Малък град... Ала много Обичан!
Знам... на хубости много - Богат!
Аз се връщам при теб като птиче,
към гнездо - всред любима Гора!
Тук ветрецът е друг. И звездите. ...

Относителна е моята енергия –
загубена във време и пространство,
привлечена от твоята материя
в едно свещено тайнство.
Оста ми х и у – векторна , ...

Кажи "Добър ден", усмихни се
на утрото зимно нaпук.
Студено е вън, но стопли се,
усмивката прави света по-друг.
Тя светлина е в тунела ти тъмен, ...

Господи, бъди с мене
Не искам, Боже, вече да умра,
а само да остана честен, верен
на тази, неизтляла в мен, мечта,
с която ти, самият, ме намери ...

Варварска самота. Креят моите нощи.
Опознала страстта, искам още и още.
Все летя, но насън, а наяве се стряскам.
Нека чака ме вън приказната каляска
със вълшебник един, само мой, много верен. ...

Обади се! Искам да те чуя,
довечера с прибоя на вълните.
Гласът ти в мене да нахлуе,
във пясък да превърне дните.
Добре ли си и как я караш, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Във времето, кога до Стамбул града
единствено със “Ориент експрес”
се ходело, една белгийка млада
със своя кавалер, мосю Лепрес ...

Една звезда ти пращам в мрака,
като сълза отронена на кея,
една целувка – по бездомен вятър,
дано да си щастлив от нея.
Далеч от мен не мога да те стопля. ...

Белите магии на баба
Нея я няма до мен – цял океан ни дели. И като стане много тихо, чувам благия ѝ глас: „Ей, пакостници, къде се изпокрихте? Вие днес хляб няма ли да ядете!?”
Така питаха селските хора от нейното поколение. Имаше на трапезата ястия всякакви, и наденички, и какви ли не изкушения, от ...

Ирония на съдбата
Видях го тогава, беше отдавна,
съвсем невръстно дете,
с палто до колене, шал на главата,
подарени от благородно сърце. ...

АПОКАЛИПСИС*
Qui vivra verra*
... И веднъж ще се втурнат от нищото Гог и Магог*,
(щом пророците казват, навярно така и ще бъде),
бяла ангелска рат ще надуе небесния рог ...

Заудря барабаните в стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.
А тежкото олово на небето ...

Защото любовта е вдъхновена,
стопява се тъгата като зима.
Изглежда, всяко чувство съвършено
се ражда в тишина непроходима.
Минава вятър, бързам да помахам ...

Любима, погледни навън, дъждът вали.
Как чукат капките в стъклото.
Будна си, кажи, нали,
колко топло и приятно е в леглото.
Събуди се, чуваш ли, ела. ...

Дядо Ставри... Вече на 89 години, а акълът му лапешки. Нямаше ден през последните има-няма четиридесет години, в който той да не ходеше на автогарата, където посрещаше и изпращаше големите автобуси, махаше на пътниците и се опитваше да ги заговаря, да съветва компетентно работещите там и да дава нас ...

***
Полунощ е и небето
взривява ярките звезди.
Потича звездното мастило,
любовни стихове реди... ...

Разбито сърце... Абсолютно клише, ще каже всеки, включително и аз. Напълно разбираемо е за човек, който не е видял как любовта му си отива, да го разбере и да го проумее. Е, аз го разбрах. Едва сега осъзнавам с пълна сила значението на този израз. Там, където доскоро имаше топлина и усещане за сигур ...

Забравил бях, че клоуните плачат,
но глупавият грим дори не трепна...
По него и сълзи не се закачат,
щом тъпата усмивка там му лепнат...
Ехти смехът, ала у мен е пусто ...

Софийска сага 37
Глава тридесет и пета
Предсказанието на баба Ванга се сбъдна. Човекът с белег на челото се появи и светът се променяше. Отсега нататък нищо нямаше да е както преди. Понятията “хубаво” и “лошо” щяха да придобият нов смисъл. А понякога даже щяха да си разменят местата. Враговете щяха ...

Животът ми — картина на Дали —
ентропия от лед и от жарава.
И всяка моя стъпка все кърви,
а белези така и не остават...
Душата ми — разнищено въже — ...

Подзаглавие: Бели Есенни Нощи
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите. ...

ЧОВЕЧЕТА
Човечета, малки човечета,
по-малки даже от мравки,
със старите си елечета
нагиздихте нови прищявки. ...

Целунах те за "Край" и си отивам,
изплаквам и последните сълзи,
а после със усмивка ги изтривам,
за тебе вече спира да боли.
Ще помня допирите и усмивките, ...

Ще догоня лятото
Застудя и вятър задуха.
Със вихрушка от мъртви листа
тежки мисли в деня ми нахлуха...
Пак пристигаш при мен, самота!... ...

Есента дойде.
Тази сутрин я усетих.
Вместо лека блуза,
шлифера си взех и навън излезнах.
В парка падаха листата ...

Ако е възможно, някой да поръси Просветното министерство с проСВЕТЕНА вода...
Вместо да разлаем кучетата, не е ли по-добре да ги разкатаем!
Искам някой да ми подари банкова сметка тип PINокио. Колкото повече лъжа за наличните пари в нея, толкова тяхното количество да нараства.
Хубаво е, че има Ден н ...

имаше преди
любов в очите ми,
имаше преди
нещо, което
наподобява искри, ...

Дойде с разцъфването на лалетата.
Със полъха на пролетта роди се.
На всяка стъпка падаше като хлапетата
и твърде бързо умори се.
Крилете ти се счупиха във полет. ...

Не оправдавам твоето очакване
да стъпвам самодивски, по тревите
да разпилявам стихове любовни.
Не са ми с руси кичури косите.
Не пея песни, от които тръпнещ ...

Герой от Балканската война
не стана почетен жител на град в нашата страна.
Освободителят на Кърджали - отхвърлен.
В морето на забравата от ДПС бе захвърлен.
Хора, исторически личности почитайте ...

История имам една,
но как да я разкажа
без слова.
За мъж и жена с
интересна съдба. ...

Магали`
( една моряшка история )
...Тя се казваше Магали` и продаваше любов
в моряшка кръчма на един далечен порт...
...А когато я видях да излиза гола от залезния ...

Златна есен
Слънцето грее вече като есен
жълта, позлатена.
Небето чисто
се смее като песен. ...

Мълчанието понякога изрязва
над веждите тънички бразди,
ръката бавно се отпуска и с това доказва
колко те боли...
Извикаш, някак си хрипливо, ...

След лазурната лудост на лятото
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.
А и вятърът дълго ми пееше ...

Разсъмване...
Блясък!
Припламване...
Трясък!
Блещукане... ...

Какво направих, за да го заслужа?
Къде изчезна ти?
Аз плача...
... а ти се смееш.
Обичах те и още те обичам, ...