От сутринта
"Сегодня я с утра молчу..."
(А. Ахматова)
От сутринта започнах да мълча,
загледан в ранно слънце. ...

Forever And Always
The time is here again
Prepare to be apart
And it drives you crazy
Each time I go away ...

Hollywood Undead - My Black Dahlia
I loved you, you made me, hate me.
You gave me, hate, see?.
It saved me and these tears are deadly.
You feel that? ...

Elle tu l'aimes
Elle tu l'aimes si fort si fort
Au point, je sais que tu serais perdu sans elle
Elle tu l'aimes autant je crois que j'ai besoin de toi
Moi j'enferme ma vie dans ton silence ...

Да беше ме разбрал поне веднъж,
щях да поискам от теб една зора,
една очаквана усмивка и нежност,
за да съм добра. Да беше се загледал
поне веднъж в очите ми и почувствал ...

Два пъти мъртъв
Странни са дните
без дух, без топлина - манекени...
Играят, кършат неловки тела,
танцуват в унеса на театър-празнота. ...

Импресия 3
Нагазвам в бистрата вода.
Игли забиват се, дъхът поспира.
Ромон, слънце, свобода.
В свежест пяна пак умира. ...

Помня само две мъжки ръце,
които ме прегръщаха
и чашите вино,
които в леглото ни тръшнаха.
Помня... мъжки устни, ...

Толкова много мисли минават през главата ми,
едничката последна мисъл преди да заспя,
едничката последна мисъл е за теб,
за теб и за никой друг, любима моя,
за това, че искам да си в обятията ми, ...

Дъжд от любовни целувки се свличаха по мен.
Цапах те, като десерт.
Политах през стъклото.
Галих те.
Държах те палово. ...

Помня ясно онзи ден във автобуса,
отвънка беше слънчево и топло.
По телефона си говорех с чувство,
додето нещо странно ме разчопли.
Тя до мене беше - през седалка. ...

Стихосбирката ми се казва"Малки речни камъчета".
Тези стихове са произлезли от дълбините на душата ми, съвсем спонтанно. Те са като малки речни камъчета, събирани с години от безкрайната житейска река. Те не са обработени от изкусни майстори, не са шлифовани, те са съвсем естествени. Едни са малки б ...

Борислав Атанасов - участник в шоуто "Танцувай с мен 2", е фаворит на карловското село Столетово. Специална среща с талантливото момче направи в София Мирослав Колев - секретар на читалището в Столетово. Освен интервюто, което Боби даде за своите фенове, той видя и плаката - "ЧИТАЛИЩЕ СТОЛЕТОВО Е С ...

Пристъпил професорът с усмивчица ведра,
носел буркан и голфови топки,
сложил ги той, отпред, на катедрата
и попитал студентите кротко...
- Ето, празен бурканът е тук, ...

Снежен танц
Каква красота - неописуема -
навън видях,
студена вечер - непредсказуема -
от танцуващи снежинки съзрях. ...

По грешка
те срещнах.
По грешка
се влюбих.
По грешка ...

Вървя... пътека прашна.
Тръни драскат моите ръце.
Вървя и кървави следи оставям,
следи на моята тъга...
Ден ли е или пък нощ - не зная, ...

Вяра
Мислите ми отлетяха, донесоха сълзи.
Сълзите ми са преспи от вяра и мечти.
Мечтите ми са малко, но съдбата ги следи.
Съдбата ми е във твоите очи. ...

Една сълза в очите ми изгаря,
пронизваща нощта,
преминала през болката и радостта
и вкусила от хубаво и лошо...
Родена бе от всичко изживяно - ...

МАЙЧИЦА
Живяла в старата гора
едничка майчица добра
с дечицата си - две козлета,
двечки козлета - две братлета. ...

Аз крия се
от "нежността" на твоите ръце
във жълтото
на столичните светофари.
Разкъсана подмятат ме ...

Слънце мое, мое злато!
Налей ми, нека да отпия!
На любовта сладостта е в глътката,
с която в нощите те пия.
В дъха на твоята въздишка, ...

Пореден ден, от календара,
тридесет и първи.
Със него старата година си отиде.
За мен тя беше, може би…
съдбовна – намерих тайното ключе, ...

Искам да съм плюшено мече -
скрита под завивките
на детското креватче.
Да съм плюшено мече,
да ме обвиват нощем ...

КАТО НА КУКЛА НА КОНЦИ ЖИВОТА МИ ВЪРВИ
о Колко арогантен е
в целУвки в приятелство
в мечти дори
от всички ...

Искам лампите да не изгасват,
искам партито да продължи,
искам в тази нощ отново да живея,
искам тази нощ луната да не спи.
Искам да се слея със тълпата, ...

Опустошено, мъртво сърце,
безкрайна, глуха тишина,
оцапани с грях ръце,
стенещи в дяволската празнина.
Обгорени, слепи очи, ...

Пред теб прозрачна съм
и черна...
каквото помисля, ти вече го чуваш.

След толкова дълго щадене...
сега -
инстиктивно -
вия
като ранено животно... ...

Обичал ли си, без да те обичат?
Плакал ли си, както плача аз?
И виждал ли си как сълзи се стичат
при спомена за любим човек.
Навярно не! Защото ти си бил обичан, ...

Слънчогледови ириси и полета от мак -
изрисувах на твойта грижовност стените
и застлах със очакване тихия праг;
eсента осланени надежди изсипа:
Бързи крачки - догонва синхрона сърцето, ...