Нямам си братче, нито сестричка.
В детската стая си играя самичка.
А дойде ли време за Сънчо, заспивам
с приказка - две от любимата книга
с дебели корици и с цветни картинки, ...

🇧🇬 На финала на Олимпиадата се гордея, че съм българка!
Три златни медала: украинец, руснак, българоливанец, бронзов от кубинец!
Да дадеш възможност, да отвориш сърцето си за други, да докажеш, че олимпийският девиз и спортният дух са над предубеждения, етнически, национални и расови различия и пред ...

ВЪРЗОПЧЕТО МИ С ЛИЧНИТЕ НЕЩА
... да си приготвя някои неща,
преди да ме отвеят ветровете –
тютюнеца на моя стар баща,
на мама да накъсам китка цвете, ...

Аз съм жена и може би е тежко
да ме приемеш в същинския ми вид,
природата създала ме е безпогрешно
с красиви форми и с нежен лик.
Тая в себе си незнайни сили ...

Морето се събуди в мен,
навън възторжено се плиска,
денят ги слива в миг смирен
и да е вечен, колко искам.
Това е вечност от копнеж, ...

ПРИЮТ ЗА ЛУДИ
Аз винаги пристигам след това.
И никога не знам какво се случва.
Каквото става в моята глава,
е за мнозина дейност, твърде скучна. ...

За да светят звездите в небето,
за да има огромна луна,
да ми шепне морето вълшебно
и вълни да целуват брега,
мен ми трябва във теб да се влюбя, ...

С гласа на капката слуха докосна,
по-скъпа от вълшебна светлина,
в годината на щастието високосна,
от бога дар единствено за нас.
Предвкусвах те с воал от святост, ...

Ако обич ти дам - ще получиш,
ако нежност ти дам - ще почувстваш,
Сърцето със любов ще отключиш,
Човека в себе си ще допускаш.
Ако сълзи полея - ще видиш. ...

ПРЕВЕДЕНО И КАЧЕНО ОТ САМИЯ АВТОР!
В сивия град, където няма място за светлина,
Живееше шаманът Максим, черствен като камък.
До него беше демонът, наивният Фенрир,
Като ин и ян, съдбата ги свърза. ...

Той е българин - Карлос Насар,
с нетипичното българско име.
Великан е, на щангите цар,
не е просто момче, исполин е.
Той роден е в Париж, но живя ...

По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,
че тъне лете в прах, а зиме в кал, ...

докосването
с думи озарява и
сърца сближава

Загрижените мама и татко
Правят всичко за детето
в името на доброто -
да не работи много,
да не се напъва горкото! ...

Изкачваше се към билото на странна планина. Върхове от морени увенчаваха това било. Някакъв древен инстинкт го караше да се стреми нагоре. Изминал бе половината път, но вместо да се умори усещаше нарастваща свежест и сила. Постепенно излезе от гористата зона и навлезе в оголеното билно пространство. ...

Белег до белег съм, рана до рана.
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.
Дума до дума съм, тъжна поема, ...

САНИТАР НА СВЕТОВНИТЕ БОЛКИ
... някога – навярно в свят отвъден, дето греят весели слънца,
по-щастливи може би ще бъдем? – милиарди Божии деца! –
срещна ли по пътя си нещастник, ще го милна като роден брат,
ще ви казвам всяка сутрин "Здрасти!" с обич върху сухия комат, ...

Гражданската война
(Разказ)
Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То ...

Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично, ...

Ожулва челото ми царевичен лист,
във бездъждовното пустинно лято.
Парливия му допир отривист
от погледа ми кичурче отмята.
Живея ли в един нормален свят, ...

Да настъпиш "лай-кучка"! Нали се сещаш?
Онези малки маргаритки.Кой по Дяволите,
им е дал това име?
...............................................................
Не бях виждал такава /лай-кучка/ от години, ...

На П.А.
Чу ли, брате... отзарана,
гайда рукна в станкин двор.
Рекох си... Е га е празник.
Хукнах бърже... няма спор. ...

Тъй пламна Пламен
в саможертвената
си клада,
че България цяла, изстена.
Ала трябват най-малко ...

Гледаш мен,
в очите право,
но не виждаш нищо там.
Променен
за тебе само, ...

Денят е августовски тих,
а миговете са с пера
и се събуждам като стих
да мога, да се разбера.
Какъв е тайния мотив ...

В края на времето,когато,
всичко е блеснало в злато,
взираш се в последните лъчи,
а душата прехласнато мълчи ...
Не помисляш, че изгреви мечтаеш ... ...

Съществува ли мъгла на мъглите, или ако предпочитате - мъглявина на мъглявините? Не зная за вас, уважаеми читатели, но за мен този въпрос съдържа дълбок смисъл. Защото какво по-интересно би могло да има от една йерархия на мъглите, както и на мъглявините. В математиката отдавна са забелязали, че е т ...

Трябваше да тръгна ,
а така исках да остана .
На мен ми трябваше един ,
не ново нараняване .
Ти се луташе във лабиринт , ...

Животът си превърнах в равносметка
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...

И ВСЕ ТАКА ОСТАВА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Красиви ли сме, или защото сме млади,
все така е, както трябва да бъде
по нашите разбирания, ...

МЪЖЪТ С ШАПКА ОТ ВЕСТНИК
... ще взема да напъхам във чувала прекрасното си битие на мъж,
ще туря сетне ризката си бяла и кларка с цвят на прегоряла ръж,
и ще си грабна шапката от вестник, която ти с любов ми наката,
и, леко трезвен варненски несвестник, ще тръгна да те диря по света – ...

Ще ви кажа, какво животно е нечовека:
– Нечовека иска да има всичко, но същевременно да няма задължения, да има свобода, но някой друг да го освободи, а той само да се наслаждава на благата.
– Нечовекът иска да бъде щастлив, но без да създава щастие на другите. Мечтае за любов, но не смее да се обяс ...

Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...