Сближаване
Това непознато същество у мен...
Този непознат език...
Подавам му ръка - отдръпва се.
Прибирам я - докосва ме. ...

Идвай, Коледо прекрасна!
Идвай винаги при нас!
Заблести, Звездице ясна,
озарила път за нас!
Да сме силни, да сме здрави ...

Зимна песен за любов
Думите са в бяло.
Пише ги снежеца навън.
Две врабчета събират ги
в снегостишие. ...

Дa се събудиш след дълъг сън,
дa отвориш очите си и видиш
Мъглaтa, в която си бил
илюзиятa, в която си живял.
Дa се събудиш и дa чуеш ...

Душа
Душата ми
не е непотребна вещ,
аз ще му запаля свещ,
... тя не намира покой ...

август 2013 Румяна Славова
О, наивнико ,не ме обичай!
Не съм таз,
за която мечтаеш -
съвсем съм различна... ...

Самотен зловещ хълм на кървавия изгрев издига самотно снагата си.
И две фигури, всъщност двама братя натоварени като впрегатни животни крачат, по-скоро пръхтят качвайки се по стръмния наклон. И двамата носят плода на своя изнурителен труд. Единия, по-стария е качил на раменете си с кожени ремъци дъл ...

Реален ли си? Аз така те виждам...
а знам, че си поредната илюзия,
поредният - в мечтите ми прииждащ,
поредният - намерен и изгубен.
Откъсна ме и вдиша ме дълбоко, ...

Нощта е на смяна, денят отива да спи,
а звездите златни гордо небето кичат,
вечерта пак набързо светлината изпи –
лъчи през прозорците само надничат.
Мигновени сребристи светулки сее ...

Днеска станах във четири и си легнах в един,
за да чета странните стихове на Господин Господинов
за обесени котки усмихнати и танцуващи край тях дечурлига.
Искам да се излежавам и да спя на удобния диван,
а не да разсъждавам как е на испански кроасан. ...

Изгуби се от погледа ми планината
и лепкавата влага се снижи,
и тъжни струни свират ми в душата,
и тъжна мъка в мен се настани.
Притиска ме небето със олово, ...

Не затваряй очи
Нощта е на нечистите сили
В такава нощ Той идва
Безпощаден и Силен
Не затваряй очи ...

Седеше тихо щастието в стаята,
кротуваше си просто до камината,
присядаше до тях понякога
и слушаше смеха на четиримата.
Един прекрасен слънчев ден ...

Сълзи парливи по лицето ù се стичат –
тя плаче на скамейката сама,
а в парка синегушки нежно сричат,
сънливо свиркайки под шумките в нощта.
В душата и в сърцето ù беснеят ...

Нашето кученце
Кученцето Моли
не е като коли,
но е много сладка
като кака Радка. ...

Говори ми
Исках просто да си поговорим...
Не... Излъгах те. Прости ми!
Исках за света да се затворим,
да прошепна жадно - разкажи ми. ...

Песен
По тихите улици ходя си сам в нощта,
лекият дъжд нашепва ми песен една,
песен красива и нежна, запята от моята душа,
звънти и отеква – разказва ми за любовта. ...

И утре е ден
и пак ще успея
да погледна с усмивка
над цялата "сган".
И света ще променям ...

Бяхме двама неразделни.
Бяхме аз и ти.
Но тогава ти си тръгна,
със измами и лъжи.
Остави ме сама без нищо, ...

Споделено на прозореца
Прозореца отварям и поглеждам,
безкрайно красива днес е нощта...
Нямам нужда от съжаление и надежда,
затова че съм все сама... ...

От кал ли?
Понякога се чудя - правена от кал?
И винаги ми става смешно.
Дали във пясъчника Бог си е играл,
та на шега ме е направил грешна? ...

Понякога усещам любовта ти -
като топъл юлски ден
пареща така в сърцето,
весело проникваща във мен.
Понякога тя бурна е - ...

Мирише под елхата, няма спор.
Ох, как ме задушава аромата.
Мирише на умрял и съхнещ пор.
Нужна ли е или не - елхата?
Вони като незнайни светове. ...

На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,
защото със мълчание те вземам
в ръцете си, но ти не проговаряй - ...

И аз така, приятелю.
По празниците ще съм сама
и стихове разни ще редя.
А другите... другите нека
да са щастливи... да са ...

Не знам дали мога да видя свободата си освободена... знам, че съм силна, а слабостта ми е видима само. Кога станах пленница да страха си да бъда щастлива? Сънувах детството си и видях пеперуди... живея в Матрица.

Исках да съм супермен
и слънцето да скрия,
нощ да стане всеки ден
и аз да те открия!
Исках да съм супермен, ...

Замислих се в минало време...
какво бях преди да те срещна -
живот превърнат във бреме
удавен в сълзи горещи...
Самотни, страдащи нощи, ...

Настана зима, вън е бяло и лъжовно...
Западаха снежинките - килим направиха, като листа през есента...
А, пламъкът от огън върху клон със пукот
добави нови въглени в жарта...
Усмихнаха се двама млади! ...

ВРЕМЕ
Две очи-душа на ангели
блясък на камбани и звън на съдби;
две очи-огледала дълбоки
на свойте човешки спомени. ...

неистовата сила...
която те кара да избягаш, преди да помислиш,
неисканата мисъл, която те пита
дали всъщност не искаш да останеш...
пак те накараха ...

СКРЕЖ
Кой рисува по стъклата
нощем форми причудливи?
Сякаш на паун перата
стоят пред мене горделиви? ...

Хорхе Рамирез се събуди с ужасно главоболие от предната вечер и с неприязън установи, че след кокаиновия купон с елитни проститутки, има само десет долара в джоба.
Славеше се като известен картоиграч и измамник от Веракрус, но също така и като голям бохем.
Пръскаше огромни суми и често оставаше без ...

Неприбрала още цветните листа,
есента попадна в клопка бяла.
Как красиво е в усойните места,
дето есента в снега е спряла.
Пак на този побелял от студ чаршаф ...

Душата му е паяжина проста,
сърцето му е падащо перо.
Покани ме на гости
със ненаписано писмо.
Но накъде да тръгна? ...

Любовта ми така е голяма,
че един живот даже не стига.
Иска за нея да узнаете,
да напишем заедно книга.
Любовта ми. Чиста и призрачна. ...

СТИХЪТ
Бих искал моят стих да е стихия,
Която с времето не стихва.
Напук на тия или на ония,
Да се гневи, но и усмихва. ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 16-та част
Когато пристигнах в Пловдив беше късния следобед или началото на вечерта може би. Емоционално бях смазан. До такава степен, че усещах физическа болка навсякъде по тялото си. Значи така боли душата. Бях празен отвътре, такова ми беше усещането ...

Тишина... и без това друго не ми остана.
Самота... в душата е дълбоката рана.
Рана, която винаги ще бъде вътре в мен,
причината ще я оставя настрани,
просто ще помахам, а ти се отдръпни. ...