В меката светлина на Луната
твойте очи крият стари съдби.
Плува със бавни вълни по реката
тихият зов на преминали дни.
Чуваш ли онзи скрит, древен припев, ...

Не спирай да вървиш.
Дори когато забавиш крачка.
Дори когато изгубиш посоката.
Дори когато умората тежи повече от надеждата.
Върви. ...

....---...Приготвихме се за посещение на галерия „Милениум“.
-Да, знам къде е, често по мои проекти оформят дадено събитие - спокойно каза Дороти - Тръгваме ли? Да не забравиш поканите.
Мама беше във вихъра си. Както с всички гости, така се държеше и с нас, извиняваше се, хващаше под ръка или прегръ ...

Не искам обич назаем,
ни думи празни, без сърце.
Любов се дава ден след ден,
с доверие и две ръце.
Не се измерва със слова, ...

Покани го на сватбата си по задължение. Не бяха първи приятели, а само колеги. Беше нисък на ръст, тих, невзрачен. От онези сиви хора, които се сливат с тълпата и не забелязваш тяхното съществуване. Такъв беше и на работа - почти невидим, съвестен, но скучен. Едва ли щяха да го забележат, ако не се ...

Можеш ли да станеш след погрома,
унищожен от ужаса докрай?
Ще можеш ли да стенеш след разгрома,
сам със спомен от пометения рай?
Потъпкана ще може ли душата ...

◌🌙.｡ﾟ+..｡( ͡° 💘 ͡°)
Куплет 1
В меката светлина на Луната
твойте очи крият стари съдби.
Плува със бавни вълни по реката ...

Една отломка от отлетялата младост старецът пазеше в своя студен дом. Възторзите и мъката от нея отдавна се бяха излели — реката на времето ги бе отнесла. Гласът на младостта се бе превърнал в далечно ехо, което не се връща. Дните му се нижеха през кратки сънища, омесени със сенки на спомени и гъста ...

Точно като за световно
със съпругата до мен
седем месеца - редовно
аз я слушах всеки ден
и се трудех във леглото ...

Часовника стоеше почти незабележим - бял на фона на бялата стена. Всеки ще каже - обикновен стенен часовник, нищо особено. Кръгъл, от времето на соца, като повечето неща в сградата на началното ми училище. Но той, поне за мен, беше по-особен. Цифрите бяха черни, смешно големи, над шестицата имаше на ...

В тъмната нощ на душата
проблясва перлена светлина.
Събирам себе си наново
сълза по сълза.
Не е любовна мъка. ...

Претенциозна съм. Това не е извинение.
Не ръкопляскам на блудкави пиеси.
Масовката не буди възхищение,
а фойерверките не са от моите интереси.
​Претенциозна съм към всяка мисъл, ...

Множество утрини поемат без изгрев
в краткия път след раздяла с нощта.
Незнайното ражда се и прелива
в отрязъци мигове дошли на шега.
През плътност ленива облак пълзи. ...

Ако престана с лунната позлата
да пиша неизпратени писма,
ще стана просто лудата позната,
която си говори все сама.
И кукувиче в стария часовник, ...

Лесно е да се движиш по изградената представа,
да смяташ, че нужното е влято в теб и ти го следваш,
сякаш не би могло да има друго, сякаш научил си урока
и сега наяве го прилагаш.
Влиза се в тоз капан лукав, човешки. ...

Като гражданин
бих искала да тръгна
по улиците ни - грижовна, кротка,
детенце паднало да вдигна
и доверчиво да го водя на разходка. ...

Разби се в скалите корабът древен,
потъна в морето под тъмен воал.
Сълзите са перли, и стонът е гневен,
а блясъкът гасне в кървава кал.
Изгуби гласа си сирената клета, ...

My heart is bound in chains,
break it with your bloody sword!
And pour poison into its fragments −
scatter your goodness far away!
Vultures walk on skulls... ...

Каквото и да кажа за Григор,
похвалата ми днес ще бъде малка.
Героят се завърна! Няма спор!
Пак същият - с победната закалка!
Контузията… много му отне: ...

В очакване на утрото заспивам
и пак пред мен изплува
твоя поглед млад и вечно нов.
Очи красиви с неугасващ плам
и от синината им се слива ...

Небитие
(за песен в стил симфоничен дет метал)
Сърцето ми е стегнато в окова,
разбий я ти със кървав меч!
И в отломките му влей отрова − ...

Стана рано Сашко, банския облече,
и с кофичка в ръка хукна към брега.
Там, на плажа, край морето,
с още куп деца щяха замък да градят.
Кули вдигнаха високи, цяла крепост построиха. ...

Дао е неопределимо, то е неназовимо по тази причина. Навремето Лао Дзъ написва “Дао де дзин” с огромна Любов към Свободата. Нещо което не те ограничава може да ти даде възможноста да стъпиш на Пътя на Осъзнаването. Това е Пътят на Съвършенство, Пътя на Боговете! Това е Магията на Космоса!
В Древна Е ...

Непредвидена съм, знам –
в подредения ти храм
и в домашната среда
отличавам се, блестя.
В обстановката от лед – ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и седма
Пробивът
- Време е - разбуди късно след полунощ в края на първия туртюп от началото на пролетта четиридесет и осемте си воини Начар Агапи. Всички се бяха натъпкали в малка пещера на разстояние около 5 хатума от вече ме ...

Тъкмо му донесоха закуската - варени яйца, краве сирене и мляко, когато кралският съдия Ватслав дойде.
- Надявам се не ви прекъсвам - започна съдията - Но новините, които нося, са спешни.
- За вести от юг ли говорим случайно? Ако са от Грединг, още по-добре.
Дано бяха. Хордис чакаше отговор от херцо ...

Уморих се от празни обещания.
Уморих се от пътища прашни.
Уморих се от толкоз страдания.
От любови красиви и грешни.
Уморих се от толкоз съвети. ...

Едно време в един малък град имало война. Много хора измрели, други се преместили да се спасят в съседни градове или други държави. След войната нищо не било същото. Къщите бил изгорени, дърветата - мъртви. Града станал тъжен, сив и самотен.
Но това не е история за града, унищожен от войната. Не, то ...

Автор:
Евгени Киров
Лудият принц
Казвам се Румен Славов или просто Румен. Допада ми как звучи. Румен! Това е единственото хубаво нещо, което ми е останало от родителите ми. Казвам единственото, понеже поради незнайни от мен причини не са ме дарили с присъщата за всеки човек възможност да го произнас ...

Всичко започна с топлинната вълна
появила се отнейде на земята
Спусналата се оловно тежка мараня
размекна асфалта, запари ни яко под краката...
Жега.... ...

Без теб не живея, а съществувам.
Спомените ме изгарят отвътре.
Никога няма да спра да тъгувам,
Защото с теб няма да имаме утре.
Как да живея с тази огромна дупка в сърцето? ...

/на моята племенница Далия от далечна Португалия/
Мое нежно, приказно момиче,
близка си до моята душа.
Искам във света ти да надникна
и да пратя лъч от светлина. ...

ДЪЖДОВНА РИЗА
Отбивам водите от дългите свои мълчания.
И прелеят ли, знам, че дошъл е мигът да се давя.
Колко думи възвираха в мене и страсти случайни!
Но триумфите лесни не носят ни почест, ни слава. ...

Благодаря ти, Вселено, че утрото пак се усмихна!
Че отвори очички детето за смях и игри!
След ужасните нощи с молитви към тебе – нестихнали –
напои ни ти с вяра, която в сърцата искри.
Благодаря, че небето крилете ѝ детски погали, ...