Харесваш ми… когато си във бяло.
Изкъпана, с разчорлена коса.
Пристъпваща със капчици по тялото.
По бяла кърпа с чаша във ръка.
Усмихваш се… а кърпата ти пада. ...

Задяваше ме някакво момче.
Богат и строен! Как пък мен хареса?
– Късмет ти бил! – мълвата ще рече,
научила, че търси той метреса.
Момчето – момчурляк към трийсетте – ...

И Рай, и Ад животът ни поднася
и всичко пътепис е от това,
дали коварство в избора проблясва,
или сияен изгрев на звезда.
Дали били сме верни, или подли, ...

Лъч лунен разцепва тъмнината-
Токчета дамски-изгарят в пожара.
Танцът ми пречупва тишината-
Под плача на страстна китара.
[Chorus] ...

Лято, остани
Остани със мене, лято,
докосни душата нежно!
Да шуми с вълни морето,
да блести, блести небето! ...

Лъч лунен разцепва тъмнината-
Токчета дамски-изгарят в пожара.
Танцът ми пречупва тишината-
Под плача на страстна китара.
[Chorus] ...

Зеленоока, с дъгоцветни къдри,
зората сипва, а щурците спят.
И разни твари (май от мен по-мъдри)
от нищо си създават малък свят.
От капчица, трохичка, иликорен, ...

В предишния епизод: Птицата Рок се явява на портала с отвъдното и твърди, че е мамник. Гранична полиция, понеже ги мързи да попълват международни протоколи за извънредни хвъркати субекти от Арабския свят, само махват с ръка: „А, мамник ли си?. Mинаваш по Закона за културното наследство. И ето, че сл ...

Грен и Лиза бяха седнали на калния, каменен под на пещерната стая в Джан-ли, от двете страни на Калийн и я гледаха така, сякаш още не могат да повярват, че момичето е мъртво. Малката лечителка лежеше в голяма локва от собствената си кръв, с отворени очи и изненада изписана по бледото й лице. След ощ ...

Когато мисълта заспи,
не настъпва тишина.
Остават сенките на думите,
разпилени по ръбовете на деня,
като дрехи, забравени след дълго пътуване. ...

Ще бъде сложена книга и ти ще видиш как грешниците ще треперят от това, което е в нея. Те ще кажат: „Горко ни! Що за книга е това? В нея не е пропуснат нито малкият, нито великият грях – всичко е преброено. Те ще видят пред себе си всичко, което са извършили, и твоят Господ с никого няма да постъпи ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава пета
Подземна пролет
- Това е последната ни храна - бе уведомил Кедра Елпара завърналият се в заслона им след неколкочасово бродене из подземията Ячи Буруди, докато опитваха да заситят все по-свирепия си глад с остатъците от птичето ме ...

Най-страшните войни са войни от мъст,
най-силните хора са хора от пръст,
най- тежкият удар е удар незрим,
когато ти знаеш -предал си любим.
Години минават,но не и страха, ...

ЗАТРУПАНА СЛЕДА
Автор: Тоде Илиевски, Р. С. Македониja
Просторът на съня ми спечели, жено!
Ехото го чух, това беше повод.
С неугаснал блясък ще остане денят ...

Кое е то?
Кое е то, кажи,
моля Те, отговори?
Има време за игри,
но къде ли го държи? ...

Не съм една. Във мене се преплитат
безброй жени от вчера и сега.
Едни мълчат, когато ги обиждат,
а други палят огън в тъмнина.
Една съм дъжд по клони натежали, ...

Обичах те в коридорите на мрака,
където прах покрива всеки ден,
където всяка стъпка беше знакът,
че някой вече е осъдил мен.
Обичах те зад хиляди врати, ...

Пак закъснях. Вървя по пустите улици и в мрака отекват само токчетата ми. Бързам. Че навън е студено и май пак се кани да вали.. Изведнъж ледено студена ръка хвана моята. Обърнах се. Старица с кристално сини очи ме държеше здраво и ми проговори:
-Такова хубаво девойче да върви самичко по тия тъмни у ...

... И някак вече свикнах да гледам в хорските души, виждайки единствено прогнили дупки и безкрайни празноти... Очите им — стъклени мъниста, лицата им — застинали във фалшива доброта... Като кукли в детски магазин — облечени в красивите си дрехи, а накитите — лъхащи на самота... Свиква се с кукленото ...

Отидох на гости на баба. Влизам в двора, а тя ми вика:
- Преседни ей тука на тая пейка история да ти разкажа за момичето с големите крила. Слушаш ли внимателно? Истинска е, да.
Имало едно време едно прекрасно, слънчево момиче. Блестеше то като звезда. Невинно, недокоснато от покварата на света. Дошл ...

Насочѝ ни към пътя, водещ към Теб – пътят на тези, които си дарил с благодат, а не на тези, над които тегне гняв, нито на заблудените.
Коран, сура Ал-Фатиха (Откриване)
Тая пещера беше досущ като оная на Горната земя – отвън имаше форма на сърце, което обаче тук сочеше с върха си надолу и с него опи ...

Макар да идва… винаги навреме,
(така поне се пее в песента)
тя закъснява - Дявол да я вземе!
Ужасно закъснява, Любовта!
……… ...

ПРОФЕСОРА
Сега е време да обърнем повече внимание на колоритната персона на нашия Професор. Той бил възвисок и твърде кльощав човек, а доброто му лице било покрито с гъста и рошава брада, която чудесно пасвала на прическата му – винаги разчорлената му коса стърчала във всички посоки, въпреки постоян ...

ДИХАНИЕ НА МОКРА ШУМА
Аз мога да си купя дреха –
по цвят и кройка да ми пасне.
Ала душата ми е крехка –
да я рамкираш е опасно. ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

Разрухата отде започва
ръжда в разсъдъка прокрадва се,
а съска сянка и отрова точи.
От шепоти ушит и шарен
с венеца трънен той не радва се, ...

Море-тъй синьо – като зеница,
и скали,със снежнобял прибои,
и жълти дюни, и морска птица,
а на дюните във утрото са тя и той.
На Изток морето просветлява, ...

Подам ли ти в миг оцеляло крило,
едно е. За мен и за тебе.
Летях ли? Комай е отдавна било,
но виждам - до болка потребен,
в очите ти полет. А в думите - страх. ...

Звездите ще догарят в изкривения от спомените ден
и космосът ще изтече през някоя мъничка дупка в тялото...
Във зиналия вакуум ще развее
отвратителната си усмивка старостта.
Ще прегорят минутите като ненужни жици ...

Обичам таралежи –
игличките им свежи,
и всяка е различна,
но защита е отлична.
Имат много врагове, ...

Чувам дъжда на среднощната гара,
тръгнал на нейде – незнайно къде!
Спомени дебнат зад сградата стара
и чувствам как времето сякаш краде!
Отминали дни от живота безгрижен ...

Йо! Внимание, внимание! (Чуй ся!)
Курсът започва сега! (А така!)
Инструкторе, стегни се... (Стегни се!)
Идва буря от чар и беда! (Let's go!)
Забрави за листовки, забрави за знак „Стоп“, (Няма стоп) ...

Божи дар - жарко лято се задава -
жега - през деня, през нощта даже...
А спомени чудесни как ме грабват -
отнасят ме в детството прекрасно...
Гоненка - в тревата на ливадата - ...

Аз казвах ли ти колко ме е страх,
че някой ден ще се събудя?
Че всичко ще е тежък грях.
Сърцето ми ще стене до полуда.
Че цяла ще съм белези от рани, ...

Като буреносен облак
през юли съм аз,
като никога непонокнало
семе в полето,
една от вечно ...