Обезумели нощи вият лунатично
и тътрят се след сенки на греха...
Под черна стряха звуци спиритично
вещаят брод през призмена врата...
Мистично е от белези, пришити ...

Звездите ме посипаха. Аз летях, летях към тях. Докосвах прашеца им и вдишвах лунната пътека. Пълната луна ме обля с ефирната си музика. Залитнах смълчана и разтворих крилата си напълно, за да попият ронещите се звезди. Като сълзи бяха тази нощ. Ситни звезди - сълзи, падащи, търсещи ангелски крила, в ...

Мечтая си за нещо малко!
Невзрачно, знам, ще прозвучи,
но искам го, макар и жалка,
да бъда в нечии очи.
Мечтая си за нежна утрин! ...

И ето, че смисълът се върна. Слънцето изгря и на моята улица. Ти си едиствената жена! Единствената, най-уникалната! Аз съм тук специално заради теб! Щастлив съм само да те виждам. Прекрасна си! Търся отговорите наоколо, но никой не може да ти каже как да постъпиш. Човек сам знае. Даже не на съзнател ...

Тъгуваха дните без твойта усмивка,
във сиво напръскани, тихи стоят.
Унили цветята. И птици не пеят,
затихнал без радост е сякаш светът.
Тъгата разхожда се гордо във мене, ...

Колко е голямо човешкото сърце,
изпълнено със завист и злъчна злоба,
дали е по-голямо от това,
което от любов и щастие прелива?
О, не... ...

С очите я изпиваше до дъно,
разкъсваше и дрехите дори...
Искаше да я превърне в чудо,
в което доживотно да гори.
Неземно бе девойката красива. ...

И ти си като другите, върви си,
обещаваш огън, а даряваш мраз.
И ти си същият, разбиваш всичко,
а друга има после твойта страст.
Повярвах ти за миг, че си различен, ...

Не трябваше? Да, трябваше! Нали?Да се пресича твоят път със моя,годините минаваха - доризабравила бях всичко твое.
Не чаках теб, не чаках любовта,в мен сякаш всичко бе заспало.Едно момче в спомена живяи избледня във снимка овехтяла.
А после във очите му видяхтакава светлина, че ме запалине помня как ...

Усещаш ли...
Усещаш ли, когато ме целуваш,
как сърцето ми бурно тупти,
когато по косите ми с длани рисуваш,
как във въздуха хвърчат искри?! ...

Развод
посветено на Петя
Обичам те, но няма да ти преча,
ако решиш по своя път да тръгнеш.
Ще ме стопля споменът далечен ...

Толкова много е казано за звездите...
Безмълвни свидетели на човешки съдби,
спускат се в посребрели коси...
На свечеряване със светулки се гонят,
безсъници предвещават, не спорят... ...

Играехме в детството страшни игри,
на дяволи черни се правехме в мрака,
в тъмните сили повярвали, чакахме скрити -
духове нощни да плъзнат из драките.
Страха си прикривахме зад плашещи маски, ...

ЕРГЕНИ ОГОРЧЕНИ
Имало едни ергени -
все безгрижни, все засмени.
Цял ден в къщи си лежели
и да работят не щели. ...

Когато в тишината на отчуждените ни думи,
молитва за виновност порази ме с гръм.
Една сълза за всичките ни ласки,
проплака с глас и заби в сърцето трън.
Над мен надвисна облак от въздишки. ...

Небе, море... и страст
Нежна ласка, шуми вълна,
а обичта ни зове, шепот морски...
Пухести облаци, сърце в страст,
море, в тебе губя се аз... ...

Мъжете, дяволите да ги вземат
Мъжете, дяволите да ги вземат,
умориха ме с разочарования безброй.
Да вземат само искат,
по дяволите, вдигам вой. ...

В огнената ти прегръдка
потрепервам като лист.
В тялото ти - нежна тръпка,
в дланите ми - порив чист.
А душите светлострунни ...

Не ме поглеждай, така ме нараняваш,
не съм забравила, не го мисли.
Сълзи очите още раждат,
когато спомня си какво ми причини.
Не се обръщай, така ме нараняваш, ...

ПРОЛЕТТА ЛИ ИЗБРА?
Пролетта ли избра за раздяла?
Този толкова хубав сезон!
Спри, почакай, недей си отива!
Чуй от мен този вечен закон. ...

Животът ми сякаш на лента минава,
забързани стъпки изтриват следите,
погледи вчесани ме обвиняват
и разнищват безмълвно дните.
Животът ми глъхне от думи лъжовни, ...

Сподавен стон разкъса тишината на парчета.
Удавено море. Надвиснали небета.
Въздишка трудна се роди изпод мен.
Изпросена усмивка - просяшка.
И тъжен миг пространството взриви. ...

Той не попадна на хора
в затвора.
Попадна на някаква циганска сган,
която му предлагаше
(с известна заплаха) ...

Вятьрьт свиреше и пищеше, и това бяше единственият звук, носещ се в пустошта. Поривите му брулеха и удряха изпепелената земя, оголвайки останките на създанията, погребани в нея. Високо горе сльнцето беше помрькнало и небето беше гранитеносиво. Далече на запад, обвити вьв вечна мьгла, се издигаха Мар ...

Страх
Имах нужда от светлина, от подкрепа, от любов.
Получих ги, а толкова ме е страх..
Страх от толкова любов. От толкова отдаване.
Не искам да изгубя тази обич. Не искам да изгубя теб. ...

Черната птица
Първа стъпка на поход безкраен,
първи изстрел на свирепа война,
първа глътка за духа ми жаден,
първа хапка за гладна душа. ...

Не осъзнавах колко съм пораснала,
преди да се простя и с непростимото.
Когато съм се раждала, повярвах,
а после просто знаех, че Го има.
Загубих татко като ключ от джоба, ...

Ти гневна проза
и безмълвна поезия.
Езическа дива,
уморена от преклонения.
Химера за щастие, ...

Пеперуда Слънцето обичаше,
то обичаше пък нея -
В любов неземна те се вричаха,
тя беше неговата фея...
Един ден тя реши при него ...

Защо, когато ме намери,
помолих се да бе отминала?
Да бе лъжлива, лицемерна,
банална, глупава, сълзлива?
Отряза в полет ти крилата ми - ...

Превьрна ме в пепел, останки от жена.
Превьрна ме вьв феникс, изгарящ пущина.
Обрече ме да стена, да викам, да крещя.
Обрече ме да бьда, това, което сьм сега.
Провикна се, когато свьрши, поиска да летя. ...