Какво научихме? Какво остана
подир уроците на всичките учители?
Виновна да е счупената кана,
а не нозете дето са я ритали.
Поуките са за да се поучим ...

Затанцували капки във кристална премяна
и ухае на свежест, на вода и прохлада,
днес аз нищо не искам — нека мъничко само
да погледам безмълвна, без да плача и страдам.
Просветлява небето след пороя по пладне, ...

Женски вик, болка, разкъсване,
а после само … дълга тишина.
Говориха й, искаха прекъсване.
Защо не ги послуша? Не посмя.
*************************** ...

На този свят си само гост
и всеки страх е зла верига.
Изправиш ли се гол и бос,
когато буря те застига,
тогава чак ще си прозрял, ...

Да, глупостта успокоява.
Превръща те във вечен.
Или пък ускорява
Пътя към безчестност.
Смелостта да бъдеш глупав ...

Аз съм директор на музей на изкуството. Може би това ме прави средностатистически човек. Казвам се Матилда. Име, което е малко по-особено за България. И за да мога да оцелея в този войнствен свят, без да ми се налага да грабна някой друг топор и да почна да избивам хората около себе си, аз самата ст ...

Наближаваше свечеряване и слънцето хвърляше оранжеви коси лъчи над изграденото преди стотици години укрепление, което Йоан още сънуваше в кошмарите си. Изпънат като струна на седлото на Арион, Леон гледаше овехтелите зидове и се мъчеше да преглътне разочарованието си. Израснал с разказите на баща си ...

Поетичен цикъл
Автор: [Иван Тенев Шиков]
Дата: 15 февруари 2026 г.
МОТО
„Любовта не е само пристан, тя е самото море. Тя не е само празник, тя е хлябът на делника ни.“ ...

– Госпожо Майер? А, ето ви и вас!
– Да, доктор Краус?
– Той ще се оправи, госпожожо Майер. Брат ви има няколко дълбоки рани, счупени ребра, изгубил е много кръв, но състоянието му е стабилно. О, да, и двата му крака са счупени! Но операцията мина успешно.
– Слава Богу! Благодаря ви, докторе! Утре ще ...

Дали оставих себе си фатално неразбран,
а моите странни мисли – разбъркан океан.
Защо не чух сърцето, тих повик на любим,
да слеем топли устни и пътя да делим.
Как слепи са очите за нежност, доброта ...

Аз някой ден изведнъж ще стана звезда.
Ако не в киното, то със сигурност на небето.
Отвисоко с малко тъга ще погледна земята,
ще говоря тогава с гласа, който сама си отнех.
Ще кажа колко неистово трудно ми беше ...

Не спирай към звездите да поглеждаш,
зареян в изгреви и залези далечни.
В житейски пъзели съдби подреждай,
създавай спомени от минало за вечност.
В изгарящ танц пулсират сетивата, ...

Хороскопът ми познава, като врачка
от онези, ромските, разбираш -
Щастие, орална радост, пачка,
според него всеки ден все имаш
поводи за празничен банкет... ...

Дълги години съм се питал за смисъла на съществуването! Колкото и интересна тема за размисъл и дебатиране да е това, и въпреки че е възможно човек да си даде отговори по нея, тя е не много практична и приложима в човешкия живот и ежедневие! Затова нека по-добре се запитаме нещо по-близо, конкретно, ...

Защо Пандьо от село Съборетиново се усъмнил в способностите на универсалния лечител? Какво подсторил съселяните си? Как лечителят му описал целебния си метод и как възнамерявал да го приложи върху него? Защо не успял да го стори и защо това се оказало спасително за мнозина?... - Отговорите са в звук ...

Една сряда Гергана се престраши и звънна на адвокат Петрова.
-Заповядайте – любезно я покани юристката. – Чакам ви в офиса.
Седяха една срещу друга. Гергана беше спокойна. Адвокатката се чудеше откъде да започне. Имаше доказателствата, че девойката е дъщерята на сестра ѝ. Но как да ѝ го каже. И как ...

Прелитат бързо сенките на дните,
но идва миг от нищичко непричинен.
И само той единствен не отлита
от орихалк изваян и свещен.
Пред него падам ничком на колЕне ...

В коридора на празната болница
сред стерилните бели стени,
в тишината, подобна на гробница,
гробен сякаш покой се слои.
И ето - вратата фатална ...

Лоза-лозница, плачеща девойка
и ножицата остра на лозаря.
От кръв Христова по-червено вино,
във чашите ни сипва февруари.
До грях и святост, с дланите си груби, ...

Въпреки че сме последни
на терена на Шенген,
от години - много бедни,
с пообъркан явно ген,
тук Бай Ганьо… оцелява! ...

ОПРОЩАВАНЕ НА ЕСЕННИЯ БРИЗ
Спи луната, покоят трепти –
моят път през морето извива.
Тлее здрачът в прощалния стих –
щом боли – значи още съм жива. ...

https://www.mureka.ai/song-detail/Bz9HSMcWzBjDRiJaPM1Mch?is_from_share=1
I walk…
on the edge of time.
I walk
on the edge of the Universe. ...

Целувала жабоци от сърце
в надежда някой в принц да се преметне,
с брадавици покрила бе лице,
та никой мъж не пожела я сетне.

Много обичам котките. Откакто се помня, все сме гледали поне по една, а понякога и по две котки. Помня имената на всички. Но искам да разкажа за котките, които имам и съдбата на техните деца. Нашата женска котка се появи у нас като малко коте. В задния ни двор стояха три малки котета, явно изоставен ...

ЖАДНА НАДЕЖДА
Не вярвам на клетви, които се вписват
в тефтера лъжлив на небето.
На жадна надежда – ни рокля ще липсва,
ни пътя по чужди рецепти. ...

Жив съм... жив съм, там на Балкана до Петрохана,
където достойнството на България ниско остана!?
От потърпевшите-Виена

Чувайки името "Мунчо", Авторът не можа да се въздържи да не направи едно малко Отклонение от темата на романа. Отклонение посветено на родния му град който той бе напуснал толкова, толкова отдавна, но все още съхраняваше у себе си топли и малко сантиментални чувства за него.
Понеже като дете той бе ...

Говорехме с Вяра. Не помня къде бяхме — само усещах тежестта на думите си още преди да ги изрека. Те стояха зад зъбите ми като нещо твърдо, което не иска да мине през гърлото. Казах ѝ, че искам да отидем до гроба на майка ми. Селото беше на три часа път от София. Изрекох го спокойно, почти делово, с ...