Това е кратка, оригинална идея за българска народна песен.
Българската музика е много богата, разнообразна и се отличава от фолклора на другите страни по-своята ритмична специфичност.
Тук свиря в девет осми такт (9/8), а тук-там въвеждам 7/8 и други специфични български ритмични фигури. Надявам се д ...

Животът пъзел е. Щом наредиш го - зима.
С парченца от душата... Само стих на ден
създавам го, несръчно. Не е съвършен.
Но в него съм красива. И съм ти любима.
И всичко е, което в този леден климат, ...

Лазурен бряг, небе, звезди,
а мен следят ме две очи,
пропиват в мен, следи остават
и болката в сърце стопяват!
Лазурен бряг, кей, вълнолом ...

Авторска стихове на Анита Христова Трифонова sekirata
.....слава не искам, нито пари, а мир, спокойствие да цари! За туй мечтая и жадувам
и в сънищата го сънувам. Не искам да съм птица в клетка! Нима бъркам нечия сметка?
Свободна искам да живея, да се смея и да пея! .....

Тя се храни на вестник, а не на покривка.
В разлюления поглед е клеймото на лудия.
И звездите са нейната нощна завивка.
Не замеряйте с камъни – ще я събудите.
Стъпва винаги боса по дъха на земята. ...

Има думи - желязо нажежено,
прогарят душата ти до дъно,
оставят след себе си пепел студена,
белег дълбок и сърце овъглено.
Но има и думи – капчици мед, ...

Какво е тъгата?
Чувство, слабост?
Временно състояние?
Обездвижване, покой?
Болезнена смърт на предишното ни Аз ...

Снежна вихрушка
Трохички в топла длан
Птиче щастие
СР Сеймира Дони
03.02.2026

АтанасАтанасов.2
1
7.02.2026 г., 20:21 от maistora 10 ч
Произведението очаква одобрение от редактор и не излиза в списъците.
ГЛАВА ПЪРВА: ЕЛЕКТРОДИ В ЕФИРА ...

Когато лунната пътека
потъва в белезникав здрач
и пътникът в тревата мека
разчупва топлия колач,
и златно изворче целува ...

Металният коридор на транзитния тунел още димеше. По стените се стичаха струйки конденз, примесени с кръв и сажди. Алармите бяха спрели, но ехото им сякаш още вибрираше в костите. От удара бяха останали само разпилени оръжия, изгорени дронови корпуси и телата на двама от хората на Бриллиант, покрити ...

Сънувала си ме как гол те гоня
и те стигам...
Как яхаш ме като принцеса коня,
(тук намигам)
и изпотена от ездата ...

– Опитах, вярвай ми, опитах!
– Какво опита ти? – Кажи!
– Опитах всичко! И се скитах.
– Но пак към мен се приближи.
– Не виждам друго, теб само. ...

Изгубих всичките облози.
Животът стръмно се изниза.
От иглени уши оглозган,
духът ми прероден възлиза.
Надничам някъде отдолу, ...

Защо „природата връща” били единствените думи, които мъдрецът на селото дълбокомислено произнасял? Какво се случило с осакатилия се дървар и жена му, когато го посетили? Как любопитният негов съселянин разклатил психиката му и какво станало с мъдреца след това?... - Отговорите са в звуковия файл.
Те ...

Задуха ли - южняк през февруари
и почне да топи лавини сняг,
ще цъфнат по полята минзухари.
В горите ще се пръкне кукуряк.
Тогава, в най-потайната хралупа, ...

Пада мрак над града и е време за сън,
ала нейде не много, далече
още детска игра се разгаря навън
и на всекиго ясно е вече
туй, че само след миг на прозореца с вик ...

Плачеше върбата,
пълнеше реката,
капка подир капка,
плачеше душата.
Капка подир капка, ...

В
една
страна
отъждествява
се ...

Оглеждаш се в огледалото.
Виждаш някой друг.
Кога стана него, не знаеш.
Къде изгуби се другото ти аз?
Дали погуби го или само́ си тръгна?

Аз съм тук. И сега те прегръщам.
Днес и тук. В този миг. И сега.
Утре няма пак да има от същото.
Утре в нас ще вирее тъга.
Аз съм тук. Пак до теб. Не сънуваш. ...

Аз съм прост(о) човек
нито съм белобрад "мъдрец"
нито изкукал "глупец"
Не съм и смелчага "боец"
нито пъзльо "стрхливец" ...

Континуум
Континуум – непрекъснатост е,
Вход и после изход, изход и
Нови входове безкрай.
Безкрайност и крайности ...

Пета глава
Втора част
"Кой се страхува от тъмното?"
У Ериен се настани чувство на безпокойство. При всяка крачка, която правеше, се обръщаше назад да не би врагът все още да е след тях. Ужасът му беше оправдан. Не знаеше кога пак могат да нападнат.
Бяха навлезли дълбоко в планината Ехиндрен и не беш ...

The goods girls е една известна група в света, те са невероятни. Азалия много обича Звезделина, като сестри са, те всичките от групата са едно семейство. Е вярно, че всеки един от тях има трудни моменти, но винаги са успявали да се справят с тях. Докато раздавали автографи едно 19 - годишно момиче с ...

В грешница превърна ме тази наша любов.
Завидяха ни всички за нея.
В очите им блеснала завист прозрях —
за такава отдавна копнееха.
И очерниха нас. И ни сочеха с пръст. ...

Капчукът захвана пак старата песен –
за снежната зимна тъга,
а вятърът слушаше в спомен унесен,
морето забули брега.
Стоях и го слушах как шепнеше тихо ...

Слънце България ще огрява,
ще ни топли в съдбата трудна,
животът ни ще се подобрява,
стига съвестта ни да е будна!
С вяра да живеем, нека, ...

Пристигнаха уморени и мълчаливи. Времето беше навъсено и тъжно. Лениво се протягаха и вълните. Нямаше го и вятъра. Толкова мъка и самота излъчваше небето, че се скри и луната, а звездите потънаха в морската глъбина. Пера от ангели плуваха в нея.
Всеки се прибра в своя апартамент и без да се уговарят ...

Денят е остър нож, наточен за последно,
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...

И това ще мине.
И тая болка ще спре.
И това ще надживееш.
Хора идват и си тръгват,
Истинските остават. ...

Не е хубаво да питаш дявола за божествени неща. Но си го позволих.
Той беше зает, дяволите винаги са заети.
Когато най-сетне ми вдигна, вече знаеше, че няма защо.
Защото господ си беше свършил работата.

И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах раят черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...

И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах рая черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...

Не спираш с думи да ме атакуваш,
а твоето избрано, променено второ Аз –
в ожесточена битка срещу любовта хортува
и сее тръни безпощадно, без компас.
Атаката с любов наново отрезвявам ...

И тази сутрин Стела се събуди сама. Това повече не можеше така да продължава!
Нямаше сили да се бори със съдбата и с него също. Беше си внушила че той, че само той е мъжът за нея, че само той може да бъде баща на децата и един ден. Мечтаеше си за момиченце с руса плитка, дори си го представяше -едно ...

Тя беше тогава осемнайсетгодишна,
почти като клонче от цъфнала вишна,
което ми пращаше сякаш сигнали –
додето Зората – тепето подпали…
Аз нищо не виждах. И нищо не чувах, ...