(Не)Изговорено
И в тази тиха нощ говоря с теб.
Нямаш отговор на всичките ми въпроси,
но аз все още имам такива,
които никога няма да ти задам... ...

В небето съм, не виждам никъде земя.
Над мен звездите липсват, само гарвански ята.
Не изпитвам страх, ни тъга.
Очаквах вас, мои гарвански ята.
Летя с моите братя и сестри. ...

Месечино, бяла и красива, в тази тиха ясна нощ
защо смълчана и самотна си всред звездния разкош?
Защо опечалена си и някак разтревожена и бледна –
та ти царица си – тъгата моя участ е, нали съм бедна?…
Сънят побягна тази нощ от моите очи горещи, ...

Уморено... до смърт... Очакване...
Петстотин двадесет и седем
въздишки отроних.
Постелята замръз(к)на от очакване.
Вятърът забиваше пирони ...

Диви коне
Като в мистичен сън
тръпнат диви коне.
Свободни, устремени.
Грация вълшебна- ...

Мога
Мога,
стига в себе си да вярвам.
Мога,
няма от себе си да бягам. ...

Ти спомняш ли си езерото и тревата,
смеха, кънтящ сред дивите гори,
ти спомняш ли си вечерите и луната
и как те гледах в пъстрите очи?
Ти спомняш ли си нашето мълчание, ...

Не зная с летен дъжд да те сравня ли?
По мирис му приличаш, но не по звук.
А сълзи ми носиш, от цветя ли?-
в теб да се родя отново - тайничко чрез друг.
Защо допускаш ме да вляза там?- ...

Кратка лятна песен
Между два самолета-
за насам и нататък-
в ритъм трескаво летен
да успееш за кратко ...

Новый год стучит в окошко
Людмила Ларкина
Новый год стучит в окошко,
Снегом улица бела,
По проторенным дорожкам ...

"Time That Remains"
Don’t do as I have done
Win where I have lost
Have where I have none
Don’t let your demons drive ...

Понякога се чуствам толкова ненужна,
изпуснала несъществуващ влак.
И моят вик изчезва във безкрая,
за да не бъде чут.
Преде душата нишки - ...

Червена светлина, идващ автобус, очите ми се затварят и почти заспивам, искам да се прибера по-бързо на топло, да си пусна музика и да заспя... Уличен музикант, в края на улицата, приглушена светлина, блещукаща от лампата над него, свири на саксофон... музиката само минава покрай мен, а може би дори ...

Розата червена ако беше,
щях в душата-ваза да те сложа.
Зрънцето пшенично ако беше,
щях от теб да пека погача.
Тиха лятна вечер ако беше, ...

Какво, Любов, при мен ли се завръщаш?
Та аз отдавна пратих те в запаса!
С години нямаш Дом във тази къща
и празен стол до счупената маса.
Отхвърлена като изпята песен, ...

Бате Бойко награби се добре,
скъта в офшорки милиони,
че има будала да го избере
и не го ловят наши закони!
Има той къща в Барселона, ...

Боса по стръмни пътеки минавам,
прескачам камъни, обрасли в бодили,
с върбови клонки главата ми галят
на реката вълните мораво-сиви.
Косите ми тежки… изведнъж ...

"Нищо лично - само някакъв флирт.
Само малка забежка от сивото.
Не искай! Не търси! Не мисли!"
Колко малко всъщност се иска?!
Трябва само да намериш как ...

Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...

Възлюблен
Със силна ревност трудно се живее,
прояжда тя директно през кръвта,
доверието в миг загасва или тлее,
докато не го угаси приливна вълна. ...

Ревнуваш я до смърт – дори от бриза,
когато със косите ù играе,
дори от слънцето, щом дръзко влиза
през роклята ù, за да разгадае
изящната извивка на бедрата, ...

КОЛЕДНА НОЩ НАД ВЕТРЕН
Едно небе от тъмен габардин
– параден кител, шит за генерали –
с ревер, окичен с лъскави звезди,
като големи фронтови медали; ...

Защо тъжим
Единствено в живота търсиме богатство!
Не знам защо страним от радостта!?
И скуката с капризите и днес злорадства.
От делниците ни е сив света. ...

Понякога от теб искам
приятелство,
понякога от теб искам
да се разбиеш в мен
като вълна в скала. ...

Утринна роса и блясък.
Жълти есенни листа.
Литнали, внезапен вятър,
падат мъртви на пръстта.
Празна, стихнала корона ...

Бяло - празно, сиво и тъжно.
Проблясък и мигновено жълто.
Зелено и свежо, кафяво, но сухо.
Далечно, тъжно и пусто.
Черно, дълбоко, болезнено мъдро. ...

с любовта познахме истината,
с любовта познахме насладата
да сме отдадени, с любовта познахме
същината и светлината,
с любовта познахме загадката ...

Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -
в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.
Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии
и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.
Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес... ...

Той не помни от колко луни е пиян.
Щом е трезвен, сърдит е на Господ.
Син Адамов – грешен и дяволски сам,
грубо псува живота си – кокал оглозган.
В двора си има куче – озъбен вълчак, ...

Озари ме с усмивката си нежно,
докосни ме с парещите си ръце!
За да усетя присъствието ти вълшебно,
така близко до моето сърце!
Хвани ръката и ме поведи ...

СИНКОПЪТ*
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...

...И нека спомените те владеят, докато смъртта ви раздели.
~~~
Неухотно опитвайки се да променим света, се убеждаваме в правотата му, до болка безсмислена.
~~~
Проблемът с влюбването днес е, че повечето от нас се влюбват в идеята на любовта. ...