Днес съм капка дъжд,
Потънала в тъга,
Сълзите в твоето око,
Синя пеперуда,
Пърхаща във вечността, ...

Съвместно с Асенчо Грудев:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
В гората на съдбата влизам сам.
Магьосницата, казват, властва там.
Рискувам и не знам коя е тя. ...

Колкото и да ми е гадно и тежко,
и да искам да съм до теб постоянно,
има нещо прекрасно в това някой да ти липсва.
Показва, че чувствата са извън физическото привличане.
Емоциите стават по-дълбоки, дори и да си далеч. ...

Отпускам се на мекотата на вълните,
нося се леко, ефирно из безкрая,
гали ме слънцето, затварям си очите,
потъвам в нежна приказна омая.
Сетне политам и рея се свободна ...

На моята идеална любима
Пътувам, за да срещна аз моята любима…
Край мен прелитат ниви, скали, гори, река,
а някъде, все още далечна и незрима,
тя чака, аз премислям какво да й река. ...

Нападнаха ни руските ни “братя”:
Два кораба удариха край нас.
И мигом - мекеретата в страната
засричаха с един и същи глас:
“Не знаем дроновете откъде са, ...

Аз съм се родила от вечността,
не от майка ми,
не от предците ми,
от Атом и атом, и атом на хиляди танцуващи съединения в Космоса,
дали ми миг съзнание във вечността ...

Във нашето лечебно заведение
събрани сме от кол и въже.
Пациенти сме от психоотделение,
в което всеки пише-брише както може.
Нарекли сме го помежду си "Откровение" ...

- Здравей, момиче! Свържи ме с Орготдела на Съюза на писателите, с Еленски, моля! Кой се обажда ли? Обажда се Чорбаджийски. Не, не, не съм Чудомир – за него малцина знаят, че истинското му име е Чорбаджийски. Освен това Чудомир е мъртъв от 60 години. Аз съм Петраки Чорбаджийски. Да, да, същият – инж ...

Дошъл е бавно с ключ от небесата,
а в шепата му – вятър с вкус на смях.
Не гледа теб, а вижда през душата –
в гърдите спи пашкул, потънал в страх.
Щом шепне, пада мрамор от сърцето ...

Балът у семейство дьо Роше приличаше достатъчно много на онзи отпреди седем месеца, за да ме дразни.
Сияещите полилеи, блестящото злато, светлината отразяваща се и пречупваща се в цветовете на дъгата от неизброимото количество кристал наоколо единствено засилваха у мен неприятното чувство, че не жел ...

„Не бъркайте мълчанието ми с невежество, спокойствието ми с приемане, а добротата ми със слабост.“
— Халил Джубран
Не бъркай добротата ми с глупост.
Тя не е сляпа, нито е слаба.
Не е наивност, нито е плахост, ...

Нищо.
И всичко!
Еднакво.
Различно!
Ляво ...

Дойде денят. Честито.
Вече не звъниш.
Всичко в мен е убито.
Как спокойно спиш?
Камъкът голям ...

– Како, ти ме зарази!
– Братче, исках ли пари?

Дадоха ни за домашно да направим интервю на тема „Врабчетата“. Това е нещо ново за нас, третокласниците – да покажем журналистически умения. Казаха ни да го проведем в семейството. Но кого да хванеш без работа? Родителите все време нямат. И пак опрях до баба.
Това – добре, но е трудно да я улуча сам ...

Да! Има време!
Това е нашето време!
Като вихър, като буря,
като ехото от война, като ласка!
Сега не е време за мълчание! ...

Отвъд звездите там, където тъмнината
не е отсъствие, а друг вид светлина,
лети човекът малка искра във вечността,
със шепа спомени и въпрос във тишината.
Зад него Земята синя, почти невидима, ...

Когато бях в десети клас
и учех шев и кройка,
учителката почна в час
нахално да ме бройка.
Изкарваше ме всеки ден ...

Понякога трябва да убиеш надеждата, да изгориш всички "патерички" и да се научиш да ходиш отново. Не може до края на живота си да "настъпваш една и съща мотика" и да се надяваш, че ще се превърне в цвете. Ами няма. А това да седиш целия в синини и цицини и да се самосъжаляваш не води до никъде. Хора ...

​Чувате ли как плачат листата,
докато есенният дъжд ромоли,
а тази картина на чудна позлата
показва ни нежно къде сме били.
​ ...

.... Най-накрая и ние с жена ми се сдобихме със селски имот, отколешна мечта на гражданите, както и да имат апартамент в града е мечтата на живеещите на село.
Сделката стана случайно.
Колежка на жена ми споделила, че тяхни роднини заминават за Америка при децата си и продавали къща в близко село. И ...

Родопа
Сърцето ми внезапно силно заби,
не зная, реалност или илюзия си
Мечтите и съня ми покори,
от ума ми за секунди не излизаш ти. ...

Угасва огънят сакрален
на краткото ми, лятно щастие
и зимата с воал венчален
ще встъпи в своето всевластие.
Повикали кумата – есен, ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава тринадесета
Хроника на едно картографиране
Бакал и Синдра се натъкнаха на третата огнеломно защитена скала по време на спускането си по северния склон на Ютал. Сториха го през третия ден на шестия туртюп от лятото. Бе мъгливо и ...

Започна се!
По-скоро беше началото на края.
Там, в далечината , някъде на северозапад, заревото от пожарите над София осветяваше мрака на падащата нощ.
Още не можех да повярвам, че успяхме да се измъкнем. Всички входно-изходни артерии на столицата бяха буквално задръстени от хилядите отчаяни хора, о ...

Общият басейн на „Русалската баня“ бе препълнен. Хората се блъскаха един в друг, мъчеха да се изчеткат телата си със стари гъби и груби четки, преди водата около тях да потъмнее от цялата мръсотия. Хордис свали дрехите си и се уви с голяма кърпа, но нямаше намерение да влиза при тях. Срещу един среб ...

- В депресия сте.
Каза го уверено, с ясен, дрезгав глас. После се протегна към кутията с цигари, извади поредната и се запъти бавно към отворения прозорец. Лакираният, дървен паркет издаваше едва доловими, специфични звуци под стъпките ѝ, които ме върнаха години назад. За малко... За съвсем мъничко. ...

Пурпурният здрач се спускаше над старинното имение, пропито с аромат на влажен мъх и увехнали рози. Тук, на границата между съня и реалността, черните кули на древното кале се врязваха в оловното небе като пръсти на вкаменен великан. Стените му, обрасли с див, сребрист бръшлян, помнеха векове на сам ...

Глупаво е да хвалиш труда, щом е естествен източник на мизерия.
Трудолюбивите хора заслужават. Но не получават. Следователно не бива да обичат труда. А плодовете му.
Трудът е отчаян способ да докажеш, че обичаш.
Между труда и богатството виси пропаст. Никой не намери, не направи мост през последните ...

„Отварям си очите”,
затварям си сърцето,
в оставка са мечтите,
а сиво – битието.
Затварям си очите, ...

ЗАЩОТО СИ ОТИВАШ...
Постигнах ли триумф, когато спрях,
или превзе ме враг без съпротива?
Ти, който ще ме предадеш от страх,
от мене по-безславно си отиваш. ...

Твоя съм,
когато устните ти
името ми не познават,
и когато мълчиш,
а аз те разбирам ...

С едри капки по тъжен прозорец
се събужда разплакан денят.
И потичат отдолу нагоре
всички мисли, макар че тежат.
В пожълтяващи клюмнали клони ...

Сатурн, само една разлика между мен и теб.
Живот.
Моят живот е само опит за вдишване
на фона на Вселената.
Докато отварям уста, вече издишам, ...

Току-що слязла от компа. Фолклорна традиционална песен, която има безброй варианти, който се интересува в интернет ги има. Ние с Борис Жеков решихме да я направим в електронен вариант, да има по-съвременно звучене.
Текст: Народен
Изпълнява: Борис Жеков
Аранжимент: Б. Иванов
И на цигулката маестро Кр ...

Музика - Георги Георгиев - Геш
Текст - Атанас Коев
Геш - китара
Иво Терзиев - клавири
Панчо Панев - ударни ...

Случвало ли ви се е, когато изказвате мнение или предавате съдържание, да ви кажат:
кой си ти, че да говориш? Или кой те е питал?
На такъв въпрос, такъв отговор:
Здравейте! Аз съм Старата Змия!
Със името си славя се отнине! ...

Светилото размина лимита хоризонт,
сляха се сенките с безмерната тъма,
разрази се битка на безмилостния фронт
на сънищата, пленници нощни на ума.
Изплуват мисли, в своя най-мощен блясък, ...