Защо на смърт осъждаш ми душата,
огрявана доскоро от любов?
Защо затръшваш ми вратата -
на всичко аз за тебе съм готов.
Недей на самота да ме осъждаш, ...

Обичахме Ви ние, обичахте и Вие нас,
но за последното занятие настъпи час.
Последното хоро ще изиграем в малкия салон,
за последно ще говорим на ученическо-учителски жаргон.
За последен път гнева ти ще търпим, ...

Аз съм океан от нерви.
В мен се разразяват бури
и вълни от гняв и ревност
ме заливат и в съня ми.
Аз съм слънчев лъч далечен - ...

Искам музика
в мене да отеква,
дъхът на музата потекла
със златни капки по стъклото...
По стъклото на живота тихо да потрепва, ...

Ухание на лято
с пръски нежни...
блести тревата
от лъчите топли.
С коси от злато ...

Усмивка показвам на лицето,
но болка се крие в сърцето...
Зелени красиви очи,
но тъжни и мрачни...
Думи изричам красиви, ...

Как без теб да живея?
Как да посрещам деня,
когато ти беше моето слънце -
сега само тъга ще виждат очите.
Как да се радвам на песента на птиците, ...

Не се докосвай, никога до мен!
Защото имаш дъх на пролет -
ще разтопиш сърцето ми в кристала леден,
ще го превърнеш в изтерзана плът...
Не се докосвай никога до мен! ...

Снежни върхове.
В цъфтящата пролет -
спомен за зима...

Тъмно е още.
Заспали са всички.
Вълните само сънливо припляскват.
Аз ще почакам.
Като малки изглички ...

Една любов дойде със пролетта
и върнаха се радостите прежни,
изгряха в мене хиляди слънца,
в сърцето разтопиха преспи снежни.
Разцъфнаха в сърцето ми цветя ...

Вземи на дъжда чистотата.
Вземи на бялото красотата.
Вземи от реките бреговете.
Скриий на спомените сладкото очарование.
На мечтите надеждите захвърли. ...

О, Боже!
Любов какво е аз не зная.
Изгубвам се във черната мъгла накрая.
Защо? Когато мисля си, че щастие все пак има,
усещам как болката пълзи и мястото му взима. ...

Неправилно
Отначало всичко започва на шега, отначало всичко е един невинен флирт. След време идва обаче и трепетът да го видиш, да си до него, само погледът му да ти е достатъчен, за да видиш слънцето през деня. И всеки ден, без дори и капка от него, е мъчение, превръща се в тъжна буря, навяваща пеп ...

Обичам те...
Така нежно, че искам да те докосвам всеки ден.
А с нощта да заспивам.
Бавно искам да те оближа и да те усетя.
Огън се уви около мен и тръпката се приблежи до нас. ...

На сърцето ми градските порти
нямат дворник и разписание.
Незалостени вечер остават.
И странниците утрото не чакат,
подпрели гръб на каменния зид, ...

Ти знаеш ли какво е да обичаш,
да даряваш някого с любов?
От всичко мило ти да се отричаш,
да търсиш смисъла на думата живот?
Ти знаеш ли какво е да прощаваш? ...

***
Измамен е ликът... препуска...
във вялото си ложе онемя...
И странно е... дори не пуска,
когато от лицето прокървя... ...

Половин луна ме гледа, сякаш разсечена е с нож...
Аз гледам я и питам се дали ще се изпълни?
Ако не през тази, то през следващата нощ.
Тя гледа ме, сякаш другата половина не ще се появи.
Черни и злобни облаци разделят ни сега. ...

Раняваш ме отново и отново –
пак с думи – като огнени стрели,
и в мен попиват капчици отрова,
сърцето ми пронизано кърви.
Но няма смисъл повече да спорим – ...

За да изгрее моето слънце,
за да засвети и мойта луна,
имам нужда от мъничко зрънце
да посееш в мойта душа.
Имам нужда от малко надежда. ...

Имам трудни минути,
много даже...
но кой какво може да каже...
всеки гледа той да е добре
и си мисли, че държи всичко в своите ръце... ...

Подтикват ме към престъпление,
а аз се дърпам и не ща!
От последното си провинение,
поука взех - да не греша!
Но ме молят пак да сбъркам ...

Това е едно малко откъсче от една моя история, която е прекалено дълга, за да я публикувам тук. Надявам се да ви хареса.
Двамата стояха и се гледаха безмълвно, нямаха какво да си кажат. Беше го наранила жестоко, беше предпочела да послуша собственото си сърце с цената на неговото щастие. Мразеше се ...

ЛИПСВАШ МИ
Липсва ми усмивката ти,
която бе слънце в моя ден!
Лисват ми устните ти,
които бяха само за мен! ...

Тя е тъжна. Очите - изстинали.
Уморено върви из града
и се вкопчва във своето минало...
Няма сън, няма даже мечта
и надежда за някакво бъдеще, ...

Прости ми за безмислените грешки,
за обидите, отправяни на ред,
за изричаните думи немислими
и всичко, дето в мен крещеше срещу теб!
Няма повече да съм такава - ...

Почти по Дикинсън
Нощният перон - пуст и притихнал.
Внезапните ни погледи
и тръгващият влак...
Никой си. ...

Днес те виждам - бял и неизписан.
Облачно заченат в мисълта ми.
Впил искряща тишина по листа,
раждаща под пръстите ми думи.
И те търся... цял и недокоснат, ...

Какво желаеш ти от мен?
Не ще се върна в твоя плен.
Поне не и този път.
Заобиколен съм от мъртвата си плът.
На теб подадох мънчика искрица, ...

Е, да де, нали с тях се гледам. Ей ги на, в огледалото... Едното сякаш по-зелено. Такава съм и отвътре. Едната ми страна, кротка кошута, голяма, сбрала обичта на целия свят и съчувствието му, другата... Е, тя обрала все, що бяс съществува, като кучка побесняла. Затуй и едното око по-зелено. Като рус ...