Част 1: Шкафът на илюзиите и босите стъпки.
Вратата на детската стая се хлопна със звук, който разтресе дори снимките в коридора. Вътре, сред купчина разхвърляни дънки, рокли и тениски, 16-годината Мая седеше на земята и плачеше.
– Нищо не ми стои добре! – викаше тя през сълзи. – Изглеждам ужасно! В ...

Дъждът шибаше прозорците на малката мансарда. Васил седеше на пода. Около него лежаха кашони. Целият му живот бе събран в тях. Днес бе загубил работата си. Проектът, над който се трудеше две години, бе прекратен. Мечтите му се сринаха за час. Студът не идваше от времето навън. Извираше от гърдите му ...

The Question of Animal Souls:
Philosophical, Religious, and Scientific Perspectives on the Spiritual Status of Companion Animals
Author: Lyubomir Getov
Abstract
The spiritual nature of companion animals has remained a subject of philosophical and theological discussion for centuries. Questions conce ...

Реалността като уморена змия
притиска дъха ти, увила се в теб,
но ти не забравяй, че твоята сила
е скок на пантера от робския гнет.
И старата кожа на болната напаст ...

Вечер дъждовна… някаква гара,
отправили взор към някакъв път…
с надежди… укрити в куфари стари,
нашите мисли с листата кръжат.
Кафето горчиво, цигарите гаснат, ...

АЛБУМ СЪС СТАРИ СНИМКИ
Изтляват ли въздишките по залез
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът. ...

В училище съм вече аз
и влизам с радост всеки час.
Една учителка любима
посреща ме с топлина,
със знание, усмивка и внимание. ...

Сънят на липите
Когато градът най-накрая притихне
и вятърът спре да брои листопад,
липите започват в съня си да дишат
– със златния прах на един стар град. ...

В нощ без път и без следи,
вървя напред, макар да боли.
Със рани, скрити под мълчание,
нося в сърцето си желание.
Когато буря ме пречупва, ...

Съблякох се напълно, безвъзвратно,
оголих всичко скрито най-безсрамно!
И шоуто ми воайорско е безплатно -
Елате всички, ще ви изумя тотално...
Или сте свикнали така със голотата, ...

"И да се дърпаш, сълзите пак те намират.
Опитваш да не плачеш, но боли.
Завесата пада след изживения ден.
Опитваш отново, но утре."
Нима си малко мръднал, приятелю? ...

Джирото
на Дара
Никога не забравяй, че Господ е българин!
Той така подреди нещата преди мечтания старт,
та да могат надеждите на всички ни да се сбъднат ...

Откакто попадна във веригите на къдриците й,
сърцето ми се отдалечи от всички красавици по света.
Хайрeти
Вълкан и Андро седяха върху порутената крепостна стена на Акин, която продължаваше надолу по склона и навлизаше в морето.
– Какво има там? – попита войводата. ...

Аз днес реших отново да ви кажа,
че - анонимно в този умен век,
и в сайта ни се подвизава - даже,
удобният изкуствен интелект.
Отдавна мога… да го разпозная, ...

Надеждата е мъничко глухарче,
от пеперуден дъх ще отлети.
И като него мъничко нагарча,
но зная, че ме обичаш ме и ти.
Утехата – светулкова вечеря, ...

За кой ли път избра ги за залог
на чуждо щастие горчиво, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите, с години изболяни.
Реши да ги убиеш… за урок ...

Можем ли да си представим:
от Хавана… до Пекин
хората от… сто държави:
екстроверти - до един
да са влюбени в живота, ...

Прости ми Господи - извърших грях
и не един и не и два....
Че много късно осъзнах
да нося пълната вина
затуй че просто не успях ...

Сънувах те какъвто си в мечтите ми,
явил се от далечен свят.
Изпратен да сушиш сълзите ми,
искри във тях да заблестят.
Откраднал на морето синьото, ...

Звездите палят нежно небосвода,
а космическият полъх на нощта
завръща ме във времето, в което мога
да пея ритми с арфата на любовта.
Пренася ме воалът на кашмира ...

Когато замечтаят волно птиците,
когато слънцето прощава се с деня,
когато пълната луна съветва се с жриците,
когато звездна пелерина покрива всичко в тъма,
когато плажът златен занемее, ...

Спиш ли? Няма да те будя.
Ще се промъкна само тихо в стаята,
ще те погаля нежно, ще прокудя
сенките, застинали в тъмнината вялата.
Ще стъпвам боса, сънена, щастлива ...

Гальовно ме гледаш в очите,
както винаги съм искала аз,
до реката корони склонили са върбите
и шепнат загадъчно на розовия храст.
Аз знам, че съм красива в този миг, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава тридесета
Отвъд зида
В късния следобед на четвъртия ден след нощта на седмия огнелом - за краткост ще наричаме така случилия се след началото на пролетта вече описан такъв - пред портата на оглавявания от Юпи Лека крепостен пост зас ...

Срещнах те не късно.
Късно беше времето.
Срещнах те сред шум —
а те запомних като тишина.
Сред чужди смехове и късна музика ...

От този огън тръгва всичко, знам,
гори в гърдите му отдавна
и сякаш е от Бога си призван
от мъртъв въглен да разпали клада.
И с вкопчени във времето стрелки ...

Думите — като птици в здрача —
прелитат тихо над света.
Една надежда в тях припламва,
ала заглъхва в тъмнина.
Изречени веднъж, изчезват, ...

Душата ми е стъклена врата.
Не я заключвам, за да оцелея.
Тя цялата е вече във петна
от призрачните лапи на света,
оставили следите си по нея. ...

Цяла нощ от божурите падат безмълвни сълзи.
Не, не плача! Душата ми кървави капчици рони.
Ти с куршуми от думи лъчите на утро смрази...
Аз прощавам се с прага... Предателят спука балона...
И висят на дървото отвън като вик изтощен ...

„Сянката на Безсмъртния“
Вдъхновено от легендата за проклятието на Ашватхама, описана в „Махабхарата“.
I. Огънят на Курукшетра
Небето над Курукшетра не приличаше на нищо познато. То беше платно от кървавочервено и тежък, задушлив дим, в който се давеха последните хрипове на милиони. Въздухът не треп ...

Задянат бе в цедилото и спеше,
усмихнат и в съня си херувим
събуди го гълчава, грохот, дим
и трепна... Син невръстен, безутешен.
Под крива круша българка приседна, ...

Слънцето сякаш бе объркало повода и се държеше почти празнично. Не въздухът тежеше от тамян, а светлината, разлята така щедро, сякаш природата не бе разбрала, че сме дошли да скърбим. Тя лежеше под открито небе, а слънцето осветяваше лицето ѝ с такава настойчивост, че за миг ми хрумна нелепата мисъл ...

Напира в мен страстта,
за тебе аз горя,
душата ми те моли,
за любов говори!
До мен бъди и спри, ...

Ще те обичам тихо, отдалече-
безмълвна стража пред висок чертог.
Табу злокобно бъдното разсече-
повеля строга на премъдър бог.
Под морав плащ е острие калено, ...

Дойде, когато дните станаха по-къси,
и слънцето не пали, а рисува.
Без бури, без безумни, бурни трусове,
а нежно, тихо, с обич ме целува.
Закъсняла? Не, по-скоро — точна! ...

По белия ми лист пробягват сенки
на мисли, неизказани на глас,
на чувства с натежали клепки,
сънуващи неизживяна страст.
Душата ми през рамо ме прегръща ...

ГЛАВА ВТОРА: ПЪТЯТ КЪМ МАРОНИЯ – КАМЪКЪТ И ВЯТЪРЪТ
​Пътят от Макри към Марония не беше просто ивица асфалт, свързваща две точки на картата.
За Ирини той беше гръбнакът на Тракия – виеща се змия, която ту се притискаше плътно до скалите, ту се надвесваше над пенливите пасти на Егейско море. Когато по ...

Цяла нощ от божурите падат безмълвни сълзи.
Не, не плача! Душата ми кървави капчици рони.
Ти с куршуми от думи лъчите на утро смрази...
Аз прощавам се с прага... Предателят спука балона...
И висят на дървото отвън като вик изтощен ...