Отдавна човекът гледаше нагоре към Луната. Откакто се помнеше, мечтаеше да стъпи на нея. И през целия си живот се стремеше да я достигне.
Когато един ден най-сетне се качи, откри, че там няма нищо. Човекът искаше да се върне на Земята, но вече нямаше сили. Тогава той легна в прахта и каза на Луната: ...

Любовта
Любовта не ще ме измами
с копнеещи замечтани очи,
че под въздишките на любовните драми,
липса на секс - явно личи. ...

Денят...
Денят е по-различен
от вчерашното утре.
И някак странно прозаичен,
безцелно празен и отвътре. ...

ОКТОМВРИ
(из "Месеците" 2004 г.)
Октомври. Вълнен е денят.
Под шумата – блестяща мушама,
полицията още търси спомени ...

По най-тънките клони в гората
светлината на пръсти минава
и въртят любопитно
от изток на запад
ненаситени шепи листата ...

Когато страдаш за момче и болката не спира,
сякаш това момче нож в гърдите ти опира.
Опитваш се сълзите си да спреш,
а предпочиташ от мъка да умреш.
Оставаш за него неразбрана, ...

Непрекъснато те чувам в ума ми.
И тази нощ ти пак посети съня ми.
Дойде при мен и ме прегърна.
С цялата си любов ме обгърна.
Погледна ме с твойте тъмни очи. ...

Ще запитат: как през живота да преминем?
Отговаряйте: като по струна над бездната -
красиво, внимателно и стремително.
"Агни Йога"
Ликувам днес, когато търсещо, сърцето, ...

Вървя по следите на любовта,
търся те и викам "ела",
сълзите в очите напират,
а когато усмихнеш се,
без думи ме оставяш. ...

Не ме докосвай никога с ръце,
понечиш ли с тях друга да прегръщаш!
(Невинна съм и чиста по сърце -
във блудница не смей да ме превръщаш!)
Не ме прави по-черна от пръстта ...

ОТКРАДНАТА НОЩ
Безплътни раждат се любови.
Безумни страстите горят.
Тела разпръскват вопли нови.
Поети стихове редят. ...

Отражения 2
Тъй като е невъзможно да се издигне до нивото на превъзхождащия го човек, нищожеството ще се постарае по всякакъв начин да го събори в калта до себе си.
Георги Гълъбов

Вълк вие във нощта,
луна свети над света,
сянка пада на земята,
бухал буха в гората,
звезди блестят в небето, ...

ПРИЯТЕЛИ,
ОЩЕ СЪМ ЖИВ
Приятели, аз жив съм още!
Защо забравихте ме вие?
Защо щом чухте, че сакат съм, ...

Нима възможно е да си червено?
Нима да си открита ти е позволено?
Нима блянът на червените листа
е цинобър в твоята душа?
Ръмят мечти, идеи в червено. ...

Във въртопа на съня ми ще възкръснеш.
> Под палмите танцувам гола...
Пристъпващ, тъмнината ще разпръснеш,
а за теб морето ще разтворя.
Ще се гмурнем в дълбините, ...

Вече втори час седя,
с потна длан прелиствам страниците на тефтера.
Чудя се да плача или да крещя -
тежък запек мъчи ме от вчера.

Сладко ухаят липите –
бодрост и свежест се носят навред.
Нежно потрепват звездите
с поглед любовен и ласкав привет.
Приказно ярко в небето ...

Руши се всичко, дори недокоснато,
във пепел се превръща туй що си градил,
с любов мечтаното намираш проснато
по очи и във кал, обръгнато от живота немил.

1. В този миг, когато те желая,
настъпват моите най-съкровенни часове.
Аз хвърлям се в обятия от страсти
и няма нищо, което може да ме спре.
2. Изправям се пред удоволствието и коленича, ...

Гледам, гледам и още не мога да повярвам. Не искам да повярвам...
Тази грозотия, този кошмар! На едно от най-хубавите плажчета на прекрасното ни Черноморие се роди този мастодонт, това чудовище от бетон. Роди се от нищото, за една зима. Роди се от човешката лакомия, общинската и държавна корупция, п ...

Помня те...
Ти бягаше с мен, настигаше ме, усмихваше ми се...
В началото те помислих, че си смахнат,
но като те опознах, разбрах колко си неотгатнат.
Свикнах с теб и ти си тръгна, ...

Ти всеки път ме учиш как трябва
да съм силна. И всеки път, когато
гласът ми потреперва в безсилие,
ти просто се усмихваш.
А на страната ти една трапчинка - ...

Вятърът флиртува със листата
и в прегръдка ги люлее...
С влюбен шепот падат на земята,
бързат с нея да се слеят.
Страдат оголелите дървета. ...

Усетих те, свита в ръкопис средновековен,
като шепот на разлистена страница,
гравюрно, калиграфно украсена
небесна, портретирана богиня
очаквана, чезнееща в дъждове есенни ...

Разминавахме се дълго време,
бягахме един от друг.
Износихме си свойто бреме
и ето ни отново тук.
Сега сме весели, щастливи, ...

Обичам те толкова много,
че се страхувам да бъда мила!
Ти никога не ме допусна до себе си.
Така аз не ти дадох любов открито!
Когато съм груба с теб - ...

Аз зная, обичаше всяка, която
за цвете едно те покани у тях
и знаеш ли, всичко ми беше познато,
бягаш от мен за поредния грях.
А аз бях в къщи приспала децата, ...

Не ми пиши!
Защо ми хвърляш прах в очите?
Не виждаш ли - без теб не дишам,
не живея, не копнея, не мечтая и не желая.
Не, не те желая, защото ако го направя, ...

Ти знаеш ли какво е болка,
какво е да крещиш на сън?
И знаеш ли какво е мъка,
затворен в клетка, а то - навън?
Ти знаеш ли какво е да обичаш, ...

Начало на ден,
лишен от подробности
с разсеяни погледи
и въздушни срещи.
С пропити ...

В търсенe на Рая
Да загубиш всичко в стремежа си да постигнеш щастието.
Да градиш, а всичко да се срине сякаш направено от прах.
Да прегърнеш любимия, а той да се стопи все едно е скулптура от лед.
Да не ти остане нищо, освен едничка капчица надежда. ...

Поляната в подножието на планината спеше. Нощта я беше завила със студеното си одеяло и лекият вятър носеше сънищата над нея. От сивите облаци се сипеше сняг. Бавно – бавно белите птици снежинките се носеха из въздуха като че ли в тях се бе породило напрежението на млади актьори, излизащи за първи п ...

Светът е мой и няма граница радостта ми от живота!
Моя е свободата, в усмивката ми без край!
Тя е единствената моя посока,
подаръкът, превърнал живота ми в рай.
Обичам да пея пиян от удоволствие, ...

Не разбираш ли, скъпи, тя ме намразва.
защото умните разбират какво гори вътре, надълбоко.
А тя иска те, но страхът я полазва.
Очите и пронизват моите убийствено жестоко.
Не разбираш ли, скъпи, себе си намразвам. ...

Качих се в автобуса с обичайната си бодра крачка и слънчева усмивка. Не мислех за нищо, просто ми беше готино и някак свежо предвид настъпващата пролет. Нямаше свободни седалки и трябваше да седна до една жена. Беше на средна възраст, скромно, но стилно облечена. Дрехите й бяха черни, траурни, от тя ...

Легло от листи
за измръзналия сняг
застла гората.
Брезата първа
за любов със зимата ...

Тъмнолилав ден
с тежест на парфюм
и капчици сълзи.
Разлята любов
върху две съдби. ...