Салют топовен от
спори тополови

Мойта булка - на финала
взе че малко остаря.
Не е като - катедрала,
щото леко напълня,
но това… не я възпира ...

Не мога да опиша тази дарба
с която са дамгосани поетите
и често в рими псувам – както трябва –
за моя ад стихът да ви подсети.
Възпявал курви и клошари мръсни, ...

Устие на битие от оцелял
90 процента само
след това недей завиждай му
татуирал Зевс го лично
ходи онемял ...

СЕЛФИ ПОД СВЕТОФАРА
... тъй както светофарът отброява секундите ни с малкия брояч,
тъй си минава глупавата слава, в която аз бях просто минувач,
дори не се надявах да се впиша в нетрайността на градската мълва,
и си летях в писателската ниша – Вселена със размери три на два, ...

*
отронен цвят
от старата сакура
животът къс е
* ...

ТЕХНОЛОГИИ, ХАОС И БЕЗСИЛИЕ
Когато скъсяваш дистанцията
до интимни нива с другия пол,
внимавай с важните думи
в тънките ситуации ...

Не съм забравил, как те имах,
как те целувах, как горях,
как жадно, жадно те изпивах,
как в плен на устните ти бях...
Как знаеше къде и как ...

Кога човек се научава...
на кого и как да му прощава.
Кой му казва, че е прав...
и наистина дали... е факт.
Кой дарява на добрите светлина!? ...

Кралят на нощта
С криле на вихрогон, с един размах
препуска царствен кралят на нощта.
Без думи шепнех му: „Почакай…“
Не зная — оглушал ли бе. Не спря. ...

— Няма друго място като дома! Ваше Стихийство, съветвам те очите ти да са на четири. Семейството ми обожава предизвикателствата. А ако са насочени към член на фамилията, още по-добре— предупреди Кателана, съвсем искрено дремещия и потънал в някакви свои мечти и мисли Тарелин.
Сърцето на стихиите бе ...

Понякога най-голямата обич се изразява в това да не поискаш нищо в замяна. Да не натискаш. Да не настояваш. Да обичаш... тихо. И да пуснеш, когато дойде моментът.

– Нападнаха ни изневиделица. – въодушевено разказваше капитан Арън. – Бяха ни причакали, мръсниците, скрити зад дървета, храсти. Нападаха ни като сенки отвсякъде. Първо се нахвърлиха върху мен. Един, двама, трима… Отблъсквах атака след атака. Сабя в едната ръка и пищов в другата. – рече и размаха ръ ...

Каракачанка черно бяла
пак на двора е заспала!
Сънува и мечтае
С агънцата да играе!
Вятър пролетен задуха, ...

НЕБЕСНИЯТ ОРКЕСТЪР СВИРИ ТУШ
Понеже спах една, че две, че три
усилни, пък и паметни, години,
си казвам аз: – Дий, воле! И: – Ори! –
под небеса червени, жълти, сини. ...

Глава 2: Червенокосата
Горилата няколко пъти влиза и излиза от стаята и със Снейк си шушукаха. Може би се опитваха да разберат дали казвам истината за ирисите, като се консултират с разпитващи от другите стаи. За момента Горилата не беше в стаята.
– Добре, Мейн. Покажи ми твоите белези. - каза Снейк ...

Loners of a feather
always flock together
no matter what the forecast
may tell about the weather -
It's heart and soul that determine ...

Не се опитвай ти да ме отгатваш —
загадка съм, не просто топло чувство.
От престрашилите се, малко издържа
да минат теста —
на изпита ги скъсах. ...

Щяли да вдигат всички студентски такси редовно платено обучение на по 30000 лв на година от догодина. Такова решение може да се вземе само от хора със сериозен умствен дефицит. Образованието беше последния стълб на стабилност на съпротивата срещу чалгаризацията и опростачването на нацията. Сега вече ...

ПОЖАР
Дървото залеза прегръща.
Разбрида тънкия му шал.
Порталът Божий е затръшнат.
Денят безславно е изтлял. ...

В залеза на краткия живот
сгушена надежда се прокрадва,
а житейският самотен брод
на природния ефир се радва.
Няма я младежката стрела, ...

ПОВЕЧЕ ОТ КРЪСТ
Светът внезапно оголя.
Нарами просешка тояга.
И в непрогледната мъгла
не виждам начин да избягам. ...

🎤 Реч: Как създадох тази песен и каква е нейната цел -
„Тази песен се роди от тишината. От онези нощи, в които не чуваме нищо, но усещаме всичко.
Създадох я в момент, когато сърцето ми имаше повече въпроси, отколкото отговори. Когато любовта беше реална, но недоизказана. Когато думите липсваха, а чу ...

ТИШИНАТА
Тишината
пак докарва спомени.
Топли и студени,
близки и далечни, ...

Сред грохота на буреносни
дни.
Сред екота на запенени
вълни,
и блясъка на светкавиците ...

Вкусът на грозде ме завърна там,
където се надсвирваха щурчета.
Асмата бе врата към онзи храм,
от който аурата още свети.
Гроздата днес са с други имена. ...

„Знам яз веке на дека да одам. Буйна река само требва да преброда!“ Това си мислеше сега тая мома. Усмивка имаше по лицето на Силимарина, а не бе се явявала отдавана. Вдъхна надежда тая странна жена на това лутащо се в себе си момиче. И макар и да не знаеше защо я изпраща там, сигурна беше, че ще е ...

Самоходна мислеща машина
с ауспух в сърцето

Н Е И З Б Е Ж Н О С Т - Н А Д Е Ж Д А
Когато без да искаш,стъпиш накриво,
а след време,отново пак се повтори,
се появява съмнение в истинското красиво
чрез флуктоациите на тези,нови простори. ...

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
Дора Габе
Под голий храст ревнива теменужка,
подмамена от слънчеви лъчи… ...

Днешната ми тема е... размера..
(Не се звери, като такова невиждала)
Ще излъжа, но ми имай вера!...
Толкова е, колко... идеала...
Значи, повече да казвам е излишно! ...

Когато идвам
Когато идвам, идвам от далече
със цялата любов от всички светове
и нося мигове, колкото вечност,
безкрайна необятност, колкото дете. ...

може
би много
повече от висше
образование е свише образование