И днес пак ще бъде като вчера,
и утре пак ще бъде като днес.
Къде ли в тъмното да те намеря?
Къде ли търсила съм те до днес?
Сред хиляди незнайни силуети ...

Знам колко ти е трудно... Не мисли.
И как ме криеш в тайници от всички.
Дори без звук те чувам да крещиш -
обичам те. Повярвай, теб обичам.
Боли ме, че пристъпваш все по жар... ...

Сънен следобед с боси очи,
преспи сняг сивеят на пътя,
тишината виновно във мене пълзи
и ридания тихи мрежи оплитат.
Разпилява палитра жълти листа ...

В нашата градинка
на трънче от къпинка
малката Калинка
скъса свойта пелеринка.
Калинката заплака, ...

Замалко Жулиета да умре,
Ромео бе изчезнал вдън земя,
но тя набързо взе, че се съвзе
и тръгна да си търси работа.
Почука тук, почука там, ...

Не съм ти вярвала,
че някой ден ще бъде той с теб.
Още щом го зърнах, аз разбрах,
знаех,че ще бъдеш ти такава днес,
знаех,че ще бъдеш ти студена с мен. ...

Денят на Лъжата дойде със признание.
А Поводът влезе не тихо, а с крак.
Разрита по месеци тленно мълчание,
със поглед разрина в душата ми праг.
Лъжата подскочи, изпусна си флейтата, ...

В часа на тялото...
душите ни навярно се сънуват.
Желанието и следата му - във бяло
избухват в онемялото безумие.
Във вените пулсира земетръс, ...

Въпрос…
И отговор
Набързо…
За кратко
После е тихо ...

Тъмнината бавно се влачи,
уморено пълзи
и в тишината зловещо започва да грачи,
плътно обвиваща грешните ни души.
С плаща си черен ...

Виж ме...
Виж ме... много мъничко остава,
преди сама да се доразруша.
Виж ме, вече нищичко не става
от пропитата с сълзи душа. ...

Когато съм небесносиня
в пясъчно-ронлива тишина,
измивам в себе си пустиня.
Тогава мога да валя.
Когато съм сребристолунна - ...

Под звуците на песен страстна
танцуваш ти на дансинга открит,
а танцът ти със жар опасна
докосва ме, привлича ме като магнит!
Със погледа си страстен ме увличаш, ...

Дневникът на едно излекуване- част 9
32
Никой не се обаждаше...
Включих си и мобилния, но...светът бе забравил за мен.
Какво друго ми оставаше, освен да продължа да се мотая из гарсониерата. Не ми се искаше да звънна аз на някоя от приятелките си. В това състояние можех единствено да натоваря и тях. ...

Когато умира деня безвъзвратно
и залезът бавно земята залива,
когато небето е тъй необятно
и пориви нежни във мене преливат...
Когато в поляните виждам магия, ...

Казах ти, че не искам да съм с теб,
но ти не ме разбра.
Повторих ти го хиляди пъти,
докато най-накрая го проумя.
Затръшна врата след себе си, ...

Дай ми всичките си беди,
безпомощността - болката си,
дай ми мълчанието и самотата си...
Ще открадна сълзите от очите ти,
няма да позволя да ти липсва нищо, ...

На Теодор
Зора!
Обагря в огън
хоризонта
в своя път ...

Днес е слънчев, топъл ноемврийски ден.
Мама ме облича - на футбол ще съм, знам.
Баба е готова за мача голям.
Внукът ще играе - трябва да е там.
Слънцето как напича - каза баба, ...

Загледа се в прекрасната нощ. Не можеше да повярва, че всичко това се случва! Нямаше и два часа от откриването, а вече повече от половината й картини бяха продадени и то на баснословни цени! А Сам... беше на седмото небе! Не стига, че скулптурите му се разграбиха като топъл хляб, а май си намери и п ...

Ключът на любовта
Глава 4
Ресторант “Дилишъс” бе едно от най-изисканите места в града. Посещаваха го богаташи, бизнесмени, хора на изкуството - с една дума, се радваше на ВИП клиентела целогодишно. Обстановката му беше приятна; още с влизането те лъхваше атмосфера на лукс, комфорт и уют. Не случайно ...

ЛЮБОВЕН ЕЛИКСИР
Любовта ми е свята и чиста,
като сребърно звездно мънисто.
Пролетта е за мен вдъхновение,
чудно, неземно видение! ...

на Жоро
ако се вкарам малко в спейса
със сигурност
ще мога да рисувам върху парче отчупена теракота
окото на света и другите му крайници ...

Пеят тихо тънкостволи
яворови дървеса.
Сипят белите тополи
мека утринна роса.
А сред тях, ведно с тревите, ...

Великден
Този чуден пролетен ден
е най-велик - Великден.
Всеки е доволен, пременен
с нови дрехи и цветя, ...

НА САШКА
В стаята растеше цвете.
Но някак си унило беше.
И само сухите листа
напомняха , че беше във саксия. ...

Аз няма да давам ултиматуми,
а просто сама ще си тръгна.
Не ме виждаш дори сред приятели,
с обич не ще те загърна.
Ще тръгна сама в тишината - ...

Заболя ме главата. Не, не е много. Обичайната болка. Все пак три часа четох Вазов и Славейков. Плаках заедно с Дядо Йоцо и се калявах с болката на Ралица. Честно да ти кажа, въобще не ме боли главата от учене. От друго е, а с книгите само се оправдавам.
Ако кажа, че от любов ме боли главата, ще тряб ...