пред себе си и като проблясък в главата му се появи силен спомен от преди повече от двадесет години.
Малки пръстчета пробиваха упорито дупки в мократа пръст покрай леко оранжевеещия се морков. Калта се набиваше все повече под нокт ...

Като мисля за теб, сълзи роня
и едва ли ще ги изгоня.
Като луна сияеш в моята нощ -
любов далечна и без мощ.
В мрачната тишина ...

Събирай се, душа
Защо на дребни късчета живееш?
Защо на малки глътки дишаш?
Забързана във слънчевия ден,
пред бледата луна копнееш. ...

ПЪРВА СРЕЩА СЪС МОРЕТО
Когато бях на двадесет години,
морето аз за първи път видях,
вълните му, водите сини...
От морско слънце бях огрят! ...

Между пранета от мокри чаршафи,
гледам как баба с приятелка лафи.
Малко нагоре отново екран
и силует във фейсбук заврян.
В ляво си чатят. В дясно е клип. ...

Планираш ден след ден бъдеще прекрасно,
а тънеш, ден след ден, в мизерия ужасна,
искаш да постигнеш нещо, но ти
до гуша си затънал в своите мечти.
Опитваш ли да изплуваш от тази кал, ...

Представях си нещо
и в него аз вярвах,
макар че за него
да нямах представа.
Ала съм вече ...

Музика, аранжимент и изпълнение Апостол Апостолов.

Беше среща случайна
в полунощ във влака.
Такава банална,
но разбрах, че теб чакам.
Не, не помня лицето ти, ...

Днес огньове завихрят следите ни
някъде някой танцува с икони
ти ли си тръгна... аз ли... не питай
просто жарава душата ми рони...
Празни постели жигосват ме нощем – ...

И спомените имат сенки...
И в тези сенки знам, ще се изгубя,
но са добре дошли!
Защото търсейки се, ще открия
блатните кокичета от стария ми дом, ...

Сън било
Сънувах свързване със теб.
Сънувах двама ни политнали.
И, стиснал твойта в мойта шепа,
летяхме като изтребители. ...

Керванът си върви
Керванът си върви, живот пустиня,
в очите отпечатък от мираж.
Зад гърбиците ронят се години
а пясъците стават техен страж. ...

Благословена
Елена! Благословен
Константин! Амин!
...............................................
Благословени ...

Кой ти даде право
безпричинно мислите ме да крадеш?
Препускаш и към сърцето ми направо,
още малко и със него да се заядеш.
Но и аз виновен съм, глупака. ...

Като пустинна роза аз съм сам
Сам сред нищото
Никому ненужен никому неважен
Боря се за капчица вода
Вода прокапала от любящо сърце ...

Това е едно парче,което написах за един мой приятел блусар.В интрото има фрагменти от негови песни,така,че ще се сетите кой е той. :)
Музика,текст,аранжимент - Никодим
Соло китара,хармоника - Краси Табаков
Ударни -Емил Тасев
бек вокали -Владилена Василева ...

Едно от първите ми произведения.

Самият бог ехидно ми се смее:
- Не виждаш ли, че вече не ти вярвам.
Наказах те по-лошо от злодеи,
защото с троицата се изгаври.
Така е, знам и сигурно му вярвам. ...

Вечер до Хеопсовата пирамида
Дочакала до Залезът и в него,
в космичната безкрайна нищета,
превита от разтапящата жега-
Пустинята се влачи към нощта... ...

НОВ ЧОВЕК
От утре ще съм вече нов човек.
Ще се откажа от вредните навици.
Замислям го още от предния век.
Не понасям ироничните намеци. ...

Wastelands
Uh!
This is war with no weapons,
Marchin with no steppin,
Murder with no killin, ...

Къде сме ний
Пак поглеждаш ти към тях,
търсиш своя звезден прах,
колко много са, нали?...
Можеш ли ги преброи?... ...

I want to tell you, that I want you,
I want to tell you, that I miss you,
I want to tell you, I wish you we're here,
I want to tell you, that I want you near.
I want to tell you, that I love you, ...

„Надежда - други златни рибки няма.“
В. Чернев
Скъпи мой, тъй добър и далечен,
плаче дъжд и е тъмно навън...
Само вятърът в тъжната вечер ...

Вървя сама и бавно под дъжда,
студени капки галят ми лицето
навън отново спуска се нощта
и тъмнина обвива пак сърцето.
Спокойно е, и тъмно... красота! ...

Просъница
В един и същи сън
сънувахме, до изнемога:
дълга, честта, страстта,
копнежите по Дявола и Бога. ...

Почти нечут среднощен стон
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред, ...

Бе Красиво
Виждаш го да расте тъй диво,
цвете така мило и красиво.
Откъсваш го да е във ваза изгнило,
хвърляш го огорчен, че е загинало. ...

Чувствам се като престъпник,
крадейки от спокойното му спящо лице.
Успявам да докопам отражението му,
заспалите му очи ме карат да се усмихна
и макар и аз още да спя ...

Говори ми!
Разбий тези стени -
помежду ни -
отдавна са глухи за вопли.
Ден след ден нокът ги чопли - ...

Стрелкащи се от зори до зрак
импулси в мрежички от мисли.
Като експресчета. И нощем пак -
немирни, непокорни и улисани
във чудото, наречено Живот, ...