ЕДНА СВЕТУЛКА МИ ОСТАВИ ЗНАК
... нали ще свърши всичко изведнъж, и сетне никой няма да ни помни,
нима се помни пролетният дъжд, надвесил над градчето леки стомни,
трептежите на лятната трева, бръмчежът на пчела в чашле на цвете,
свистеж на гмежни птици в синева, разперили си над света крилете, ...

Грен се свести и отвори очи, очаквайки да е в постелята си, в палатка им с Лиза, в ранна утрин. За негова изненада обаче, видя над себе си облачното небе и тревожните лица на магьосницата, Корнел, Рикен и мистър Дък. Капки дъждец падаха по лицето му, а на обърканата му, замяна глава й трябваха някол ...

Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...

ДОБРИЯТ ДУХ
... понякога долавям гласове,
които ми нашепват от Безкрая,
че подир мен Добрият Дух снове –
да пренощува в топлата ми стая, ...

Какво деюре виждаш в секса,
О’ драги ми смехурко кисел?!
Нагон, а след нагона червей,
в това ли трябва да е вица?!
Какво задоволи в душата, ...

Мислите си ги споделям
без значение дали
има полза в тях, или
мъдрост капчица в тях нямам.
Тоест, даже шашкании, ...

Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...

Ще дойдеш,като ласка южна
и ще събудиш младостта в нас!
Ти си за душите жадни нужна,
щом пойни птици извисят глас.
Ще се завърне радост в България, ...

Представите разпадат се напълно.
Душата ми миражите кълве...
Животът от животно е погълнат.
Представих си, че още съм дете.
Представих си, че моите неволи ...

Б Е З Р А З С Ъ Д Н О
Да ме извиняват личностите с наднорменото тегло,
но те за мен всичките са материалисти,
това е естествено природно дамго
за тяхната алчност,плод на техните мисли. ...

Да мога като фламинго във водата
на крак един тъй дълго, твърдо да стоя,
щях да по тренирам смело си снагата
с пилатес, упражнения ще удвоя.
Да бях по-упорита, познайте дали ...

В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...

ЧОВЕКЪТ ОТ МАРАНЯТА
Август свлече жежка багреница,
млъкнаха в убийствения пек
косерът – в превитата лозница,
и овцете – в хладния егрек, ...

Вървим по пътища изгарящи -
Изгубени
Към бездната на адската неприкосновеност.
Но струните откъснати,
Безмилостно захвърлени ...

Седеше свит и умислен близо до главната алея на морската градина. Кафявите му очи имаха цвета на изсъхнало дърво. Косата му някога дълга и гъста сега изглеждаше зле. Макар и вързана на опашка си личеше, че е оредяла. Беше облечен с износени дрехи, които допълваха неугледният му вид. Встрани на земят ...

Беше ранен следобед и гъсти, сиви облаци покриваха небето над редицата яздещи, криейки слънчевата светлина. Пейзажът около пътуващите ставаше все по - ярко зелен и обрасъл с гъста растителност, с множество дървета, със все по-внушителни размери. Много от дебелите им стволове бяха покрити целите с мъ ...

И всичко дойде като гръм от ясно небе.
Нела беше във ваканция, или по-точно някакво дежурство из училище до обяд.
Стягахме поредната колекция по ТНТМ. Моделиерки, шивачки, манекенки по долни гащи и сутиен, се щураха из залата в очакване на роклята -модел. С Гошо и Тошо разглеждахме скици и корекциит ...

Тя няма задръжки,
обноски, комплекси.
В кревата урежда
и срещи и сметки.
Ограбват от нея... ...

Знаеш ли
Знаеш ли, че те обичам?
Знаеш ли, че те ценя?
Всеки ден аз ти се вричам,
ти си в моята душа. ...

Различна съм. И мрънканици не приемам,
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...

Ще взема…. да си скрия някой ден
висящото черво от слабините.
Ще се гримирам - и от млад ерген,
ще мина във отбора на жените.
Ще се превърна бързо в Лейди бой; ...

Мило либе, ка́зън си ми! –
Жарка и голяма клада
В огъня на таз‘ съблазън
бавно гасна, тихо страдам…
Бавно гасна, тихо страдам ...

Чуваш ли? Птиците пеят за тебе!
И цветята за тебе цъфтят!
Облаците рисуват отново
твоето тяло и тихо шептят...
За надежда, лекота и за щастие, ...

Който живота
претупва си, с горест се
себезатрупва...

Свѝше
пише:
„Отказвай
да се
защитаваш ...

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСНА ДАНДАНИЯ
... не знам дали от млякото "Верея", от бирата – или от чая с мед,
и аз започнах бързо да старея, спрях вече да съм вредом млад поет,
престанаха да ме наричат "Мили!" девойчиците в своите писма –
и в тежък ямб, в хореи и дактили извъртам се по цял ден у дома, ...

С К Р И Т И Л И М О Н К И
Идентичността е най-дългият сериал,
композиран в Най-Великата Възможна Компактност,
даряващ ни конгломерата на Най-Прекрасно Сега,
изпълнено с безкраен Избор от Вероятности. ...

Те идват уж мъже са или пък не,
брадясали са но те само с това са.
Гладки са техните крака и нозе,
обути са в не мъжки обувки за съжаление.
Къде са ценностите истински от някога, ...

Познавате ли Тошко Африкански?
Случайно с него аз се запознах.
Но моят Тошко всъщност е Балкански.
Потънал беше целият във прах.
Измъкнах го на баба от тавана – ...

Какъв протест замлъкнал е в човеците!
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, ...

Не съм сама всред пламналия свят,
разпалил страст да изгори душите.
Неуморим в лъжите си избълвал ад,
свят, във който събарят се стените.
Стени издигнати да бранят дом и род. ...

"Колко съм си смел ти ме виж -
жена кавалерски "победих" аз!
Пред целия свят и пред Париж
добре я разкатавах с пълна газ!"

Поглед в бъдещето
За бъдещето всичко му стана ясно -
,,съветваха" го двама от ляво и от дясно!?
Най - големият юнак
Най - големият юнак от всички юнаци ...

* Дъхът й спираше
като на диво животно - докато наблюдава жертвата си.
Сенките се преплитаха
като паяжина ... и я преследваха.
Стените задушаваха спомени.

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избирателите. Надмогнала е демокрацията и сега вече се усеща епично.
Изборът е неин. Тя е безродна аристокрация, облечена в ефирното безвластие на овладяния народ.
Всичко лошо е зад нея. Доброто е чрез нея ...

Ако някога дойдеш
Ще носиш в ръцете си мъка
Надиплена в студените дни
Ще разкажеш за вятъра бурен
Как триеше твойте сълзи. ...

смокини в парка –
сенчици в хладината,
бълват аромат
през прозореца мокър –
сладко в къща за гости ...

Над покривите пада вечерта,
а в мойта стая става светло.
Изскачат приказни неща
и аз заспивам неусетно.
Миньони, с чалнати глави, ...

Грен яздеше, редом с любимата си, в задния край на колоната, от пътуващите на запад ловци. Теренът около тях бе започнал да става все по-неравен и хълмист. Дърветата и храстите бяха по-високи и пo-нагъсто , както и тревата , чиито цвят бе вече ярко зелен. Планините в далечината, към които се приближ ...

Подвижните пясъци на страха
Един човек трябвало да премине през дълбока река. Той не знаел да плува, а и не искал да се научи. Страхувал се дори от капка вода. Затова стоял на брега и оплаквал съдбата си.
След няколко часа към него се приближил пътник. Щом разбрал какво го измъчва, му дал съвет да с ...