Играта бе без край,
бе по-вълнуваща от страйк-а.
Играехме на самураи.
Аз – самурай. Ти – самурайка.
И всеки имаше си меч, ...

СЕБЕПОЗНАНИЕ
С перфектни – пълно! Аз не съм от тия!
Но грешки рядко случва се да правя.
Гръдта ми музикална е кутия –
със звук на лира и на незабрава. ...

Как да те спечеля?
Как да те направя мой?
Влюбвам се във тебе, за беля.
А жените около теб- колко ли са те на брой?
Знам, че съм специална. Специален си и ти. ...

Днес, храним ли илюзии
към нашия фатмак,
протестите във Грузия
ще станат тука факт.
С противна - коалиция ...

КЪСИ ДРАСКИ ВЪРХУ СНЕГА
През зимата рисувам само с туш –
защото светлината е оскъдна.
И с всяка кал по мокрия ботуш
копнея пролетта да ми се сбъдне. ...

На тебе, Нанинко!
Не ме оставяй сам-
сред блясъка тъжен-
на звездите!
Не ме оставяй сам – ...

Няма вечни пътеки.
Няма вечни звезди.
Има – вечни сезони.
Има вечни треви.
Няма слепи пожари. ...

Мнозина от вас са чували името Мартин Нимьолер .
Германски богослов и поет, роден в края на 19 век ,
доживял до 92 години . Някакви 5 години не му достигнали да види
падането на Берлинската стена. Но не това е най-важното за него.
Може да отбележим няколко факта, от интересния му , изпълнен с превра ...

Линкин Парк-"Разруши Моста"
(Aлбум:"From Zero")
Твърде невеж си,за да се провалиш...
Мога да го видя с просто око...
И дори не мога да разбера дали ме лъжеш... ...

ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...

Тишината без думи
нещо свое нарежда,
а светът е безумен,
с много криви надежди,
с много смели завои ...

Скроих си свят.
За мостра взех
мечта.
От нея очертах
вселена, ...

В нашия древен град
трудно намираш
с кого да се видиш.
От всяко дърво
те гледа некролог. ...

Не говори, декември е красив,
разбрахме го по нежния му лик,
изписа със дъждовния курсив,
на любовта забравения стих.
Ръцете да говорят вместо нас ...

Понякога намирам смисъл само
в най-дребните, най-малките неща.
Когато чуя детски възглас „Мамо“
и страстна дързост в капки на дъжда.
Когато лист отрони се и пада ...

Общо взето
всичко вече е дадено ,
всичко е взето...
Пито-платено
счупено-купено , ...

НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...

Не, тя не е шумна.
Не, тя не е широка.
Не е и дълбока.
Но е сгушена в ръцете на тайните и сенчести дървета.
Тя си ромоли тихо. ...

Отново съм съкрушен.
Не знам за кой път –
стотен или хиляден.
Знам само, че не мога така.
Не трябва така. ...

Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя. ...

Клекнал народът, свел и главица
да пийне "от извора" глътка водица.
Ала от жажда даже не вижда,
колко е кална онази ръчица,
дето пои го... Ама не хае ...

От картата пореден дебит
и скоро ще ни трябва Кредит.
Бензин догоре газ до дупка
сирени идват давай чупка.
Куките ни гонят; правят ни засада ...

Честита пролет нежна –
скептик с угаснала
в очите ти
жерава.
Живей на таз Земя и нека ...

Есенен полъх
Ти,
ти спази своето обещание
и дойде възседнала вятъра точно навреме,
за да ми покажеш, че нищо не е загубено, ...

Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...

Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...

Искам да подчертая нещо много важно! В момента България - Няма!!! Живеем в държавата наречена Мутреландия!!! Намираме се под робството (не го слагам в кавички!) на Борисов и на Пеевски, които колят и бесят и диктуват всичко в Мутреландия! В основата на конституцията на Бойко-Пеевското Робство са пар ...

В бара беше шумно. От тълпата около мен се различаваха откъслечни гласове и музиката свиреше от една тонколона, разположена точно срещу мен. Не казвам, че шумът бе неприятен. Нали затова бях дошъл в бара - за да съм сред хора. Ей така - да си поприказвам с някой и нещо да се случи. Какво бе това “не ...

ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...

Снощи разговарях със душата ти,
разказа ми една мечта.
За щастието споделено
и за любовта.
За куражът, за това да си човек, ...

Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...

До теб не стигнах
Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня! ...

1. Мъж бъзика друг.
- Ей, жена ти много кисела, явно не си си свършил работата...
- Прав си, пазя го за теб...
2. Много мързелив мъж се оженил за страшно палава жена с име в целия район. И ето, че 1 ден негов голям приятел почнал да му чете конско.
- Ей, голям глупак излезе, вкара си беля в къщата! ...

Снегът идва късно,
дори не усетих,
как всичко поръси,
ухае и свети.
Щастлив и небесен, ...

Демоните в небесата
демоните в гората,
а отдолу за награда
ангелчета боцкат с рогцата!

Копнежът ми за сняг е тих и бял.
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън, ...