ЧЕРВЕНИ И БЕЛИ КЛЕТКИ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
докато
тревожно жонглирах
с червените си кръвни клетки, ...

АВТОПОРТРЕТ С ГЪЛЪБ
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче, ...

ПАРАДОКС
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...

Избирам да не пиша за боклука,
за упадъка и тъмнината.
Не защото не мога да го подуша.
Не! Не искам да му давам крила
и сила, докато за него пиша.

Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...

БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА СВЕТЛИНАТА
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...

I. Укреплението
Бяхме пет месеца в онова укрепление и нямаше изгледи да ни сменят. Нашите предшественици бяха тук на гарнизон година и половина. Помня ги свирепи и брадати, с измачкани униформи, гледащи със злоба чистите ни и усмихнати лица. Казах на Педро Нунес, ефрейтора:
- Паднахме в пещера като ...

Нищо на земята ни красива...
знам не става без дружина!
Щом не хвалиш,хвала няма...
тук мирише на измама.
Ала знам едно,малебито, ...

Летен полъх – изненада,
морски дъжд отгоре пада,
пясъкът щастливо пари,
летен ден за мен удари.
Нищо, че е пролет още, ...

Живеят спомените в сочната лозница
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...

Елиминира всеки със различно мнение
със барикадата на строг блокаж -
Това е грях, това е престъпление,
но щедър е към всеки свой доверен паж.
Единствено е верно, к'вото каже, ...

Една невероятна любов
Не искам в сънищата да те имам,
не искам да съм буден до зори!
Не искам всяка сутрин да попивам
оставените през нощта сълзи! ...

Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...

На гърбици от хиляди камили
пътува залезът към сетния си ден.
Отнася спомените с щастие препили
в цвета си гаснещ, моравочервен.
...Не сключих ли облог с живота ...

В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...

ИСКРА ЗА БЕЗНАДЕЖДЕН ОГЪН
Накрая взех, че остарях,
а сякаш беше точно вчера,
когато в туфи звезден прах
чертаех планове в Безмера ...

Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.
Април елегантно подава ръка ...

В себе си да вярваш е нужно!
Много чакане и трудности има
в тоз наш живот, това е тъжно,
но щастието е цел постижима!
Не подхождай със страх към света, ...

На 21-на бил, безработен,
за блудство, изнасилване
осъждан;
контакти нямал, ала пиел
и странял, и ходел ...

Врабеца летеше в небето,
на вятъра беше пастир,
а златната рибка в морето,
танцуваше в морската шир.
Видя я отгоре врабеца ...

Луда съм, пияна,
пияна от любов.
Искам да дойда, да те хвана,
да остана цял живот.
Луда съм, пияна, ...

Не знам с какъв кураж се примъкнах до сами селото. Не беше от глад, беше заради нещо, което трудно мога да опиша. Може би заговори другата част от същността ми...Онази, която не ми бе отредена за живот, защото само на половина съм див. Но се радвам, че точно необузданата и волна част от произхода ми ...

Представителите на поколението Z (1) постепенно навлизат на пазара на труда и колкото по-скоро работодателите намерят общ език с тях, толкова повече ползи ще донесат zoomers (1) . Но как могат да се справят кариеристите ( от групата Y или Millennials ) с вчерашните ученици, които не могат да бъдат в ...

Преди да се изплашиш, че ще тръгна
от този свят, когато дойде време,
не давай леността да ме прегърне,
щом тихом се протегна да я взема...
Ще искам да въздъхна от умората, ...

Сто пъти да ме /из/лъжат - НЕКА!
Ще понеса аз тази дан.
Но, заради стоте измами на човека,
не ще отхвърля искрената /протегната/ длан.
........................................................................................................ ...

"Няма безплатен обяд!"
Това от древността битува.
Родени голи в този свят:
със слънце и звезди пътуваме.
"Няма безплатен обяд!" ...

Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...

Архива на сърцето си прелиствам -
и радости, и болки обобщавам.
Една любов аз само притежавам
и с нея в спомените се заскитвам.
Да се завърна в прежно не опитвам ...

***
Времето застива в травертин,
в пустошта оазиси виреят.
Призракът на славата ехти,
в каменния, празен колизеум. ...

Пусни ме, някой ден ще се върна.
Ивайло Диманов
Изпрати ме, някой ден ще се върна
по- добра, по-красива, по-дръзка,
почерняла – от лъчите на слънцето, ...

Един тефтер ми купи моят син –
красив, шармантен, с кожена обвивка.
И химикалка с цвят лилаво-син.
Но време ми е нужно, за да свикна
със него. Че на стария си комп ...

ЧОВЕКЪТ ОТ ФЕЙСБУК
... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –
разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,
делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"
на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси. ...

С полезащитни пояси горски
в Добруджа спираха от север
ветрищата
някога тоталитар-комунистите.
Сега с мечове златната плът ...

Обич давам.
Обич без пари.
Обичта си подарявам.
и от това не ме боли!
Макар че без тъга не може ...