п р е д а т е л значи
е к с к р е м е н т - на който и
муха не каца

Толкова мистичен пейзаж, който променя сетивата!
Звездите-мълчалив страж. Бдят, пътувайки в необята.
Ние,тук броим земните дни, докато нощите ги сънуват...
Времето неусетно ще промени душите. Колко струват
нашите чувства? Всеки от нас:носи божествен пламък, ...

Глава двадесет и шеста
„Миналото е „минното поле“ на настоящето и бъдещето. Всяко време „залага“ „бомби със закъснител“. Ако не бе така, революциите щяха да са невъзможни. В човешката история обаче има и времена, които сами по себе си са... „бомби със закъснител“. Проникнеш ли във „вътъка“ на такова ...

Когато дойде краят - малко потърпи!
И само помълчи.
Ще дойде невъзможното - винаги мечтано!
Ще започнеш отначало.
Питаш ме - дали възможно е това? ...

Градът не просто умираше – той гниеше под тежестта на собственото си безверие. Улиците бяха мрежа от дупки и сивота, общинските сгради миришеха на застоял социализъм и евтини подкупи, а хората ходеха с наведени глави, свикнали, че „нищо няма да се промени“. Поредица от кметове бяха превърнали властт ...

(новогодишно съпружеско хайку на ужаса)
пръснах главата ѝ
с новия дезодорант
евтин подарък

БОКАЛ
Колко изгреви с тебе пропуснах, аз вече не помня
и безумни жарави по залез, подпалили хълма.
Плисна хладният здрач и разля тъмнината със стомни,
но заспим ли сега, утре двама дали ще осъмнем? ...

Главата ми сечете. Несклонимите
те нямат място в меркантилен свят.
След мене ще останат само римите,
за вечност като факли ще горят.
Душата ми вземете. Невенчаната, ...

Музика и изпълнение AI
Космично тържество изящно водят
в тази нощ звезди под свода син.
В шпалир строени са и ръководят,
изпращат Старата година с мир. ...

Идвам безименна. Носеща нежност.
Вие ми дайте лице, а и име.
Крехка съм, млада, добра... Неизбежно.
Пламенен дух съм – за обич петимен.
Нежна, невинна съм, смях, а и радост ...

Бяха трима — двама на по четирийсет и нещо и един по-млад, на двайсет. Бяха се скупчили в кръчмата, грееха се на печката и на бутилка ракия, която подаваха един на друг. До тях имаше още едно шише — вече празно.
— Егати студа — каза единият от по-възрастните. Беше висок, с брада и белег на челото, п ...

Залязва последния ден на тази година,
извъртя се, препълнена с благости.
Дори в прескърбието си бях благодарна,
намерила сили и смисъл за малките радости.
Утрото ще ми се усмихва ...

Кольо плашилото
стърчало из лозето..
Плашило гаргите,
гонило свраките.
Стояло от години там, ...

Музика и изпълнение: ИИ
На път се тръгва с къси крачки - стих: Философска от yotovava (Валентина Йотова) (otkrovenia.com)

Гръм един разцепва тишината.
Като струна скъсана душата.
Гледам снимките, лежат по пода
И да си простя не мога...
Празник е, но за кого? ...

Текст : Мария Панайотова
Музика и изпълнение : ИИ
Тя е тук! Тя е Новата,
стъпила вече на прага,
и ни носи надежди ...

Ти си тръгна. И няма въпроси.
Нито смисъл за нещо да питам.
Падат мъртви звезди на откоси
и объркват сърдечния ритъм.
Като дъх съм те вкусвал наяве, ...

Идеалистите си представяха нашия свят
равноправен, щастлив и човечен...
Добре е, че не доживяха сегашния ад,
а идеалът им... все тъй си остава далечен...
11.02.2018. ...

Отмина поредна година -
на спадове, преход, възход.
Запали искри край камина,
преброди съдбовния брод.
Извая тъй крехка, но звънка ...

На дванадесет застанаха стрелките,
звън наруши тишината,
тапи удариха тавана и стените,
в чашите заискриха вината.
Красива, Тя застава на прага, ...

"Избягал бях от този ваш затвор
и плавах към Бургундия."
Шекспир
из "Ричард III"
И ето че дойде 31 декември 2025 г. – последният ден на 36-годишния преход! От утре, с приемането на еврото в България, ние фактически се превръщаме в абсолютна пълноправна европейска страна. Нещо като европейски ...

Пронизва вятърът вилнеещ през декември,
безмълвни улиците празно студенеят.
Пейзажът е обран, а цветовете семпли,
в зимни ноти малките врабчета пеят.
Годината отхвръкна като птиче, ...

Очаквам - да празнуваме заедно,
щастливи, с искрящото шампанско,
за Нова година, както преди, пак
да се чукнем радостно двамата...
Но, замръзва ръката ми с чашата, ...

13 част
Така или иначе Старчето се стабилизира психически.
Престана да се къпе с дрехите в банята.
Спря да се залоства в нея и да я обикаля с часове.
Естествено официално ме похвали пред цялата си рода, как съм спрял мравучкането в мозъка му. С роднините му се разбираме първите два месеца след случк ...

Нека друг греховете ми земни пресмята –
още мълнии моите думи засяват.
Свободата не впримчих във пръстен от злато
нито кръст на врата си провесих лукаво.
Неприел на заблудите хорски парада, ...

Някъде между два спомена,
живее и пулсира тишината,
засища душата ми сломена,
еликсирът от тръпка позната.
Миналото стои зад завесата ...

Далече си, но приближаваш
Ти – моя истина и страст,
а взорът ти, разоръжаващ
ме хваща в хладната си власт.
Говориш бавно, методично, ...

„победа“ значи
„по̀ беда“ - когато я
„коват“ палачи

Войната между Доброто и Злото е вечна
и е тема на основния философски закон
за Единството и борбата на противоположностите,
по чиито исторически склонове
те отстояват своето лично величие, ...

Недокосната още и бяла,
вече е Нова година,
на света любов пожелала.
Още миг, ще пристъпи,
ще върви по наште дела, ...

всички сатани -
за освидетелстване -
инак - все войни

Защото те обичах
Останах.
Не по навик.
Не от страх.
Държах любовта ни ...

Глава двадесет и пета
„Все още е сияйна утринта.
„Горчивото“ ти „пладне“ е далече.
Ала - Уви! - към него тръгваш вече,
съдбовно „впримчен“ в неизбежността!“ ...

Сега нека да разкажа малко за философията ми за, така наречената “любов”. За мен не съществува такова нещо като любов. И в книгите и във филмите не може да се опише тази петбуквена дума, която аз мразя да употребявам в разговорния си речник. А ето я и същинската част: Любовта е доброта, насочена към ...