Ръката ти...
Ръката ти по моята. И пише.
С шепота на устните застинали.
В страната ме пренесе на Алиса.
Любовен танц. Очакване си. Синорно. ...

РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ
"Да бъдеш жена - това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли. ...

Обичай ме
през времето и хората,
през всеки нов сезон...
Напук на здрача!
Обичай ме, ...

Чу ли как
музиката
разцепи тишината,
идваща от онова
пиано... ...

Трябва да е ясно, че Смотльо, въпреки името си, далеч не беше някой смотаняк. Дори минаваше за готин, макар и малко странен, тъй като често се държеше привидно твърде инфантилно и наивно. От друга страна, Смотльо знаеше, че е по-добре да те мислят за кретен, докато не се наложи да демонстрираш проти ...

Познах те... дори на тъмно зная, че си ти.
Тази нежност изпълва цялата ми стая.
Само да ме видиш си дошъл, нали?
Да бъдеш сигурен, че още те желая.
Усмихваш се, протягаш пак към мен ръце, ...

Денят, когато се влюбя,
ще бъде за мен най-прекрасен.
Най-щастливият сред всичките люде
тогаз ще съм аз (то е ясно).
Защото човек, щом се влюбва, ...

- Някой иска ли сладолед? - пита Гар Ван една вечер.
- Аз - каза Ко Та Рак.
- Аз - каза Но Щен Вълк.
- Аз... - чу се като ехо още един глас.
- Какво?! - учуди се Гар Ван. - Колко сладоледа да нося? ...

ДЪРВАРСКИ ТРЕПЕТИ
Слънцето определено се беше влюбило в златисторусите коси на Бистра и губеше ценно време за пръскане на живителна светлина и топлина в игра с буклите й. Тази невинна закачка пък неизменно привличаше вниманието на младите мъже в село Букова шума. Сега Бистра беше седнала до чешмата ...

Прекрасно навън е! Чудесно е времето!
Вярвай, че Чудото не те е отминало!
Земята се крие, натежала от бремето.
Ябълков град по градините.
Глухо целуват земята, със стон. ...

Винаги, когато съм бил аз!
В смелостта на своят път.
В разочарованието на свойте мечти.
Винаги съм бил аз!
В сънищата на твоят възход. ...

Ще си отида като лятото -
топла, нежна, но за кратко.
Ще оставя парещ спомен в теб
за устните, за косите ми от злато.
Ще поискаш пак да се повторят ...

Когато те видя, печеше слънце.
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце,
посято от един обичащ мъж...
Плевелите луднаха от влага ...

Уморих се от сълзите ми...
удавих се в тях.
Къде потънах
и ще изплувам ли пак?
Стиснал си ме с очи за гърлото ...

Капки от сълзи рони трепетлика.
Облак от зори тъжно занаднича.
Листи ненакапали се молят,
вятъра да могат да прогонят.
И вълнообразна тишината ...

Съблякох и последната си риза...
Свалих я само от гърба си.
Останах гола, до наивност,
а ризата - подарих я,
на ближния. ...

Не стой заключен в моя стих -
аз искам първа обич да ми бъдеш...
Задъхано ме пренеси
във своя свят загадъчен и чуден -
магнит сурова красота. ...

"У дома" - какво означава за мен
"У дома" - така казваме, когато сме вкъщи или пътуваме към нашия дом. ("Завръщам се у дома." - повтаряме често с умиление.) "Моят дом е моята крепост" - известно на мнозина и най-вероятно повечето са съгласни с тази сентенция. (Чувстваме се сигурно у дома си, защитен ...

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ГРУПОВА ПОЕЗИЯ
(тримка май сме малко)
В неделя вечер, в шест и пет,
една кола се спря отпред,
докара тя две поетеси - ...

Пусни най-сетне тая светлина
в стъкленото на очите ти да влезе.
Търси покоя в своята душа,
не допускай да те мъчи веч пороя.
Във живота не пропускай нищо, ...

Сладко, много сладко,
в изгубена, ноемврийска нощ,
пиянско отнесено и кратко,
но преливащо от разкош,
усещам те, с ръцете ти на кръста ми, ...

Довчера казвахме си съкровени тайни,
довчера споделяхме си болки и мечти,
а днес сме чужди и потайни,
двама непознати - АЗ и ТИ.
Залутаха се нашите души самотни ...

С пролетен полъх в майския ден
в клони на многолетна върба,
птиче гнездо сякаш свива в мен
пъстрокрилата човешка съдба.
Съчка по съчка тя събира, строи. ...

ДЪЖД
Градът прихлупи
мократа си шапка.
Запалените
улични гердани ...

Ще трябва ли да се предам, когато падна?
Или да продължавам да се боря?
Не мога ли насън да си поплача?
Че живота си живея по неволя...
Не мога ли очите си да скрия, ...

Фолклорът плаче...
гневът настръхва.
Егото запушва уши.
Знам, знам, че
светът не рухва ...

Завистта
Всяко едно същество, дарено с поне малко разум на тази планета, е изпитвало поне един път в живота си това чувство. Чувството на завистта. Да, добре ни е познато на нас, българите, ще кажете. Но то си е чисто човешка, чисто земна черта от характера на всички хора. Не само ние, българите, за ...

П Р И К А З К А
Пак ли идваш бързо и за малко?
Като добрата фея
в някоя трагична приказка.
Докосваш ме и омагьосваш мислите, ...