Сякаш бе вчера - там на долапа
онзи будилник цъка и трака,
времето мери той без пощада,
без да препуска и без да отлага.
След всеки обяд във детския свят ...

С очи красиви нежна, хубава жена,
те блестят като звездите високо в небето!
Понякога са тъжни, но с усмивка на лицето,
засмяната жена скрива в душата си тъга!
Тя е свободна, бори се с живота сама, ...

На село щъкат куп пенсионери.
Логично, целокупният народ,
все болест някаква ще го намери.
Та всички сме с почти изтекъл срок.
Добре, че доктор Кочев е насреща. ...

Незнайно от къде и как появилите се над ново освободена България буреносни облаци изведнъж се разкъсаха и като из ведро се изля пороен златен дъжд. Реки и бурни потоци от благородния метал потекоха по спечената от суша родна земя. По градовете, по селата и паланките, по улиците и площадите, навсякъд ...

От вчера обичам да сядам във бара,
а днес си поръчах ракия от нар!
На дамата в ляво, предложих цигара,
а тя ме заплаши веднага с шамар!
Взех я на прицел, че май, не е права, ...

Защо звездите и светулките се счепкали в люта препирня? С какво това подразнило облаците и как постъпили в отговор? Как били убедени да отстъпят и защо това веднъж завинаги сложило край на звездно-светулковата разправия?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Студена стая, черна тишина
с корава длан докосваш мен
тялото ми се изопва като струна
с жарки устни падам в плен!
Студена стая, черна тишина, ...

Изгубените мои думи
затворени в кафезите на стих
не се завръщат даже и в съня ми
от спомена, на който ги сглобих...
Отишли са в измислена реалност, ...

Цветът е хубав...
но нещо тъжно стената някак си стои,
че може и да се срути!
А толкоз малко тук е нужно...
Ден със слънце, грижовна нечия ръка... ...

Синьото лято ще разкаже за нас
Колко пъти плакахме на глас
Или когато седяхме до зори
Смехът ни нямаше край
Онези нашите погледи ...

"Но вярна ще съм аз на друг,
когото назовах съпруг"
А. С. Пушкин
На думата си ти остана
докрая вярна. Ах, Татяна, ...

Моята нощ се разтваря в чудно, тъмно и благоуханно цвете. От бокала ѝ изтича хладна мъгла с аромат на борова смола, див мед и мокра от току-що паднал дъжд, папрат.
Лунният диск увисва на небосклона и заявява настъпването на кърваво пълнолуние. Тежко, гранатовочервено пълнолуние.
В тази гора няма утъ ...

Няма да усетиш...
последното
пламъче,
отблясък
в съня ти, ...

То е в мене - човешкото, земното.
Аз не мисля, че съм закъснял.
И са това изключителни ценности.
Знам го - вече съм го разбрал.
Аз не искам да има безмълвие ...

Кога ще подредим тази държава?
Кога ще възродим отечествената слава?
Кога достойнството си ще върнем?
Кога, вместо да се мразим, ще се прегърнем?
Кога правдата приоритет ще стане? ...

Сняг бял, като в сън,
мислите летят напред.
Снежна песен, коледен звън,
сърцето ми не е от лед.
Усещаш ли ме, радост бяла? ...

Звездите пеят в нощи светлокоси,
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.
Тогава всички спят, но от небето ...

„Големият ден” дойде с първите юлски горещини. Развълнуван и недоспал, Леон провери за последен път скромния си войнишки багаж и излезе на двора, където вече го чакаха цялата домашна прислуга, дошла да се сбогува с него, и оседланият кон. Присъствието на толкова много хора, някои от които едва позна ...

На живота у здрача
се ни смея, ни плача.
Няма да прибирам си нещата,
щом ме изнесете през вратата.
Роден гол ...

В едно блато горско – не много дълбоко,
но все пак кално и доста широко,
живеела жабка с името Жужа,
която била същинска хитруша.
– Ква-ква-ква! – въздишала тя. – ...

Не можах да целуна ръката ти,
защото посочих небето с ръце.
Не прегърнах крилата ти,
защото се сляхме в едно.
Бяла Сфера! ...

Строях иглу, когато падаше снега,
но разтопи го сетне пролетта.
Денем неуморно аз играждам,
но през нощта като звяр руша.
И питам: “ Де ще дойде реда мой, ...

Брейй, схвана ми се душата в къщи. Ленчето сложила табела на вратата на кафенето '' Заведението е в реконструкция до пети февруари'',значи днес работи.
Погледнах часовника на стената, аха две минути до 8 часа, канадката на гърба, скочих в обувките и защото е студеничко с по-бръз ход ще съм там до 15 ...

* * *
Щастливи гълъби
снасят тортички на перваза.
Цигански Рожден Ден!
* * * ...

Господ мой, о, чуй ме ти,
всичко твое в мен гори
и душата, и плътта,
истината е една.
Не намирам тук покой, ...

ПРОВИДЕНИЕТО
(работно заглавие)
1
Типичен ден за средата на октомври, топъл, безветрен и напълно подходящ за разходка преди вечерното засядане пред телевизора. В добро настроение, поех към близкия парк, потвърждавайки правилността на решението за раздвижване на свеж въздух, доколкото свеж е въздухът ...

Казват, любовта живее в сърцето.
Аз не мисля, че това е така.
То е тясно за нея и прекалено заето
да пулсира от раждане чак до смъртта.
Любовта е вик от първото вдишване, ...

Върти се малката лъжичка
и в тъмния водовъртеж
се сливат утринна умора
и предстоящият копнеж.
Подрънква тихо по стените ...

Как сивееш днес, Витоша, ти.
Колко тъжни са твоите вихри…
А с притихнали в липса мъгли
ти прегръщаш нечути молитви.
Подари ми да видя в света – ...

Не се страхувай! Отпивай от своята чаша!
Животът предлага я на всяко твое блюдо!
С вкусът пореден и лична нагласа
опиянението разкрива поредното чудо.
Да гадаеш как, дошло ли е време точно сега, ...

ЛЕЛЕ –ЛЕЛЕ, К’ВО МЕ ЧЕКА...
Мили ми, дружки,
Бързам да ви кажа какво ми се случи вчера, след като си изпих с вас „Вайбър кафето”. Та значи, натъкмих се и тръгнах към аптеката да зареда батериите. Вървя устремно по познатата дестинация, забила глава у земята / за по-голема устойчивост/ и изведнъж пре ...

Каква клетва отправил попът на селото към селския регистър и защо го проклел? Как се сбъднала клетвата му? Защо всичките селски първенци капитулирали пред странностите на „умопобъркания“ регистър? С какво последният „изкушил“ попа? Какво се случило накрая със селото, с попа, с товара му и с отмъкнал ...