Лятна нощ...
Огнена луна изгрява над Земята,
звезди обсипват нощното небе,
нежна тишина разстила се над тъмнината,
разкъсвана единствено от звуците на пеещо щурче. ...

Дойдох в деня ти неочаквано и плахо,
като кошута плаха, скрита в шубрака.
Запристъпих тихо, много тихо…Звън…
Позната болка зовеше ме в тъмата.
Като дар за тебе - от Бога отреден, ...

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана. ...

Няколко стаи и двор
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни. ...

Мария Събева
ГОРЕЩО ВРЕМЕ
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва, ...

Тайничко вярвам в гласа на цветята.
Скришом говоря със всяко от тях.
Тихо разказват ми приказки сладки.
Нежно поклащат главички със смях...
*** ...

Винаги си търсил съветите и мнението ми. За работа, за живота, за любовта... Винаги си ми споделял трепетите и чувствата си, водили сме много лични и искрени разговори... Но докато вчера си говорихме за новите момичета в живота ти, сърцето ми кървеше. И ти (този, който винаги е помагал раните ми да ...

Сирената на кораб ли ручи
или това е споменът - камбана?
Солта извира в моите очи,
а залезът е ален като рана.
Солта е и в морето - моят Бог. ...

Малка спретната къщурка
мечта останала за мен
една бетонова кутийка
живот по селски променен.
Там на седмия етаж ...

град анемичен
с пустеещи артерии
с нищожно количество
червени кръвни тела
разнасящи носталгия ...

Ще кажа нещо и не е хазарт,
че котки се любят само през Март.
Но вече настъпва видим обрат:
светът ни потъва в пълен разврат.
Да го докажа не е излишно. ...

О, тъга голяма -
когато теб те няма.
Сълзи тихо падат от очи,
когато не усещам твоите лъчи.
О, скръб на самотата! ...

Очевидно настъпи времето на една нова иносказателност, която бяхме позабравили след нейния разцвет по тоталитарно време. Сега тя отново е на мода, но модифицирана!
Ето в този линк има такъв пример: “Очерк на един англичанин за България! Няма по-прост народ от българския”
И защо, ще попита някой, ами ...

Ах как желая да съм прозаик,
но прозаик, като ми Лордли –
да пиша разкази за миг
с три думи, по обем рекордни.
Ах, как желая и да съм циник ...

Все по-често
търся тишина,
вглъбяване,
съзерцаване,
самота… ...

Усещане за изгубена Вечност...
Сега: загледан в синята далечност,
самотен на крайбрежната скала,
усещане за проиграна Вечност
(неясно като утринна мъгла), ...

Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...

Непохватна с думите съм, и тежкоезична,
не ми прилича никак да се състезавам
със поетесите. Измъчени и недоносени
слова все още сричам - сякаш оправдавам
препълнилото целия ми свят обичане. ...

Мъжете плачат мълком. Без сълзù.
И често мъката гасят с ракия.
По бузите брадясали пълзи
зло отчаяние. И самотия.
Нещастни са за трима, но мъже ...

Свят красив, но пълен с болка.
Играем роли, за да се спасим.
Не мисля даже, че ни пука,
когато с някого злоупотребим.
Плетем интриги, носим маски, ...

Аз съм Ангелът, който очакваш.
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...

Приятелството, казват, че струвало скъпо,
но аз ще Ви кажа, че не е вярно това.
Приятелство нито продава се, нито купува,
то е безценно и няма цена.
Безплатни са даже всички усмивки, ...

Омръзна ми да бъда себе си защото.
Омръзна ми да бъда аз... Защо ли?
Защото всичко се повтаря...
И пак напомня ми за нас...
Дълбоко в тъмнината моя- ...

Върху камъка седнал, с китара
поздравява доброто море.
До нозете му водка, цигара
и едно недопито кафе.
А към залива тихо се носи ...

Ако може сънят да се реализира,
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...

Сто пъти да умирам и възкръсвам
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...

Синеоката песен
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт. ...

Питър Ластман бе казал на своя ученик Рембранд следното:
„Трябва да знаеш, че осъществяването на някоя картина всъщност означава раждане с болки, раждане на красота!” Казаното от него го считам за много правилно по няколко причини. Първата от които е че за да се създаде една картина, за да се създад ...

(част първа)
Осем и петнадесет. Аромата на нейния 'Бърбъри', преплитащ се с цигарен дим. . . да, можех да го усетя. Тя стоеше там, пред голямото огледало и къдреше разкошната си аленочервена коса. Черната очна линия, прецизно подчертаваща лешниковите ù очи и флуоресцентната светлина предаваха на пог ...

Еретично!?...
Терзае ми
разсъдъка
въпрос...
Ако не бяха ...