БОЛКА
КАК СЕ ЧУСТВАМ?
НАРАНЕНА И
СЪРЦЕТО МЕ БОЛИ...
КАК МЕЧТИТЕ ТИ ...

Убих единствената си безумност -
че мога да рисувам върху себе си,
да трия върху сляпата разумност
и синьото да върна на небето си!
Опих се пред отворените двери ...

изморих се
от дълго скитане
очите болят
от безкрайно взиране
бучи в главата ...

Ще разперя крила,
ще докосна пръстта,
ще тръгна на път,
ще стана прочут,
ще забравя тъгата, ...

Две ръце рисуват във минор
контраста на тревата със кръвта,
неизвървян безкраен коридор,
вина и безвъзвратна самота...
Две ръце рисуват във минор ...

[PLAY]
Пристина в бяла колесница Празната Надежда. И нахранихме я. Напоихме я. Пристигна в бяла колесница и ни вдъхнови. Останаха ни стъпките по пода, кървавите стъпки на Изгубеност…
Подреждам себе си и другите…
Подреждам своите граници…
Моето ВСИЧКО се счупи на парченца и трябва да го подредя… Ела… ...

Имам точно 325 Страха. Всеки един от тях ме обича, грижи се за мен и ми помага... А аз отвръщам с подслон... Докато извършвам Делничните си Ритуали, те подскачат около мен весело и звънят като камбанки... Kато стана дума за звънене, те най-много обичат да ги водя в Бялата Сграда. Казах, че страховет ...

- Нали искаше банална история?
- Разбира се, че искам!
…
Господин и Госпожа Никой се срещнаха на ъгъла на Петте Реки… (Спорен въпрос на кой от всичките ъгли, но все пак на един от тях, в това няма ни най-малко съмнение) Стояха известно време, наблюдаваха се. Той - на единият мост, тя - на отсрещния. ...

Проза
на Бангей
Изпаднах в състоянието "Някакво", което ме спохожда всеки рейс. И радости, и болките - все малки са. Не ми се плаче, но не ми се пей... Изяждам си фиксираната доза пилета, яйца, ориз. С индийски номера (Е-ех, Проза!) играя: Сякаш от НАТФИЗ. Колегите са двама-трима. Приятелят - един. ...

Надигам се бавно от блатото - гнилото...
По сламчица плавно се тегля към живото...
Да мога на сант да изправя главата си,
перо по перо ще отлепвам крилата си...
Ще литна нагоре, нагоре, към синьото... ...

Бяло гълъбче красиво,
тук под пейката се скрило.
Искаш ли трошичка хляб,
мирен да е този свят?
Искаш ли деца да пеят, ...

Вълните
(Гледна точка)
Те идват. Една подир друга...
Способни да галят и да рушат.
Непреходни. Вечни. Живеят в задруга. ...

*******
Душата ми - крила на пеперуда, ранима струна и цветче,
дълбоко скрита е в гърдите. Изгасващият огън на страстта изпепелява
нейните криле...
Отшумява акорда на болката, отлита и с нея надеждата... Остават мъгла и ...

То
(пълнолунно)
Вглеждам се в тъмното - нищо странно не виждам,
но знам, че е там! Знам, че се движи.
Облякло е (може?), невидимка риза. ...

Слънчев жупел.
Мараня.
Пчели. Жужене. И цветя.
Изкласила нива.
Златно жито. ...

НЕВИДИМОСТ
Излизам от контрол... И се завръщам...
Семейство... Дом... Безлична самота...
Във вените ми - все една и съща,
крещи кръвта: „Къде е любовта?!..." ...

По едноименно от Aneta Kz /Анета Джурова/
На сцената на малкия театър,
притихнала, с усмивка на уста,
изкусна фея твореше красотата,
топяха се нестоплени сърца... ...

ОМЪЖВАНЕТО НА АНАСТАСИЯ
Баба Ленка разказва как се оженили майка й и баща й.
Мъжът със седемте дъщери, няколко години след раждането на Анастасия починал. Семейството не било бедно, но докато омъжи дъщерите си, в течение на времето и липсата на мъжка подкрепа, започнало да обеднява. Анастасия станал ...

Момиче с черна коса,
с шапка тъмна на главата,
с кецове обути краката,
вървеше бавно по тревата.
С дънки широки, ...

Копнеж
В утробата бавно замира страстта
и пръсти се впиват в греховната плът,
порочните мисли изгарят ума,
на адският огън умря любовта! ...

Изгубена в тъмнината,
надявайки се на знак,
чувам само тишината,
далечен стон е твоят глас.
Изгубена в тъмнината, ...

Не искам утре да бъда забравена,
не искам да ме споменават с лошо,
не искам себе си да предавам,
в ръцете на злото...
Не искам да бъда банална. ...