Бял потник и къса, бяла пола,
тъмен загар, доколкото могла,
в магазина влизам с рошава коса,
тъмни очила, черна маска на уста.
Три жени ме гледат целите в захлас, ...

Някога взирал ли си се в небето
Мислейки си за мен?
Аз спрях да го гледам
Напомня ми за усмивката ти
Тази, която така грижливо пазиш ...

Сърце, тъй младо и крехко,
Но за теб, омразата ще погубя,
и във вана пълна с червеи аз
ще вляза, за да не заплачеш ти
от мъка. ...

На сутринта мекото утро ме обгърна с първите слънчеви лъчи, които си проправиха път към лицето ми. Започнах деня с добра и пълноценна закуска, а междувременно любимата ми песен отекваше от съседната стая. Отдавна не се бях събуждала с усмивка. Облякох удобни дрехи и излязох сред природата. Отдавна н ...

Една кокошка в селски двор...
решила, че яйце от злато ще снесе...
Напън, втори, но уви!? Болки, пот.
Няма изглед за яйцето и да се получи.
Иска ѝ се, хем да плаче... и от ...

Да купя свещи, вино и кибрит.
Игликите във вестник да увия.
Преди да тръгнем Добри да е сит.
Тъгата си от всички да прикрия.
Брашното да пресея два-три пъти ...

Как старият пън заговорил седящия върху него старец? Какво било началото на човешкото му битие преди да стане пън? Какви били взаимоотношенията му с любимата, с шефа му и с приютилите го благотворители? Как бил превърнат в пън и защо се отвращавал от предходната си човешка форма?... - Отговорите са ...

We were liars
Thought we were different
And we'd change the world
for the better
If we were just a little bit stronger ...

Прибира ми се снощи моят дядо,
рекох снощи, но бе почти заран.
Абе уж дядо, ама сърце му младо,
зарязвал бил за Трифон Зарезан.
Надясно се клатушка и наляво ...

Песен ми такава избери,
да ми бъде благ мехлем на рана,
да поискам с тебе да остана,
да не тръгна – скитница в зори.
Вече наизуст навярно знам ...

Моя Любов, ако в сънища идваш,
знай, че будувам и чакам те там,
Тръпне сърцето, в нощта се разлива,
помни те само по тихия плам.
Ти си ми жаждата, дето не гасне, ...

Разтърси ме, ако можеш,
без дори да се тревожиш –
гръм да си от нежна сила,
тишината в мен разбила.
Разруши ме, като къща, ...

...И така:реших да споделя, онова което не се забравя!
От нощите ли общи побелях, или от дни, които остават?
Вървях към дълговечен зов,препъван и от зли пътеки.
Търсех тайни,търсех и любов, с която Бог дарява всеки.
Колкото непостижимо е това, колкото и да бъде трудно - ...

Блестят високите кубета
сред злато в слънчеви лъчи,
и пеят сивкави павета
от токчета и от коли.
Далече някъде запява ...

Февруари пак ни изненада
с разцъфнала в очите пролет.
Прескочи всичките забрани
с подарък от мечти в полет!
И чу се в небосвода ведър ...

сърцекрадла и
сърцекрадец – в Свeщèна
спойка пред Агнèц

Мъжът:
- Прекрасна моя, дай ръка!
Лицето ти е тъжно!
Аз знам - на твоята душа,
докосване е нужно. ...

Главата ми е взрив от ендорфини!
Прелива от искрящи допамини –
че иде ми Земята да повдигна
и чак до Слънцето със нея да достигна!
Какво от туй, че вън вилнеят бури ...

Обичам Пролетта
Родила съм се в нея
Тя ми е любима
Обичам я в зелената ѝ дреха,
окъпана във свежест ...

Може и да е наивно, но все пак,
в следващия ми живот, желая -
щом си ида, от Бог приета в Рая,
да се видим Там с души прекрасни...
Отново да се срещнем, каква радост, ...

Когато ти липсвам, иди на брега.
Загледай водата и помни –
Където и да съм, винаги с мен те нося.
Нека вятърът да ти напомни,
Че винаги ще те обичам. ...

Понякога късмета напуска човека
Обръща се картата
Случват се неприятни неща...
Неудачите се изсипват
като дъжд и градушка ...

Открих във теб сърцето си. Но, Боже,
нали то в сейфа таен бе прибрано?
Заключих го. Не вярвах, че ще може
след трус повторен живо да остане.
Сега лети - щастлива пеперуда, ...

Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ, от някого запалена.
Да се стопя под купола на храма,
но нечия надежда да запазя!
А може би – да ме поеме палаво, ...

Поели в шепи пясъчното злато,
а то изтича – нищо не държим.
Духът ни търси друго, непознато,
което да не се превръща в дим.
Зазидахме душите си в предмети, ...

Погледнах модерния часовник на стената. Охо, то станало 14 февруари 2026 година, как бързо лети времето, сякаш вчера бе Нова година...
Отново голям двоен празник, Трифон Зарезан и Денят на влюбените...
Чакай, чакай, на 14 февруари не е ли ден и на
-психично болните в Германия,
-празник на голите мъж ...

Ти беше назначена със протекции отгоре.
Тоест, беше издигната със връзки, нали?
Каза: "Тези постове са за определени хора.
Само това ще ти кажа. Това запомни...."
Запомних го, и вече ми е пределно ясно: ...

Дъждовна нощ, пак вали...
радвам се, че язовирите пресъхнали
се пълнят. Но самота превзема ми сърцето.
Изяждат ни безскрупулно, убиват!?

И казват ми – очите ти не са видели.
Какво разбираш, ти, бездомна от любов.
Незряща да съм, като слепите недели,
за теб пребродих, зная този свят суров.
И казват ми – съвсем не са непогрешими, ...

Петък. Гледам календара,
датата – тринайсти. Пак,
по традицията стара,
трябва черен котарак.
Зима. Студ, мъгла и влага, ...

„Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“
Евангелие според Йоан 8 гл., 31 и 32 стих
Прочетени през Божието откровение, тези стихове носят неизразимо по силата си освобождаващо посл ...

Счупено можеш да поправиш,
когато е сътворено с ръце.
Няма как обаче да направиш
това със счупено сърце.
Счупено сърце се лекува са́мо ...

По хълма Бог се спусна с колело,
ветрееше се бялата брадица.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...

В предното ми есе написах доста за началото на сътворението, от къде произлиза то и защо го има в моите очи! Според моята теория, света започва с първичното желание на Абсолютното за нещо повече от безкраен и пълен покой. Абсолютното усеща собственото си съществуване и в него се ражда желание за себ ...

Днес листът ми е празен. Като чаша,
в която съхнеха петна от вино.
Уж пишех всичко, за което страдах...
Но щом и ти си тръгна... Аз изстинах.
Изстинах не към теб. ...

Гледката действително беше респектираща. Армията на Никифор Геник беше една от най-големите и най-добре въоръжените, мобилизирани някога от Империята.
Начело яздеше лекият разузнавателен отряд от конни стрелци с лъкове, съставен почти изцяло от българи-ренегати и степни наемници от Изтока. След тях ...

В надпреварата за луда власт
аз не искам сляпо да участвам.
Как да бъда неизменна част
от безумието? Там не пасвам.
От правдивото не се отказвам ...

Стратосферата на Земята тънеше в тишина. Балканският полуостров спеше. Изведнъж ослепителна светлина наруши небесния покой.
Янко пресичаше двора на дома си два часа преди полунощ. Вървеше към близкия контейнер за боклук. В ръцете си държеше кожено яке и дълга шивашка ножица. Умът му беше потънал в м ...