- Кой дявол се всели в мене
и ме обсеби със съмнения,
ограби неподправената ми душа?
Единствена съм, знам, за тебе,
дори хиляди жени след теб да тичат, ...

Барабаните бият, кръвта буйно пулсира.
Безспирна битка е животът.
Ръцете свити са в юмруци, надеждата лесно не умира.
Кръвта сипе се, не е ли глупава съдбата?
Все тоя буен ритъм в ушите ми звучи. ...

С уста, напукана от жаждата,
отпивам мъничко вода.
И силно става тялото,
и няма вече сухота.
Вода от извор чист ...

Помня те още!
Не те надживях!
Не се и опитах!
Душа пропилях!
Решение търся в моята глава. ...

Сънят разнищи голота бездънна,
виденията разиграха танц,
ридаеше пиано, спомен сънен
блестеше с преднамерен гланц.
Обсебват звуците духа ми бездиханен, ...

Ела при мен!... Отново ми прошепваш ти. А откога не бях чувала това... И откога очаквах да го чуя! Беше моята мечта, това, което исках да чуя най-много от теб. Е, най-накрая го изрече... престраши се!
Признаваш си, че имаш нужда от мен... че не искаш вече да заспиваш сам, че искаш отново да ме прегъ ...

Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но" друг път ще разказв ...

Знам,
че не е правилното
решение,
но не намирам друго...
Губя те. ...

Гората много бързо се съблече
в очакване да обладае Студ -
дали не бърза тя, дали ще плаче,
че е разкрила свойта страст и плът.
Подмамена от вътрешното си усещане ...

Виждал ли си я да бяга напред сред вълните?
Разпенена, бяла,
безумна и страстна...
Виждал ли си я да се спуска в слънчев лъч?
Блестяща, гореща, ...

Едно
- Искам още от онуй безцветната пиячка - каза Дра Кон Чо.
- Кое? - недоразбра Гар Ван. - Водка ли?
- Да, да, да...
- Не, не му давай! - трескаво се намеси Но Щен Вълк. - Много се сгорещява от него и пак ще подпали нещо. ...

Художникът избра да бъде сам.
С картините си само да остане...
Не се повтаря онзи буен плам...
Боли в гърдите парещата рана,
че своя слънчев, нежен идеал ...

Имам си насън близначка
Наяве съм спокойна, весела, щастлива,
безгрижна като че ли... закачлива...
Насън близначката ме отрезвява -
мъдрувам често... (не за слава!) ...

Невъзможна обич... Прокълната...
Тежка, като камък за удавяне...
Като огнен обръч на сърцата,
вкопчил ги на смърт чрез овъгляване...
Нереална обич... Лудост жива... ...

Твоите думи прииждат
в мен като вятъра стар,
тишината ми крехка разбуждат,
брулят душата без жал.
Този вихър разголва, ...

* * *
Морски бриз... ласка...
Нестинарска жарава...
Танц на стихии...

И М П У Л С
Есента си влуди килимарските страсти
с юлски импулс в ноемврийска въздишка.
Измори се от палави резки контрасти,
но сложи в килима най-златните нишки. ...

ВЕЧНИЯТ ЕРГЕН
Всеки пита, друже верни,
защо още съм ерген,
като казвам, че отдавна
от любов съм заслепен. ...

На Ангар
"В мен влюбени -
тъй както в тебе аз:
безумно, беззаветно, без взаимност."
Ангар ...

Вървим с тебе, двама,
по пътека от листа,
привечер, в топла есен,
обляна в жълта светлина.
Спряхме до мъничка къщурка, ...

Хей там, на припек, под скалите
и малко над Олу-дере,
по хълмовете, на открито
расте си нашто каберне.
Моми го по роса обират ...

Прости, живот,
живея те назаем -
не са ме питали
преди да ме заченат,
но всеки ден ...

Защо не можеш пак да ме обичаш?
Омръзнаха ли моите пасквили,
с които галопирах всеки час
в душата ти, останала свенлива.
Защо не можеш в чувство да превърнеш ...

Искам да попия аромата,
усещам допирна любов.
Кожата ти, нежна, родена от сатен,
се слива с ритъм в моята душа.
Спомен, леко хладен, ...

Късни мисли
На вятъра гласът се чува зад прозорците,
разхождайки се нервно пред нощните очи,
надбягвайки се бързо с изгубените спомени,
отлитайки високо - там, с волните мечти. ...

Отрова, тя няма противоотрова.
Разгражда се във кръвта, бавно прониква и изгаря вени, плът.
Тя е вирус.
За нея няма лек... Няма лекар, който да го открие.
Няма наркотик, който да намали болката изгаряща от вътре. ...

Любов - стихийната, неугасващата -
тази ли беше нашата?
Изпепеляващата, страстната?
Или - безмълвната, безпощадната,
със замръзналите длани, ...

Няколко тъжни слова
ми казаха, че светът е черен...
Безмерен в горестта си бил,
нямало ден и мил
човек нямало по ...

Представи си...
самотен плаж, скали...
и само Аз...
и само Ти...
Море, вълни... ...