Загребвайки с ръждивото канче от старата и разкривена кофа, пълна с водка, намирам сили за поредното мъчително вдишване. Въздухът тежи!
Връз тая тежест се изкачва кафеникаво-безжизненият ми поглед, разцепващ пустеещия хоризонт. Всичко наоколо лъха на студ, сякаш е загубило своя смисъл. Но това не ми ...

Искам да разкъсам душата си и да я хвърля срещу вятъра... Искам да изтръгна очите си и да нахраня с тях изгладнелите птици от нашето мрачно небе... Искам да прегръщам до болка вкочанените си рамене, отчаяно плачещи и спрели да чакат... Искам да целуна нозете си и да им отдадам нужното уважение и пок ...

На най-красивото момче, което съм виждала някога...
(писано през сълзи...)
Той не рисува. Но е перфектен художник.
Не рисува, вече не може.
И е безплътен. Без срам го събличат. ...

>>>>> тишината
>>>>> припламва
>>>>> с дъх кратък
>>>>> литва
>>>>> и стихва ...

На четвъртия етаж
четвъртити хора
отлагат смисъла
за другия четвъртък
който няма как ...

(На Д., С., Б. и цялата азбука)
Детенцето:
- Ама боли ме.
Майката:
- Като се събудиш, ще ти е минало. ...

Privat
открит лист
за въздишка
по-скоро морно дихание
привет ...

Прозорец, светлина, небе.
Смях, невинност и дете.
Игри, паркове, катерушки.
Изведнъж белоснежни вихрушки...
Езеро, пера и кръв... ...

Тичам през пустинни небеса,
стъпките ми парят като огън,
леко намирисва на мъгла,
пръснала се тук да ме затвори.
Тичам, а зад мен горят цветя, ...

Нощта се спуска над града,
бяла луна изгрява над нас,
ала в твоя капан за сънища
аз още съм заклещен...
В горчивите си спомени, ...

На Илиана Панова
гр. Стамболийски - обещано
Изискана, приветлива, добра,
прекрасна майка и съпруга,
така достойна, истинска жена ...

Есента, която ни раздели
Имахме всичко – и звезди, и сезони
имахме... Беше всичко за нас,
но когато есента листата подгони,
отне ми едничката страст, ...

Алкохол на маса, само миеш се с водата,
тази вечер ще пада веселбата.
Към полунощ душата пее,
всеки тая нощ ще го огрее.
Слизаме и по пиянски се изхрачваме, ...

Пак идваш ти...
Носиш ми радост и даряваш ми усмивката си,
но отново светкавично си тръгваш!
Оставяш ме със спомена и с новите надежди!
До кога ще е така?! ...

Казваш, да бъдем на птицата крило.
Прецени ли ловеца с кръвясали очи,
който дебне в сърцето със... зло,
насочил дуло към висините и не спи,
готов да отстреля всяка нежна твар, ...

Нима съм за теб всичко на света?
Нима съм твоето слънце и луна?
Нима те е страх в мен да се влюбиш,
че може би някога ще ме загубиш?
Нима не искаш да ме видиш? ...

Докоснах те.
Разголих мислите ти.
Тихо е...
А аз те цапам с любов.
Преследвам те тихо. ...

МРЪСНА ПОЗИЦИЯ
Чувам какво ми говориш, но свали патлаците, мачо.
Даже в тъмното чувствам как очите на дулата им ме гледат в гърба с черен и празен поглед, който не ми харесва, защото обещава смърт.
Какво казваш? Че се целиш в съдбата ми?
Но когато някой се цели в гръб, това рядко е за добро, знаем г ...

Подарявам ти сърцето си,
от него вече нямам нужда,
преливащо е то от спомени,
гласът ти стене вътре и пробожда!
То, изтъкано вече от мелодии, ...

Отивах към плажа с хладни нозе,
с пясъка пълнех мойто сърце,
слънцето жарко над мене печеше,
облаче светло, кой те отвлече?
В морето вълните бяха заспали, ...