Уморих се от сълзи на кръстопъти,
по течението на асфалтови реки,
търсех знаци за посока много пъти,
давех се, а мислех, че от любовта боли.
*************** ...

Рисуваш безмилостно всяка вина,
релеф непрогледен, изваяла в мен...
Болезнени пръсти, досущ са... кама,
раздираща в ивици босия спомен...
До колко ъгли ще притискаш душата!? ...

Цялата трепериш
Погледни се само, цялата трепериш!
И през зимата не си треперила така.
Страх те е крилата да разпериш,
а до вчера все се рееше сама. ...

От колко време с теб
танцувахме в снега
и тишината с нас
бе огнения глас?
И колко летни дъждове ...

Понякога Мария имаше чувството, че е кълбо от комплекси. Изтъкана от паяжината им. Въпреки многобройните си положителни черти, усещаше все по-силно някаква тъмна, сенчеста страна, скрита надълбоко у нея.
В близост до дома на Мария имаше нов, модерен супермаркет. Не от ония, големите, в които влезеш ...

Защо ме мислиш все още за някоя наивна,
не разбра ли, че това бе маската, под която се криеше жена импулсивна?
Не ти показвах своите страхове,
прощавах дълго твоите грехове,
въпреки че нощем моето сърце ...

Да раняваш е по-лесно, отколкото да плачеш,
да предаваш и просто напред да продължиш да крачиш.
Усетих го, това е номер лесен,
но ти ме нарани по начин тъй нечестен...
Обичал си ме бил, не можел си без мен, ...

Ще ти върна за всяка обида,
за всеки миг самота,
ще те прегърна и ще си отида,
за да платиш свойта вина.
Ще ти върна сълзите, ...

Нося те в сърцето като рана,
чиято кръв не мога да отмия
и любовта си давам във замяна
спомените свои да изтрия.
Нося те в душата като камък, ...

Ако си тръгнеш първи, затвори вратата
на спомените наши и я заключи.
Така ще можем да си разделим вината
и след раздялата по-малко ще горчи.
Ако си тръгна първа, аз ти обещавам ...

Вали дъждът и тази вечер.
Приспивна песен той реди,
навява тъжни мисли в мен
загубени безброй мечти.
Стоя във стаята самичка, ...

Някой ден ще си отида...
Ще остане след мен пустиня,
ще гори тревата...
и ще търсиш отчаян вода.
Някой ден просто така ще си тръгна ...

Девет седмици и половина
отдавна са минали...
Тогава е умряла любовта ни.
Тогава всичко е загинало,
останала е само пепелта.

- Преглътнахте ли го? – пита човек, облечен с бяла престилка и драска нещо в някакъв тефтер.
- Не, това не мога да го преглътна – отговаря костюмиран господин, който е видимо притеснен.
- Ти си кретеноиден чукундур!… Какво толкова има, опитайте да преглътнете това поне – престилката леко се накланя ...

Телефонът звъна, дали не беше ти,
гласът от другата страна мълчи.
И затвори, без да чуя звук,
щом разбра навярно, че съм тук.
Гласът мълчеше и не разбрах ...

Не знам дали вие,
или аз направих
животът ми да гние
и от всичко се отказах.
Не знам дали отново ...

Часовникът бавно тиктака, а може би спря,
аз чакам самотна в мрака твойта кола.
Телефонът мълчи, аз вече не чувам,
унасям се бавно и те сънувам.
Капки дъжд нарушават ми тишината, ...

Носталгично тъпчат ветровете
загорелите от лятото листа.
Носталгично свърши наш'то време
в крайната отсечка на дъжда.
Носталгично не можа да ме обикнеш, ...

Луната поглежда ме любовно
и нежни думи ми мълви.
В любов обрича ми се безусловно,
да и вярвам ли, кажи ?
Но защо ли да я лъжа, ...

Пречупвах на живота коленете, падах, ставах, блъсках се в стени.Миналото често си забравях,издигах се и пак се приземих.
Със нежни пръсти плетох си лъжите,воал от троскот в дните си посях.Забравях, че съм дама, че съм нужна,по кръчмите с ,,приятелките'' пях!
А ти... като добрият, странен чичкосе гри ...

Защото аз съм вятър!
Посоките ми са безмълвия.
Но ти не ме разбра,
нима си мислиш, че ще моля.
Не моли вятърът любов. ...

Раздяла
Всичко започна в живота на едно момиче. Завърши 6 клас и трябваше да намери в кое училище да се премести, за да има бъдеще в живота си. Влезе в спортното. Запозна се с много хора, които не я възприемаха такава каквато е. Неколцина бяха тези, които я разбираха. Един от тези хора беше той, мом ...

Тръгвай си
Тръгвай си, разбрах всичко,
сгреших и то не малко.
Тръгвай си, не заслужавам да си тук
и да даряваш сърцето ми само със студ. ...

Сам ли си сега
Сам ли си сега, радвам се. Дано вечно вали в душата ти снега на любовта. Нека нощите ти да бъдат самотни, както моите сега са така.
Сам ли си сега, браво, успяла е тя да нарани достойнството ти. От сега нататак усмивката ми не ще падне от лицето ми.
Искаш ли да се върнеш при мен сега, ...

Когато сезонът на лятото
своя кратък път докрай извърви
и ни грабне есента - златната,
в люлка от пожълтели треви,
остават опустелите плажове, ...

Стоя си в стаята сама и мисля за своята съдба!
Защо ли Господ ме наказва да те обичам и желая във всеки миг от вечността.Искам да те забравя завинаги вече, да съм щастлива сега,
но твоят лик не ще напусне моята ранена душа.
Мина много време и всеки е вече с друг,
но още помня твоя поглед и мечтая за ...

Край! Свърши се!
Загубих теб и малкото, което имахме.
Душата ми гори и изпепелява всичко вътре в мен!
Защо позволих това да се случи с теб и с мен? Нима тогава не се страхувах?
Да! Страхувах се! ...

Герито много обича приказката за Хензел и Гретел. Четем и разказваме всеки ден. Решаваме да изиграем приказката като пиеса в куклен театър.
Приготвяме куклите момче и момиче, имаме си и стара вещица - Баба Яга, сувенирна кукла - голяма и много грозновата. Сложихме на масата-сцена къщичка -замък и го ...

(на Мая)
Притискам те тревожно в мислите,
смутено те сънувам през нощта,
във тишина унесена прелиствам те,
говоря ти горещо в радостта. ...

Всички пътища
водят към Рим.
Пак пътувам,
а времето - спряло.
Ирония. ...

Не бях ужилена от скорпион,
а от теб, приятелю неверен,
като ездач на непокорен кон,
не бе какъв да е, а черен.
В плътта кърви отровно жило, ...

И вървях в тъмното, и се спъвах, и падах, и ставах, и продължавах. Вървях, защото се налагаше да продължавам. Спъвах се, защото трябваше да се науча да падам. Падах и не исках да ставам. Ставах и продължавах само напред, без да погледна зад гърба си, без да отдам чест. Продължавах, защото имах нужда ...