Единствено това,
което в нас живее неизречено -
не Е отречено...
И затова преди да проговоря -
нека - ...

Ти не си низ от случайности
и рядко случващи се приятности.
Ти не си бяг и неспирност,
и хиляди мъгливи неясности.
Ти дори не си балон ...

Искаш ли да бъда твоя,
да бъда ангел или нежен зов?
Да бъдем заедно в пороя
от гореща страст и истинска любов.
Искаш ли нощта сияйна ...

Тези "бисерчета" ги чух от дъщерите си, когато бяха на около четири години. Сега си ги спомних, заприличаха ми на хайку и ми се прииска да ги споделя с вас :)
Краката ми
се накъдриха от умора.
Хайде да седнем!
Коремчето ми ...

Кога ли ще ми стигне тази тишина,
кога ще преброя звездите,
стоя на плажа, късно през нощта,
а пътя осветяват само светлините.
И тихо гледам фара как блести, ...

Какво си ме зяпнала, тъга,
защо все в мене гледаш с упрек?
Убийство ли искаш да извърша
зад този ъгъл, на който стоиш?...
Безшумно дихание... ...

Тръгвай!
Няма да заплача.
Сълзите са за погребения.
Ще ровя спомена до полудяване -
кървящ, но жив ще ми остане. ...

Genesis - I Can't Dance
Hot sun beating down
burning my feet just walking around.
Hot sun making me sweat
'Gators getting close, hasn't got me yet ...

Cresa
I den denes ko sonliva pesna
Ke doleta miris na cresa
Koga prolet ke rascuti v pole
Edna cresa sto mene me ceka... ...

Srecna li si ti?
(македонска версия)
Nikogas,ne sum imal mnogo da ti dadam,
nikogash,samo lubav kako dete izkrena,
no ne ti bese dovolna. ...

I tried to make it work
I learned the hardest way
I lost him in the end
And it was over
I turned my back on life ...

По пътеката дълга вървях бавно, бавно
и макар това да беше много отдавна,
спомням си днес аз листата, тревите,
как шумоляха във мрака липите.
По тази пътека вървях и в мрака ...

Замисляли ли сте се някога защо са проливните бури, които преживяваме от време на време? В миналото хората са вярвали, че това е начин боговете да накажат хората за техните грехове. Нещо като Апокалипсис. Дядо ми пък ми беше казал, че боговете се забавляват, търкаляйки бури, пълни с вода, които се с ...

Няма слънце,
няма цветя,
Раят не съществува,
пътувам към Ада
и сякаш на клада ...

Щастлив край
Градът заспал е вече,
улиците са така красиво пусти,
само нечий глас отвъден тъне в тишината
и пак мъглата стиснала града е здраво ...

Раждане
Щастие -
навсякъде около мен...
Не би било възможно без... теб...
Нямат значение разстоянията... ...

“И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!”
Нима наистина е така?
Нима всичко ценно за глупака е лъжа?
Нима той няма щастие в своята душа?
Нима и той не мечтае… нима всичко е несбъдната мечта? ...

Знаеш ли колко си красива?
Надявам се с мен да си щастлива.
Душичке моя, знаеш ли цената своя?
Ти си безценна, с живописта си твоя,
знам, че ще си винаги моя. ...

Когато си на мрачен кръстопът
и всичко стене в теб, крещи,
преодолей момента, с цялата си плът
мечтай, усмихвай се и полети.
Звездата твоя пътя ще посочи, ...

Звезди в косите си люлях
и Слънцето ми бе приятел пръв.
На вярна обич аз познах
пределите и скъсах пъпна връв
на свободата, с полет птицата дарила, ...

Забравяме какво е да се любим.
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим.
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно, ...

Отвън има нещо, което
много прилича на мен.
Отблъсква ме със своята омраза.
Кара ме да се чувствам като
първия път, когато бях слаб... ...

Защо, когато толкова обичаш,
в теб нещо пали се, гори.
И всяка нощ ти името му викаш,
но той не може да те чуе в този миг.
И всяка нощ това повтаря се, ...

Можеш ли да чуеш гласа ми в бурята? Онази страшната, черната, тъмната. Тази в теб. И мога ли да надвикам мислите ти? Онези правилните, клишираните, сивите. Нишките, които съшиват света ти.
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...

Все още боли
Един миг... твоят образ... една неочаквана среща... обърка нещата отново. За пореден път чувствам болка в гърдите...
След толкова време ти се появяваш! Завърна се, но с теб се завърна и миналото, което с неистови усилия се опитвах да погреба. Спомените ме връхлетяха, спомени, които иска ...

Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знае ...

>> Родният дом и една голяма благодарност
Никой не се е появил просто така, от нищото. Всеки от нас има своите майка и баща. Всички хора имат родители, някои се срамуват от тях, а други се гордеят. Някои живеят с родителите си, а други нямат щастието дори да ги познават. Аз съм щастлива, защото моит ...

Antonis Remos-Kardia mou anisixis
Akoma kai an sbisei o ilios kai xathoun oi planites
akoma kai an krues kai ateleiwtes ginoun oi nuxtes
tha s'agapaw
Makria soy oute lepto, na zisw den mporw ...

Казват, че животът е джунгла, но нека го оприличим просто на гъста гора. А мъглата стелеща се между дърветата - трудностите, които срещаме по пътя си. Кой път ли? Пътят, който душите ни - безплътните призраци изминават, докато не стигнат онова специално дърво... Дървото, на което да положат, като на ...

Откакто ти се появи,
моят сън смути луната
и стенат мислите дори:
„Чакай, скъпи, гост във мрака.”
Ще дойда много тихо ...

Лека нощ, дете!
Вечер тихичко вятърът бучи,
пробляскват мънички искрици,
в сънени очички с мънички
сълзички. ...

СУТРЕШНО
Не знам как това се случи.
Не знам къде се запознахме.
Не знам каква си, откъде си.
Не знам дори и как се казваш. ...

Стоиш пред мен и пак ме лъжеш,
не ти ли стигна, ми кажи?
Какво ти толкова направих аз,
че ме мразиш ти?
Нима бе грях, че те обичах, ...

В нощ лунна и студена аз сънувах сън.
В мрак пуст и суров аз търсих теб, моята любов.
Тя бе чиста като сълза, но над нея падна мъгла.
Къде се криеш в тази тъма, ще те открие ли моята ръка?
Ще видя ли красивите очи, които така влюбено ме гледаха преди? ...