Сърцето на един просто приятел
Едно разбито сърце… сърцето на приятел? Че само едно ли е? Едва ли… А какво става, ако са ти разбивали сърцето толкова пъти, че един повече или по-малко не би променил нищо? Нищо ли няма да почувстваш, пак ли ще стоиш без да потрепваш? Няма ли да те заболи… малко… съвс ...

за кво говорим чикита
като виснат въпросите на ъгъла
та чак край няма
и линиите за свързване
на живот - не на друго ...

обичаш - не обичаш
тичаш - спираш
искаш - не искаш
и пак се връщаш
заспиваш ...

Наяве върви го...
Сънуваш...
Вчерашни трепети те връхлитат
в полумрака от детството.
Излез от лабиринта! ...

Разумно начало.
Разумно съществуване.
Разумни мисли.
Разумен труд.
Разумна любов. ...

Ще ми се случиш...
Ще ми се случиш.
Някога преди.
Но просто няма да е
днеска или утре. ...

Какво да правя с теб, човече,
и твоя алкохолен пир?
Омръзна ми животът вече,
от теб във къщи няма мир.
До късно вечер обикаляш ...

На И.
Не искам да съм ничия...
И да изгарям в самота....
И в нощите - обричана
да ме прегръща тъмнина... ...

Търсене
Мил и съкровен -
един единствен образ.
Търсят... Меки пипала
провират се в тълпата. ...

На Бианка, с много обич! И на всички приятели! Нека не униваме. И се подкрепяме!...
Съдба си, Животе. И път си.
Ту черен и с дупки покрит,
ту гладък и волен се виеш,
а друг път си стих - недопит... ...

>>>> Случи се...
>>>> Дъждът изпи
>>>> на черни глътки птиците.
>>>> В счупеното време
>>>> закова перата. ...

Отправим ли си с теб
влюбен светъл взор,
текат реки от обич,
ангели запяват в хор.
Прошепнем ли в нощта ...

Да знаеш само колко пролетно ми е в душата.
А навън – жълтеят есенно листата.
Тревата погоряла нашепва за раздяла,
че иде зима вече и всичко пак ще е в премяна бяла.
Да знаеш само колко пролетно ми е в душата. ...

Посивя денят ми преди пладне
и слънцето запари през мъгли
очите ми от болката заспали
в съня ми диреха следи...
до извора с мъдрост да застанат, ...

Душата ми не е с пагони.
Цивилна е, но не ченге.
Не спазва писани закони,
лети с пегасовски криле.
На шефове не рапортува. ...

Летен бриз гали лицето и,
пясъкът леко се стича в ръцете и.
Надигна глава. Наблюдавайки гледката
една сълза се стече от очите и.
- Нима има по-приятно нещо от това ...

Напускам старата черупка,
безчувствено поглеждам отстрани.
Сякаш не е била до вчера моя,
тая задушаваща ме, стара кожа.
Сега без нищо на гърба си, ...

На К.Р.
Желая те. Дъхът ми нека спре.
Докосвай ме! Люби ме до припадък!
За теб жадува моето сърце.
От този грях боли ме, но е сладък. ...

ЛЯТНА НОЩ
Жегата заспива в залезна люлка.
Мракът тъче пътеката звездна.
Щурецът свири с фалшива цигулка.
Земята в златната пяна изчезна. ...

Толкова спомени съм събрала
във една бяла кутия,
дето стои на тавана
и прах от години събира.
Всеки ден нещо изхвърлям, ...

А колко много искам да те има
Ранявах те и съдих без причинно.
Червена си а бял ти бе цвета.
обляна с кръв стоеше без съзнание...
направих те: далечна от света. ...

Тъга ли е това вътре в мен?
Самота, болка, любов?
То е нещо малко, което ме влудява,
нещо, което чувствам, когато докосваш кожата ми,
нещо като дъха ти, от който изтръпвам. ...

Ще дочакам слънцето отново да изгрее
и да се любувам на лъчите му,
за да усетя ръцете ти по кожата си -
топли и нежни, а понякога изгарящи.
Ще призова вятъра, ...

Не се скривай някъде в петолинието...
всяка твоя нота свири в душата ми
и оглася я мелодия в минор...
Мразя тишината.
Мразя да драска с нокти в главата ми. ...

С писалката пробивам листа,
петно от мастило,
нещо ми липсва.
Няма идея, муза и смисъл.
Нищото властва, ...

Минава десет часа - почти обяд е. Слънцето отдавна се е показало, но аз обичам да спя до късно, нямам си друга работа. Включвам компютъра и търся любимата си игра. Пак някой е подреждал десктопа. А, ето, намерих я. Всъщност компютъра е на леля ми и тя винаги се сърди когато седна пред него... жени.. ...

Любовта е нашата съдба
Щастлива съм, когато си до мене,
неусетно часове отлитат час по час,
а така не искам времето да ми отнема
минутите,останали засмяно между нас. ...

Потъвам вече дни,
а дъното го няма.
Боли ме призори,
а вечерта е няма.
Вглъбена в нещо трудно ...

Посветено но Васко,
приятеля, който никога няма да прочете тези редове...
Като сянка идваш във съня ми
и разстилаш огнен плащ!
Идваш като птица бяла, ...

Очите ми ще се родят в далекоглед,
а мозъкът ми, може би, в компютър
и всеки има своя светоглед,
където сигурно е най-уютно...
Ушите ми ще станат радари, ...

Когато виждаш, че това е краят
и чувстваш, че не това е Раят,
когато усмивката започне да бледнее
и сърцето си усещаш, че пустее!
Когато виждаш, че мечтите ви умират ...

"Уморен"
Уморена душа, спри се да търсиш,
отдавна загубила смисъл
почини, облегни се на мене
и говори ми с думи на песен ...